Мечтая да се телепортирам при старите майстори, казва Кристиян Янков
Кристиян Янков научава за "Страдащата Света Богородица" от телевизията. Зарадвал се, че е намерена икона, рисувана от Николай Одринчанина, творил през XIX век. След няколко дни му се обажда изкуствоведката Мариела Стойкова с въпроса може ли да поеме реставрацията... "Ще бъда щастлив да го направя", отговаря Янков. "За мен реставрацията е нещо като чешене на крастата. Любовта ми към работата ми е огромна. Това не е труд, а истинско удоволствие", допълва реставраторът. Навярно затова Кристиян е обещал да работи, без да му се заплаща. Той не се наема да посочи деня, в който иконата ще бъде готова, тъй като все още не я е виждал. Надява се да стане за празника на Златоград. Тогава всички ще могат да се поклонят на Богородицата в целия й блясък.
Изображението на Богородица, прободена с нож в гърдите, е изключително рядко. Според изкуствоведката от Националната художествена галерия Мариела Стойкова то е дело на зограф Никола Одринчанина. Предполага се, че рядката икона е рисувана в Златоград, тъй като и в двата храма на града има икони на този майстор.
"Света Богородица страдаща", заедно с други странни над десет изображения на светци, са престояли на тавана на църквата "Успение на Света Богородица" десетки години. Извадени са по повод 150-ата годишнина на храма.
- Г-н Янков, кога за първи път видяхте икона?
- Като дете. Наш съсед беше реставраторът Бранимир Делчев. Той работеше в Националната художествена галерия. Бях на пет години и се качвах на балкона да гледам. Това, което правеше с иконите, ми се струваше извънземно. Влюбих се в това изкуство. В Пловдив постъпих в училище за сценични кадри - художник-изпълнител на декори, грим и перуки. По-късно завърших реставрация в Художествената академия и започнах работа в НХГ. На мястото на моя учител и уникален човек Бранимир Делчев. Останах там 7-8 години.
- Докосвали ли сте се до картините на някой от най-големите български художници?
- Работил съм върху картина на Майстора, любимия ми художник. Реставрация се прави, когато платното е повредено при пренасянето или повърхностно замърсено. Преди да почнеш да пипаш такива шедьоври обаче, много трябва да мислиш. Ако те е страх или разчиташ на рутината - грешиш. А тези грешки нямат управия.
- А кога се налага реставрация на иконите?
- Времето дава своя отпечатък. Тогава се налага иконата да се реставрира. Най-важното в случая е да не личи. В това е майсторлъкът - да не се намесваш прекалено.
- Преди да започнете работа, интересувате ли се от "биографията" на обекта?
- Видиш ли иконата, усещаш художника. При мен е така. Неслучайно и до днес се помнят имената на старите зографи. Навремето изкуствоведките Мариела Стойкова и Елена Генова правиха изложба на Димитър Зограф. Той е брат на Захари Зограф. Баща им е Христо Димитров. Всички са от самоковската школа. Събитието бе в Стария град в Пловдив. На мен, защото съм мъж, ми позволиха да мина зад иконостаса и да взема една от иконите. Тогава ме сполетя най-големият късмет. Въпросната икона беше надживописвана. Някакви хора бяха покрили оригиналния слой с други бои. Срещал съм икони с по четири-пет пласта над основния - не можеш да я разпознаеш. Целта на реставратора е да стигне до оригинала. И при почистването на въпросната икона излезе подписът на Димитър Зограф. Единствен досега. Други подписани от него икони не са известни.
- Какво се знае за историята на рисуването на икони по родните земи?
- То е било много силно. Едно от малкото, редом със златарството и медникарството, разрешени изкуства по време на робството. Като живопис българската икона е истинско съкровище. Тя е пресякла много граници и днес я има по цял свят.
- Коя е най-ценната икона според вас?
- За мен Мона Лизата в българската иконопис е в криптата на храма "Александър Невски". Тя е двустранна, върху дъбова дъска. От едната страна е "Богородица - Сладко целувание", от другата е Исус Христос. Датирана е от XIII-XIV век. Бръмбо я реставрира в дома си и аз там я видях.
- А вие рисувате ли икони?
- Навремето съм рисувал. Сега съм захванал две-три, но не намирам време да ги довърша.
- В началото на работата върху една икона имате ли идея какъв ще бъде краят?
- Да. Преди да започна, знам какво искам да получа като краен резултат. Успявам да погледна за малко в бъдещето.
- Има ли божествена намеса в ръката на реставратора?
- Според мен има. Не мога да го обясня, но съм го почувствал. Навремето посещавах често църквата в стария град на Пловдив. С часове гледах иконите и тогава се породи желанието ми да стана реставратор. Винаги съм искал да вляза зад олтара. Но никой не ме пускаше. Когато успях, открих подписа на Димитър Зограф. Това не е случайно. Небето ми помогна.
- Колко струва една реставрация?
- Парите нямат значение понякога. Усещането е много по-важно.
- Религиозен ли сте?
- Вярвам, но не прекалявам. Когато вляза в църква, не се кланям пред иконите като пред божество. Гледам ги винаги като изкуство.
- Какви забрани налага канонът на зографите?
- Върху икона не трябва да се подписваш. Когато рисуваш - трябва да си духовно пречистен, да имаш идея какво ще рисуваш, да постиш, не трябва да си спал с жена предната вечер. Да нямаш тъмни помисли.
- Любимите ви светии?
- Свети Николай, покровителят на банкерите, моряците и рибарите, Свети Модест - на овчарите и скотовъдците, Свети Харалампи - пазител на дома.
- Днешните иконописци ли са по-добри или старите майстори?
- Старите са по-добри. Винаги съм мечтал една машина на времето да ме телепортира и да ме прати да чиракувам при някой стар зограф.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
