- Поне 30 точки за тройка, МОН пробва да ограничи частните уроци
- Зелената сделка и водородните емисии влизат в изпитите
В края на тази учебна година завършва първият випуск, чиито знания и умения ще бъдат оценявани по новите учебни програми. Те бяха въведени след приемането на училищния закон през 2016 г. и за първи път от дълго време матурите ще претърпят промяна. Основната причина за това е, че учениците в 11 и 12 клас вече се обучават по отделни профили - в последните два класа те изучават само избрани предмети. Ако изучаваш история като профилиращ предмет например, това означава да отговаряш на по-сериозни въпроси от онези, които са в обичайния учебник. Същото важи за всички учебни предмети - ако държиш изпита по география и икономика, в примерните въпроси, които пуска МОН, са такива за зелената сделка и за въглеродните емисии. По литература има много повече писмени отговори, отколкото игра на тото, която досега бе нормална практика на изпитите.
Как изглежда
Министерството публикува изпитни въпроси по всички предмети като пример, уж с цел да намали частните уроци. В действителност обаче на практика тези уроци може да се увеличат, тъй като родителите гледат на всеки нов тип изпити като на нещо, с което детето не може да се справи само. Идеята например на този изпит по литература е, че децата трябва да разсъждават повече по конкретни текстове. На практика обаче, ако оставим на абитуриент да пише съчинение върху "Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете" в съпоставка с "Аз искам да те помня все така - бездомна безнадеждна и унила" /Това е един от примерните въпроси - да съпоставят любовта при Славейков и Дебелянов/, много малко ученици биха се справили без частна педагогическа навигация. В допълнение матурата на второ ниво - тоест по профилиращ предмет, ще изисква и доста допълнителни познания, които трудно ще се усвоят в час поради липса на време, разпиляно дистанционно обучение и други. А и поради сложността на литературния материал, който учениците не са успели да усвоят и миналата година заради пандемията.
Изпитите
Както и досега, за да получат диплома за средно образование, всички зрелостници трябва да положат успешно два задължителни изпита. Първият е по български език и литература, а вторият - по един от изучаваните профилиращи предмети или за придобиване на професионална квалификация. Най-важното е, че за разлика от досега, когато тройка се връзваше с 23 точки, занапред ще са нужни поне 30% верни отговори. И това все пак е далеч от световните стандарти, когато за да изкараш, са нужни 50 на сто верни отговора.Как изглеждат новите изпитни формати?Задължителната матура по БЕЛ пак включва 41 задачи, както и досега. Максималният брой точки ще е 100. Първите въпроси отново ще проверяват доколко зрелостниците са усвоили правописните, граматически, лексикални и пунктуационни правила - в думи като "живопистци", "галерий" и други. Има обаче далеч повече въпроси, свързани с писане от страна на учениците, както и с проверка могат ли да извличат информация и да анализират текстове. Новото в изпита е, че някои от литературните задачи може да се формулират и върху невключени в учебните програми откъси от художествени текстове. Допълнителната матура по БЕЛ може да се положи (по желание), ако между XI и XII клас предметът е изучаван за придобиване на профилирана подготовка. В този случай и изпитът ще включва учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет, т. е. ще е една идея по-сложна. Тук може да се паднат текстове на Джордж Оруел, който да бъде съпоставен с Христо Смирненски, поне според качената примерна матура.
Другите предмети
Матурата по математика ще е от 23 задачи - 20 с избираем отговор и три с разширен свободен отговор. При матурата по математика, изучавана за профилирана подготовка, нещата стават доста по-сложни - младежите ще имат 18 задачи, но от тях ще се иска да могат да намират скаларно произведение на вектори, зададени чрез координатите им, да пресмятат математическо очакване на случайна величина с дадено разпределение, да знаят и намират нула (корен) на полином, да изследват дробно-линейна функция и др.Изпитът по история, който може да се положи, ако ученикът не го е изучавал като профилиращ в XI и XII клас, ще включва теми като поява и същност на тоталитарните модели, Втора световна война, Студената война, изграждане на обединена Европа, а не само българската история, както беше досега. Задължително е абитуриентите да извличат и интерпретират информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми. В миналите проучвания на PISA - международното изследване за нивото на децата, това бе най0слабата им страна. Изпитът по история за профилирана подготовка е върху по-широка тематика, включително изкуство и култура - от приноса на Леонардо да Винчи за европейската култура до ролята на телевизията във всекидневния живот.В матурата по география, която доскоро много ученици си избираха като най-лесна, вече фигурират въпроси за въглеродните емисии и зелената сделка. Децата трябва също да локализират определени държави, отбелязани на празна географска карта, да предложат изход от ситуация, илюстрирана в картосхемата за температурите на Земята през 2100 г. по прогнози на НАСА и др.Изпитът по философия, който преди занимаваше децата с постулати на Кант и Хегел, този път ще ги мъчи с морални дилеми. Не е ясно обаче как чиновниците в министерството биха оценили едно или друго решение на ученика по примерния казус, който са въвели.Един от тях е свързан с родител на дете, което страда от рядка и тежка болест. То може да бъде спасено, ако спешно му се направи сложна и скъпа операция. Бащата няма достатъчно пари, няма от кого да вземе назаем и няма време да организира благотворителна кампания. Обмисля да извърши кражба.Зрелостниците трябва да разсъждават пред каква дилема е изправен бащата, какви са възможните постъпки в ситуацията, на какви философски и етически теории се основават алтернативите и как биха постъпили те. Не е ясно обаче по какви критерии ще прави оценката си на този казус проверителят. Ако абитуриентът се застъпи за кражбата, трябва ли да получи по-ниска оценка?Много от преподавателите твърдят, че поставените по този начин казуси създават двояка възможност за оценяване, тъй като няма ясни и стабилни критерии, по които да се пишат оценки на учениците. Според тях при толкова много възможности за свободни писмени отговори съществува риск оценката на учениците да зависи от човешкия фактор - тоест от проверителя. Така идеята уж да оценяваме мисленето на децата ще блокира пред факта, че не знаем как мисли този, който е избран за оценител. И дали има необходимото въображение и мислене, за да приеме по-нестандартна идея от страна на ученик.Първата матура с този тип въпроси ще се проведе през май. Чрез нея и МОН ще направи оценка как са били усвоени новите учебни програми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
