Русия изненада България и Европа, като обяви края на "Южен поток". В същото време Брюксел предлага 315 млрд. за инвестиции в европейската икономика. За решението на Владимир Путин, за това кой може да се възползва от милиардите от плана "Юнкер" и за новото българско правителство - "Стандарт" разговаря със зам.-председателя на ЕК Кристалина Георгиева.
Брюксел ще ускори газовите връзки на България с Румъния и Гърция, ако "Южен поток" спре, казва еврокомисар Кристалина Георгиева
- Г-жо Георгиева, какво ще загуби България от спирането на проекта "Южен поток"? Какво трябва да направи в тази ситуация и при какви условия проектът може да бъде продължен?
- Строителството на газопроводи на територията на ЕС трябва да бъде съобразено с европейското законодателство. То цели да защити потребителите на газ от високи цени или от риск от прекратяване на доставките - знаем от опит, че и двете са възможни, когато няма избор на доставчик. Това, че има европейски правила, не е новост, а значи и че не може да бъде причината за внезапната промяна в руската позиция по отношение на "Южен поток". Комисията ще разгледа внимателно последиците от това решение и ще потърси начин да ускори работата по по-доброто свързване на страните от засегнатия регион в европейската газопреносна мрежа, включително строителството у нас на интерконекторите с Гърция и Румъния. В ЕК също има разбиране за това, че за всяка икономика големите инвестиционни проекти са атрактивни и важни. Основното послание от срещата на Жан-Клод Юнкер с премиера Бойко Борисов бе, че Комисията подкрепя България за реализиране на целия потенциал на инвестиции, произтичащи от членството на страната ни в ЕС, включително и в проекти, които служат като буфер срещу потенциалните последици от спирането на "Южен поток". През следващите години България ще има достъп до близо 32 млрд. лв., а от настоящия програмен период й остава възможност да усвои още 9 млрд. лв. Новият европейски инвестиционен план на стойност 315 млрд. евро също предлага сериозни нови възможности за страната ни. Да си пожелаем успех в това да се възползваме от тях.
- Видяхте се с премиера и с част от министрите. Къде според вас трябва да се вложат най-много усилия за реформи, какво им казахте?
- Много е важно, че България има работещ парламент и работещо правителство. Година и половина политическа нестабилност се отразиха тежко и на икономиката, и на живота на хората. Това, което виждам, е пълно разбиране у правителството за това, че трябва решителност, трябва бързо да се видят резултати от работата му. Това е компетентен екип, те знаят кои са приоритетите за България. Също така знаят, че поради увеличаването на дефицита в бюджета действията, свързани с увеличаване на приходите и намаляване на разходите, стават много важни. Те са хората, които най-добре могат да преценят с каква скорост, в каква последователност трябва да предприемат действия за стабилизиране на икономиката, да реализират дълго отлаганите реформи. Много добре разбират значението на всяка една от тях. Да вземем съдебната реформа - тя е особено важна за репутацията на страната ни, но най-вече за това как живеят хората в България. Правителството няма нужда от мен, аз да дойда от Брюксел или те да дойдат при мен да им казвам какво да правят.
- В кои области си сътрудничите?
- При усвояването на еврофондовете и как приоритетите на българското правителство се вписват в европейските. По отношение на усвояването на европари - страната ни има една година да усвои близо 40% от парите от стария програмен период. Не трябва да се предаваме, до последния момент трябва да се работи много здраво тези пари да дойдат в България. Това е и първата година от новия програмен период. Тоест от гледна точка на еврофондовете 2015 г. може да бъде една много добра година за България, защото все още усвояваме стария период и започваме новия. Но това означава и изключително сериозна работа в административен план. На нас административната реформа и електронното правителство ни трябват, за да бъдат обслужвани по-добре гражданите. Освен това са важни, ако искаме 2015 г. да стане пикова година в усвояването на еврофондовете. За да могат европейските пари да съживят икономиката, особено в по-малките места, администрацията трябва да работи по ноти, трябва да е перфектна.
- Смятате ли, че е добре идеята да се взима нов външен заем?
- Вземането на заем е нормална част от управлението на финансите на една страна. Заем не е мръсна дума, на него не трябва да се гледа като негатив, стига да е ясно защо се взима и как ще се връща. След година и половина политическа нестабилност финансите на държавата са в такова състояние, че заемането не е вече въпрос на избор, то е наложително, за да сме сигурни, че можем да функционираме нормално като страна. Убедена съм, че много сериозно се мисли по това как заемът е свързан с изпълнението на бюджетните цели и с условията за макроикономическа стабилност. Не трябва да забравяме фискалната дисциплина, която приемахме за даденост в България. Трябва да я пазим, тя беше поставена малко под въпрос - утрояването на бюджетния дефицит говори само по себе си. Без тази дисциплина, каквито и сметки да си правим за съживяване на икономиката, те може да са сметки без кръчмаря.
- Как ви се отрази преходът от хуманитарни кризи и бедствия към бюджет и какво е усещането да държиш парите на ЕС в ръцете си?
- Преходът се оказа много бърз и много свързан с това, което правих досега - реакция при кризи. От първия ден се сблъсках с криза - по приемането на Бюджет 2015. В същото време имаме много отговорна задача - да дадем нов тласък на инвестициите в ЕС. Да не забравяме, че аз имам и още един ресор - човешки ресурси. При 32 000 служители постоянно има проблеми за решаване. Оказа се например, че в една от сградите в Люксембург има азбест и 1300 души трябва да бъдат преместени. А да държиш в ръцете си парите на ЕС си е голяма отговорност, особено когато нуждите от финансиране са големи, а ресурсите - по-ограничени, отколкото в доброто предкризисно време. Как да постигнем по-високи резултати с финансовите и човешките ресурси, които имаме, ще е най-голямото предизвикателство в работата ми. Средностатистическият европеец работи за европейския бюджет 4 дни в годината. Трябва да транслираме тези 4 дни във финансиране, което допринася за растеж, работни места и по-добър живот за хората. Моята цел е да имаме възможно най-високия мултипликационен ефект от финансирането от европейския бюджет. Искам още да видя как европейските пари работят за гражданите и да отлича най-добрите примери - и започнах от София с линията на метрото до летището.
- Миналата седмица беше представен планът "Юнкер" за инвестиции за 315 млрд. евро. Каква е философията му?
- Да вдигне доверието на инвеститорите в Европа - както на европейските, така и на външните, като събуди парите, които в момента спят в банките. Нашата преценка е, че най-голямата пречка за това по-бързо да излезем от кризата, да се генерират повече растеж и работни места, е отсъствието на доверие, че кризата е приключила. Това е по-скоро психология, отколкото отсъствие на финансов ресурс. В банките има голяма ликвидност, ЕЦБ по депозитите "взима" минус 0,2%, т.е. наказва държането на парите по сметка. Но това наказание не е достатъчно, трябва да създадем условия тези пари да влязат в икономиката. С плана "Юнкер" ние адресираме три неща. Първо, понижаваме риска за инвеститорите, като създаваме Европейския фонд за стратегически инвестиции. Всъщност това е гаранционен фонд, който цели да намали риска при инвестирането в големи проекти и в малки и средни предприятия. Втората голяма задача е да се създаде портфейл от проекти, които имат стратегическо значение. Тук самите страни членки определят в рамките на своите приоритети кои са тези проекти и ги представят на инвестиционен комитет, в който участват ЕК и ЕИБ. Третата задача е да оценим, защо някои проекти не се реализират, защо например ние в България имаме все още проблем да санираме панелките. Отстраняването на пречките пред такива проекти е точно толкова важно, колкото е и наличието на финансиране. Взехме решение тези страни членки, които искат да внесат свой собствен ресурс в този фонд, да го направят, без това да се зачита при калкулиране на дефицита. За някои страни това е много важен стимул, за да участват.
- Кой и как в България може да се възползва от този инвестиционен план, какви проекти ще бъдат финансирани приоритетно?
- Да си припомним приоритетите, определени за фонда. Те са развитие на дигиталната икономика, енергийна ефективност, транспортна инфраструктура, както и образование и иновации. Във всяка една от тези теми имаме проекти в България, които могат да са по-атрактивни за частно финансиране, стига част от риска да бъде поет, а пречките пред осъществяването им - отстранени. Аз много говоря по темата за енергийната ефективност и санирането, защото видимо е приоритет за България, признат от правителството за такъв. У нас има успешни пилотни проекти, но все още няма реализация на мащабна програма в цялата страна. Банките са заинтересовани, доколкото разбирам 8 от работещите в България банки са готови да се включат. Хората също са заинтересовани, всеки иска да му е по-топло и да му струва по-малко. Строителният бизнес е много заинтересован - това значи много работа, най-вече за малки фирми. Това, което фондът може да направи, е да даде гаранция за мащабност на програмата или да поеме риска от срив на цените, в резултат на който заложените показатели за рентабилност не могат да бъдат постигнати. Може да окаже и техническа помощ, особено за отстраняване на административните пречки. Трябва да се предлагат проекти, които могат да привлекат частни инвестиции, защото не можем да товарим бюджета на държавата.
- Миналата седмица беше представено новото предложение на ЕК за бюджета. Оптимист ли сте, че ще бъде постигнато споразумение по него?
- Оптимист съм, смятам, че ще намерим път да достигнем до бюджет, който е достатъчно добър. Задачата на ЕК, която е между Съвета и Европарламента (ЕП), е да бъде обективна и безпристрастна. Комисията трябва да намери пътя, по който двете институции да се разберат за сумите, за целите, които ще се изпълнят с тях, и да си стиснат ръцете, съобразявайки се с решенията, взети по многогодишната финансова рамка. Относно сумите - още при предишния кръг от преговорите двете страни се доближиха до точката, където може да бъде финалът на преговорите. В новото бюджетно предложение залагаме на пакет с колкото може по-голям дял на събраните пари от глоби в общото финансиране за 2014 г., което няма да е в тежест на националните бюджети. На тази основа намаляваме с 800 млн. евро плащанията за 2015 г. По въпроса за какво да отиват парите имаме общо разбиране - най-вече за растеж и заетост. ЕП и Съветът имат различия как конкретно това се транслира в перата на бюджета. Ние готвим и бюджет, в случай че трябва да се премине на месечни плащания, всяко на стойност 1/12 от бюджета за предходната година. Надявам се да не стигнем дотам.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
