Ако не приемеш условията на държавата, която си избрал, нямаш място в нея, казва Красен Кръстев, който от 20 години живее в Швейцария
Красен Кръстев и неговите танцьори, които той избра по време на ателие през май, в петък представят The Jungle. Plovdiv is burning ("Джунглата. Пловдив гори") - малко преди полунощ в клуб Stage 51 в града под тепетата.
Спектакълът, вдъхновен от филма на Джени Ливингстън Paris is burning, е сред хитовете на фестивала One dance week, който стартира вчера. "Направихме съвременно хипстър-кабаре - в него има политика, религия, еротика, секс... Вътре сме аз, животът ми, приятелите ми", споделя Красен. Хитът в международната програма е китайската трупа, създадена от холивудската звезда Джеки Чан. 11 истински бойци от Шаолин комбинират зрелищно актуални и традиционни хореографски техники и бойни изкуства. Швейцарецът Жил Жобен е в афиша с "Квант" - шоу, вдъхновено от престоя му в ЦЕРН. Нюйоркската бутикова компания Сидра Бел влиза с "Голота". В Пловдив са и вертикалните танцьори от "Делревес", които през 2012-а се развихриха върху фасадата на НДК.
Историята на Красен Кръстев започва от класическата паралелка в Хореографското училище в София. Във вените му тече страстта към сцената, въпреки че във фамилията му няма нито един актьор или певец. Известно време работи в "Арабеск". По-късно с четири балерини създава първата частна група за модерен танц "Амарант данс студио". Премиерният им спектакъл, наречен "Муда земя", провокира светска буря в постсоц чашата с вода - естествено заради разсъбличане под прожекторите. Всъщност артистите са наясно, че няма лошо да постигнат медиен шум още преди да са излезли пред публиката. През 1994 г. Красен влиза в "Мудра" - школата на световноизвестния Морис Бежар в Лозана. Играе в швейцарската трупа "Линга". Преди 12 години създава собствена компания в прекрасния град на Женевското езеро. Ученикът на Бежар признава, че за него музиката е стихия, не по-малко силна от природата. Наясно е, че пътят е целта и винаги неуморно инвестира талант, енергия и труд, за да остави по него собствена следа. Здравият му балкански дух го спасява от космополитната суета и безмерния нарцисизъм, характерни за по-голямата част от гилдията. Затова е съвсем наясно, че изкуството не е затваряне в кулата от слонова кост, а тежък бизнес. Така че води часове, стажове, уъркшопове в Швейцария и из Европа. Чувства се отлично, където и да попадне в международното съсловие, защото умее да общува на най-важния език - наситения с доброта и творчество. Но не долюбва публиката, която не приема и не изпраща сигнали. Красен не е поставял точно от 20 години в България. "Сега ситуацията е коренно различна. Емоциите са много силни, а погледът ми върху това, което правя - по-различен", твърди той.
- Господин Кръстев, заглавието на вашия спектакъл е доста огнено. Трябва ли да изгори артистът, за да убеди останалите, че у него е подпалена божествена искра?
- Артистът или гори постоянно, или не. Моето вдъхновение са хората - приятелите ми и артистите, с които общувам и работя.
- Каква е цената на тоталното себеотдаване?
- Всяка личност е знакът за стойността. И това важи не само за изкуството, а и за всичко в живота.
- Какво беше юношеството ви преди 10 ноември - театър, кино, балет, бягане от училище?
- Танцът беше всичко за мен в детството ми. Нямах приятели извън Хореографското училище. Не съм играл на никакви игри, не съм тичал пред блока, не съм ходил по нощни клубове... С всичко това наваксах след това. Но не съжалявам изобщо за "жертвите".
- През 1994-а предизвикахтe смут с "голото" представление на "Амарант денс студио" - тогава сложихме снимките с балетистите без дрехи на първите страници във вестниците. Имаше ли връзка този "случай" с вашето заминаване от България?
- Това беше малко смешна история. Въпросните снимки не бяха правени за реклама на представлението, но асистентката на фотографа решила да ги покаже на журналистите. И така един хубав ден се видяхме на първите страници на всички вестници в София. Това напълни Народния театър, където беше нашата премиера. Но този случай няма никаква връзка със заминаването ми.
- Как силно емоционален славянин като вас се вписа в живота на рационалните граждани на Швейцария?
- В началото ми беше много трудно. Бях на 21. Идвах от България и всичко ми се струваше толкова по-различно. Но така е навсякъде. Или свикваш и респектираш условията, или си тръгваш.
- Какво, според вас, е модерно в момента по света в сценичните изкуства?
- Не знам. И не ме интересува.
- Що за птица сте вие - бохем, фанатик артист или нещо съвсем друго?
- Чувствам се по-скоро като ром, малко джипси. Обичам да пътувам по света. Опитвам да се изживявам превъзходно във всяка ситуация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
