- Проф. Начев, какво е състоянието в болниците в момента, има ли проблеми с лимитите?
- Най-малкият проблем са лимитите на касата. Имаме уверение оттам, че каквото се изработи, ще се плати след проверка. Не е приятно да знаеш, че имаш лимит, лошо звучи и за хората. Те си мислят, че пациентът след лимита ще се върне. Такова нещо няма, който и пациент да дойде, когато и да е, ние ще го приемем. Но това поставя под известно напрежение управлението на болниците, защото все пак разчитаме на устни уговорки с управителя на касата. Основният проблем обаче е нереално оценената дейност. Всички дейности са недооценени - едни повече, други по-малко. Пламен Орешарски навремето казваше, че няма недофинансирани пътеки, защото това означава цената, която е определена, да не се финансира. Примерно ти си се договорил за 2 лева, а той ти плаща 1,80 лв. Тук нещата не са така, но самите пътеки са грешно оценени. Ощетени са най-вече болниците от стратегическо значение. Там се лекуват много по-тежки пациенти, отколкото в останалите, изразходват се повече средства, но стойността на услугата, която се дава, е еднаква. Така болници, където е инвестирано по-малко - има по-евтина апаратура, по-малко и по-зле платени кадри, имат по-добър финансов резултат. Третият проблем е безразборното възникване на нови болници, несъобразено със здравния профил на населението, гонещи единствено финансово облагодетелстване.
- Как се отразява това роене на болници?
- Пациентите са едни на брой, не могат да се умножат като болниците. Затова намалява потокът им. Когато се отвори нова болница, се прави страхотна реклама - че в нея оперира някой от Луната, прави сърдечните операции през ушите. А всичко това се прави в други институции от години и е рутинна дейност. Но така хората се лъжат. Минават 1-2 месеца, пациентите виждат каква е работата и нещата си идват на мястото. Но това не е редно - невинаги е добре за пациентите, освен това се извършва нелоялна конкуренция. Истината е, че за всеки пациент, който изпращат в някои болници, лекарите получават финансов бонус. Само че подобна черна каса държавна болница като нашата няма как да си позволи. По този начин в болниците, които съществуват от доста време, в които са инвестирани средства, и те отиват на вятъра. Клиниките са изградени за определен обем работа, назначени са хора, апаратурата е изчислена да върши определена дейност, а тя намалява. Значи изкуствено започва да се създават условия за криза и фалит.
- Качеството еднакво ли е в новите и старите болници?
- За да се отговори, трябва да има контрол на качеството, а у нас няма. Всеки може да прави каквото си иска, да тръби, че няма смъртност, а тя да е 10%, защото няма коректив. Трябва да има институция, която да прави анализ всяка година - да каже колко е смъртността, колко са вътреболничните инфекции, колко са рехоспитализациите. Има 10 фактора, които в цял свят се следят, но не и у нас.
- А Медицинският одит?
- Медицинският одит ходи само когато има сигнал. Освен това той не може да направи одит на качеството, защото хората в него не разбират нищо нито от кардиология, нито от гастроентерология или пулмология. Трябва да вземе специалисти, които разбират, и да прави проверка с тях. Предлагал съм много пъти, ако искат да направят проверка на една кардиохирургия, да вземат двама инвазивни кардиолози. Да не са от бранша, за да не ни е неудобно да си извадим очите. Макар че тук не става дума за това, а да се каже кое е добре, кое не, за да се оправят някои грешки. Има много начини, но никой не иска да го направи.
- Защо?
- Защото трябва да се създаде независима институция. Ако искаме контрол на качеството, трябва да се създаде банка с кадри, които в извънработно време добровлно да ходят по болниците. Трябва да има бюлетин, в който да се публикуват грешните практики - не кой ги е направил, а самата практика, за да не се повтаря. Ако Медицинският одит привлече специалисти и с тях прави анализ на дейността, нещата може да станат. Може да има точкуване, да се види коя болница е по-добра и пациентите ще могат да избират спокойно къде да се лекуват. А не като сега, да разчитат на информация от уста на уста и да не се знае кой какво е крил и лъгал.
- Какво трябва да направи новият здравен министър спешно?
- Здравната карта, която вече ни омръзна да дъвчим. Трябва да се приеме и да е със задължителен характер. Това означава, че тя ще казва във всеки регион от каква медицинска помощ има нужда въз основа на здравния профил на населението. Ние знаем, че тук има еди колко си диабетици, хипертоници и т.н., и казваме: "Тук има нужда от две болници за сърдечни операции - едната за 3000, другата за 500, трябват толкова коремни операции и т.н.". Това го има навсякъде - не можеш в Париж със 100 млн. да отвориш кардиологична болница. Те ти казват - нямаме квота за това, но ако искате - може в Лил, там има възможност. За този регион 100 млн. са много, защото искаме клиниката да не е с повече от 400 легла, но може да направите болница там. А ние изпуснахме духа от бутилката. Сега трябва да минем на друго решение. То е просто. Ако някой иска да работи само на кешов пазар, нека прави, каквото иска. Но ако ще се бори за публичните средства в касата, трябва да има ред.
- Какъв?
- Например вижда се, че в София има повече от нужните болници. Тук трябват 3000 сърдечни операции, а само ние правим 1500. Значи трябват още две болници, които да покрият останалите, защо ни са 7. За да сключи договор, касата прави конкурс по 10 критерия - обем на дейност, кадри, апаратура, качество. По собственост обаче всички са равнопоставени.
- Ще се намери ли политическа воля за това?
- Това е цялата работа. Който го направи, ще бъде посрещнат на нож първите шест месеца, но в края на годината пациентите и лекарите ще усетят ползата. Затова здравният министър трябва да убеди парламента да направи тези промени сега. Това е най-удобният момент, защото предното правителство, което е огромната опозиционна партия, предложи подобна здравна карта със задължителен характер. Здравният министър трябва да извади и един документ от ноември 2009 г. за преструктуриране на болничната помощ, който направихме заедно с д-р Валерий Митрев и научните дружества на хирурзите и анестезиолозите.
- Ако това не се случи, какво ще стане, държавните клиники ще се превърнат ли в болници за бедни?
- Здравеопазването ще вегетира. Не знам дали държавните болници ще се превърнат в структури за бедни, защото касата на всички плаща еднакво. Но частните могат да правят, каквото искат, и намират вратички. Те могат да плащат за пациенти, които отиват при тях, да правят лъжлива реклама и да слагат доплащане - в някои по три пъти те карат да плащаш. Там само знаят да показват къде е банкоматът и пак не са цъфнали. Всичко това води до нелоялна конкуренция и е проблем на обществото, а не на лекарите.
- А има ли възможност у нас за реално заплащане на дейността?
- За това трябва да има работеща икономика. Но е и вярно, че няма държава като България с толкова нисък процент от БВП за здравеопазване. Дори Румъния, която е преди нас в тази нещастна класация отзад напред, има 500 евро на глава от населението за здраве. А при нас е 180 евро. И тук не говорим за Швейцария - 4000 евро, за Германия - 3500 евро, за Франция, защото сме далече от тях. Не можем да вземем процента от БВП за здравеопазване на Швейцария, защото е 12, но нека направим нашия поне 5-6. Тогава можем да говорим за въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ). Защото при остойностяването им през 2004 г. се оказа, че с 38% се качва разходът за болнична помощ. Милен Велчев, когато чу, въпреки че Лидия Шулева беше много за въвеждането на ДСГ, каза: "Не!". Истината е, че трябва да се реши за какво ще отиват парите - дали ще купим пет корвета за армията, ще ги даваме за подслушване или за здравеопазване... Парчето от баницата трябва да стане по-голямо, но и да има преструктуриране. Иначе парите ще потъват винаги в системата. Защото сега пациентът отива в една болница, вземат го, без да могат да му окажат нужното лечение, после го карат във втора. И там не могат да му помогнат, и го карат в университетската болница. Навсякъде вземат парите от касата и така нашата бедна система плаща три пъти.
- Демонополизиране на касата би ли помогнало?
- На този етап би било пагубна грешка - ще стане като в Чехия, Полша, Унгария. Иначе рецептата е ясна. Трябва да се каже - с тези пари може да се покрие на 100% лечението на животозастрашаващите заболявания, на тези, които инвалидизират, лечението на децата, раждането и т.н. Останалите се изваждат в доброволен фонд или плащаш кешово, ако не искаш да се осигуряваш. Гледаш две кози например и се молиш никога да не се разболяваш, за да не трябва да ги продаваш. Полека-лека хората ще добият манталитета, че трябва да се осигуряват допълнително. От десетте фонда примерно, които работят 10 г., ще се види, че хората предпочитат 3. На тях ще кажем - от другата година и задължителните вноски ще влизат при вас. Така ще се появят частните каси, но след като са се доказали. Ако изведнъж демонополизираме касата, само ще я разбием.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
