Защо има спад в износа и какво прави държавата за навлизането на български стоки на нови пазари, попитахме Красин Димитров, зам.-министър на икономиката и енергетиката.
- Износът намалява през всеки от първите три месеца на годината. Общото свиване е с 6,9%, или с близо 700 млн. лв. На какво се дължи това?
- Това е свързано с конюнктурата на международните пазари от последното тримесечие на м. г. Намалението се дължи на промяна на цените на основни стокови групи, които България изнася за трети страни. Конкретен пример е износът на медни катоди и медни плочи. Цената в рамките на почти година падна с $1000 и в момента се стабилизира около $6500 долара на тон. Освен това в последното тримесечие на всяка година повечето фирми приключват търговските си сделки и се осъществяват по-големи запаси за следващата година. А това се отразява на данните за първото тримесечие.
Медните плочи и катодите съставляват 15% от износа в областта на миннодобивната промишленост. Така че намалението на цената им е съществено за стойността на износа. Но по веригата свързани производства и металургия ефектът е много по-голям и ние ще го усетим и в следващите месеци. Има и обективни фактори, които влияят. Нестабилната обстановка в Либия направи невъзможно през първите три месеца да бъдат осъществявани дори сделки, които бяха договорени през предходната година. Знаете за напрежението в Египет и предстоящите избори на 26 май. Очакванията са след нормални избори пазарът да се стабилизира.
- Сериозно намаление има на износа за Турция (с 15%, или 143 млн. лв.). На какво се дължи това?
- По отношение на Турция, която е нашият най-голям външнотърговски партньор извън ЕС, намалението също е в резултат на процес, започнал през м. г. - девалвацията на турската лира с около 30%. В момента Турция има значителен ръст на износа към всички страни и задържане на вноса от всички страни, включително и от България.
- Ситуацията в Украйна доведе до срив на износа с 57,7%, или със близо 70 млн. лв. Смятате ли, че износът скоро може да бъде възстановен?
- Износът очевидно може да се възстанови, тъй като Украйна има необходимост от специфични стоки, които се търсят на пазара.
- Износът за Сингапур расте с 6334,4% до 206 млн. лв. за тримесечие. Това означава ли, че българският бизнес пробива на нови пазари?
- Сингапур има специални търговски споразумения с някои от нашите големи пазари в Изтока - например за безмитен внос в Индия. И част от този поток всъщност е директен износ към тези държави, а се вижда като износ към Сингапур.
- Бяхте на посещение в Китай. Какви възможности за износ за Китай имаме?
- В момента България изнася за там селскостопански стоки и вина. На заседанието на междуправителствената комисия, което проведохме, представихме още 15 нови фитосанитарни протокола за одобрение от страна на Китай. Това са документи, които се изискват при внос на стоки - например за внос на мляко, сирене, кашкавал, яйца, пилешко, свинско и говеждо месо, люцерна и зърно (в момента имаме само одобрени протоколи за царевица и люцерна).
Разговаряхме и за привличане на инвестиции от Китай в България, и за участието на големи китайски фирми в инфраструктурни проекти на територията на България. В напреднала фаза на разговори сме за осъществяване на инвестиция за производство на малогабаритни мултифункционални трактори и прикачен инвентар.
- Китайски компании заявиха интерес към инвестиции в пътища, пристанища и железопътна инфраструктура у нас. Възможно ли е жп линии и магистрали да се дадат на концесия?
- Тепърва предстои обявяването на тези големи проекти на търг. Дали той ще бъде концесионен или за публично-частно партньорство, ще се изясни в най-скоро време. Намеренията на китайските партньори са да участват, без да изискват гаранции от страна на българската държава на направените инвестиции, но искат да управляват тези обекти за определен период от време, който да бъде достатъчен, за да си откупят инвестицията.
- Предстои ви посещение в Израел заедно с премиера Пламен Орешарски. Каква е целта му?
- Необходимо е разширяване на българо-израелските отношения в областта на търговията и инвестициите. Ще има бизнес форум, ще имам срещи с министри. Ще се постараем да привлечем израелски инвестиции в България.
- Министерството на икономиката подготвя изцяло нов закон за чуждите инвестиции. Какви преференции ще дадете на инвеститорите, за да изберат България?
- Основната концепция, залегнала в закона, е да се намали административната тежест пред чуждестранните инвеститори. Това е свързано със съкращаване на сроковете за сертифициране и намаляване на броя на изискваните досега документи. Апликационната форма предполагам ще бъде малък документ в рамките на 1-2 страници.
- Според последните данни на БНБ чуждите инвестиции за първото тримесечие са паднали близо 4 пъти. На какво се дължи това?
- В цяла Европа се отчита изключително голям отлив на инвестициите, включително и от страна на европейски фирми, които досега са оперирали в ЕС. Големи фирми като BАSF строят в момента химически комбинати в САЩ за милиарди. И техните мотиви за избор на тази дестинация са свързани с политиката на ЕС в областта на цените на еленергията и природния газ, както и планираното намаляване на емисиите въглероден двуокис. Поставената цел за 40% намаляване на въглеродните емисии едностранно от страна на ЕС, без постигане на международни договорености с основните конкуренти на ЕС - Китай, САЩ и Япония, би довело до много големи проблеми с конкурентоспособността на европейските производства, без значение дали те са в България или в Германия.
- На какъв етап са преговорите между ЕС и САЩ за трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и каква е нашата позиция?
- Преговорите между ЕС и САЩ по трансатлантическото споразумение за търговско и икономическо сътрудничество се водят от ЕК, от комисар Карл де Гухт, по силата на мандат, подписан от министрите на икономиката на всички страни членки. Преговорите са на един напреднал среден стадий и вече отчитаме реални технически проблеми за хармонизирането в определени области. В световен мащаб това е най-значимото търговско споразумение, тъй като ЕС и САЩ са двата най-големи пазара. В момента, в който те постигнат споразумение по техническите стандарти, митата и тарифите на продуктите и услугите, ще наложат тези стандарти на всички останали икономики. В този аспект България като член на ЕС ще получи доста ползи, тъй като нашите продукти и услуги вече са стандартизирани. Българските стоки ще може да се продават в САЩ, а всички производители от други страни ще трябва да отговарят на приетите стандарти. Проблемът за България и Румъния е визовият режим със САЩ. Нашата позиция беше ясно изказана от мен на Съвета на министрите, че това споразумение ще бъде ратифицирано от България, когато отпадне визовият режим със САЩ.
- Предстоят ли промени за търговските аташета?
- Министерството на икономиката и по-специално дирекцията "Външноикономическа политика", за която отговарям, е направила план за развитие на търговско-икономическите отношения с трети страни и очакваме Министерският съвет да се произнесе по него. Направили сме предложения за закриване на съществуващи и откриване на нови служби по търговско-икономическите въпроси в бързоразвиващите се пазари, които условно бих разделил на три. Това са пазари - традиционни за реализация на български стоки, пазари, на които присъстваме, но обменът е малък и имат потенциал, и перспективни пазари, на които можем да реализираме инженерингови и инвестиционни дейности и да привлечем преки чуждестранни инвестиции. Направеният от нас анализ за периода от 2007 г. до 2014 г. показва пряка зависимост между наличието на служба по търговско-икономическите въпроси и съответния стокообмен с пазара. Изключение прави Сингапур, през който стокообменът формално се пренасочва заради преференциалните си отношения с редица азиатски пазари. Но корелацията е ярко изразена - 88% от стокообмена е с държави, където имаме служби по търговско-икономическите въпроси, а 98% от преките чуждестранни инвестиции идват от държави, в които имаме търговско аташе. Ако не разкриваме такива служби, намеренията ни за привличане на инвестиции и да увеличаваме износа не могат да бъдат осъществени. Затова сме предложили служби да бъдат разкрити в страни като Алжир, Катар, Дубай, Саудитска Арабия. За Ирак вече имаме одобрение за генерално консулство и в момента, в който изпратим генерален консул, имаме готовност да изпратим търговско аташе.
Предлагаме да се създадат и служби по търговско-икономическите въпроси в страните от Западна Африка - Гана и Ангола, в страни от Източна Азия, където водеща е Индонезия. Насочили сме се към страните в Африка, тъй като ЕС има специални програми за развитие с тях и им се предоставя финансиране и техническа помощ. Тези страни имат преференциални условия за внос и износ от ЕС, и в тях бихме могли да реализираме нашите стоки, той като отговарят на изискванията на местния пазар.
Чрез стратегията за интелигентна специализация и иновации правителството иска да промени структурата на икономиката чрез преминаване към високо технологични производства, които дават краен продукт с висока добавена стойност. Има празнина между високотехнологичните отрасли и традиционните за миналото развитие на страната ниско технологични отрасли - селско стопанство, миннодобивна промишленост и енергийно интензивна икономика като металургия и химия.
Имаме добре развит ИКТ сектор, като България е на 5-о място като най-предпочитана аутсорсинг дестинация. Правителството се стреми да запълни тази празнина и това е целта на реиндустриализацията. България е страната в ЕС, която изнася най-много благородни и цветни метали. Вместо да изнася суровини, България трябва да ги преработва в краен продукт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
