Нов здравоосигурителен модел трябва да избере България до края на годината. Заявките за промени бяха дадени нееднократно от настоящата власт. Идеи не липсват. Очаква се те да се избистрят, след като минат изборите за Европейски парламент.
Две са основните посоки, между които управляващите трябва да избират как да променят здравноосигурителния модел у нас - пълна или частична демонополизация на здравната каса. Различни са и вижданията на двете управляващи партии. ДПС настояват за пълна демонополизация на НЗОК, докато БСП са по-предпазливи и залагат на по-голямата централизация във финансирането. Която и посока да се избере, начините, по които тя може да се реализира, са много. Всеки един от тях има своите плюсове и минуси.
В момента у нас има задължително здравно осигуряване, при което 8-процентовата вноска се изразходва от НЗОК. С нея фондът покрива голяма част от медицинските услуги и лекарства, като е длъжен да сключва договор с всеки доставчик на здравни услуги, който поиска финансиране. Заради ограничените средства, с които разполага касата - малко над 3 млрд. лв. на година, тя не може да покрие на 100% нито реалните разходи на болниците за лечение, нито лекарствата за пациентите или медицинските консумативи. Така здравноосигурените са принудени да доплащат за почти всяка услуга, която получават. Те могат да правят това чрез допълнително доброволно застраховане в множество частни дружества. У нас обаче тази система не проработи, а хората все още избират да доплащат на ръка и обикновено под масата. Тези средства в публичния сектор потъват, без да се реинвестират в системата, а лекарите продължават да са недоволни от условията си на работа там.
За да се промени положението, политиците предлагат да се развие този двустълбов, не добре работещ модел на здравно осигуряване у нас. Единият вариант за това е моделът на Холандия или т. нар. пълна демонополизация на НЗОК. При него се плаща фиксирана вноска, която е задължителна за всички хора и с нея се покрива определен минимален пакет от медицински услуги и лекарства. Той се доставя от множество частни фондове наред с НЗОК. Освен това обаче има и допълнителна премия, която всеки човек плаща във фонда, който е избрал и с който може да се покриват и други услуги. Първата вноска се акумулира в едно място, например НАП, и се преразпределя към всички останали фондове на базата на броя хора в тях, както и на здравния им риск - болести, възраст, професия и т.н. Всеки един от тези фондове може да реши с кои лечебни заведения да сключва договор, както и на какви цени. Също така дружествата могат да решат да инвестират в свои клиники, ако преценят, че в даден район имат клиенти, а няма кой да ги обслужва. Разновидност на този модел е създаването на касите да става на регионален принцип - отделен фонд във всяка област. Тогава обаче хората отново няма да имат възможност за избор. Някои от експертите обаче се притесняват, че при създаването на повече фондове може да се увеличат разходите за издръжката им, както и някои от тях да фалират заради недобро управление на ресурса си.
Друг вариант за промени, при който има частична демонополизация, е заместващото осигуряване. Тук също има варианти. Единият е хора с приходи, близки до максималния осигурителен доход за страната - 2400 лв., да получат право да се осигуряват в частните фондове. Техните медицински услуги ще се покриват изцяло от дружеството, което изберат. Срещу това то ще получава част от задължителната им здравна вноска, както и премия, която то определи. Останалата част от вноската им обаче ще отива в НЗОК, където ще останат всички останали хора, сред които децата и пенсионерите, осигурявани от държавата. При този модел богатите хора ще могат да получат добри здравни услуги срещу по-висок разход за тях. Така те ще трябва да извадят и доходите си на светло. Проблемът е, че в здравната каса ще останат всички хора, които са по-възрастни и по-болни. Рискът общественият ресурс за тях да намалее още и те да получават по-лоши услуги дори от сегашните не е малък. Разновидност на този тип модел е в НЗОК да останат задължително само децата и пенсионерите, а всички останали хора - и с по-ниски доходи от 2400 лв., да имат право да избират сред различни частни фондове. В случая обаче отново част от вноската ще се акумулира за НЗОК и срещу това те ще могат да се върнат там, когато поискат.
Съществува и тристълбов модел на здравно осигуряване. При него един минимален основен пакет се покрива за всички от здравната каса срещу част от задължителната вноска. Срещу останалата част има втори пакет, за който се борят всички фондове наравно. Те могат да предлагат и трети пакет с услуги, които вече са срещу осигуряване по желание. Тук обикновено рисковете са, че на касата се оставят най-тежките за финансиране дейности, а останалите - по-привлекателните, се дават на частните фондове. Подобен вариант например е оставянето на болничната помощ в НЗОК и изваждането на извънболничната в частните фондове. Това обаче може да задълбочат финансовите проблеми на касата. Друг вариант, който се тиражираше и миналата година, беше част от една дейност да се плаща от касата, а друга част от частните фондове, пропорционално на разделянето на вноската. Този вариант обаче не е ясно дали изобщо може да проработи заради сложността в отношенията между касата, фондовете и лечебните заведения.
Фондове се грижат за белгийците
99% от населението на Белгия е обхванато от задължителното осигуряване. То покрива над 8000 услуги. Едва около 20% от здравните разходи се доплащат. Задължителното здравно осигуряване в Белгия се управлява от Национален институт на подчинение на здравното министерство. Той определя критериите за реимбурсиране, следи за качеството на услугите, договорите и за бюджетите. Реалното финансиране обаче се извършва от здравни фондове. Те са частни дружества без право на печалба и получават средства от националния институт. Всички граждани могат да избират къде да се осигуряват освен железничарите. Те са 1.1% от всички осигурени и автоматично се покриват от фонда на Белгийската железница.
Останалите дружества са обединени в пет национални алианса според политически или религиозни критерии - национален алианс на християните, на социалистите, на либералите и т.н. Има и фонд, в който могат да се запишат хората, които не искат да принадлежат в нито една от тези групи. Там обаче са под един процент от белгийците.
Фондовете заедно участват в договарянето с лекарите и останалите доставчици на здравни грижи. За да покриват административните си разходи, те получават субсидия от националния институт на базата на броя и социалния статус на членовете си. Тези фондове могат да предоставят на клиентите си и допълнителни услуги, които са предмет на доброволно осигуряване. Там те се състезават с останалите чисто комерсиални компании. За разлика от тях обаче те не могат да прилагат селекция на пациентите си. Хората могат да сменят задължителния си фонд дори повече от веднъж годишно, но желаещите са малко.
Във Франция работят по няколко схеми
Моделът във Франция е смесен. В страната има задължително здравно осигуряване, което покрива около 100% от населението. То се състои от няколко схеми. Трите основни - обща, за земеделците и за самоосигуряващите се, от 2004 г. са обединени в Национален съюз на здравноосигурителните фондове. Тази организация преговаря с доставчиците на здравни услуги и държавата. Основната част от населението се осигурява по основната схема - 56 млн. души или 87% от всички французи. От земеделския модел се възползват 3.6 млн., а от този за самоосигуряващите се 3.4 млн. или 5% от населението. Съществуват още схеми за миньорите и други категории работници, но тяхната роля става все по-малка заради променящата се икономическа обстановка. За най-бедните хора, които са изключени от другите схеми, също има специален модел. Всяка разновидност си има и фондове, в които се записват французите. За общия модел те са 105 местни фонда, които имат представителства в отделните региони. Други 16 фонда са съсредоточили работата си само до финансиране на професионални заболявания и щети от трудови злополуки. Задължителното осигуряване покрива около 80% от здравните разходи. Останалите се осигуряват от други източници като доброволното здравно осигуряване. През 2004 г. 1500 подобни компании са обединени в няколко съюза, които продължават да оперират в страната.
Холандия заложи на конкуренцията
През 2006 г. Холандия премахва разликата между задължителното и доброволното здравно осигуряване и така въвежда пълна конкуренция между фондовете. По този начин ролята на държавата се променя значително - от директен контрол над обемите и цените до определяне на правилата на играта. Това дава възможност на фондовете, лекарите и пациентите да оперират в реална пазарна среда. В нея здравните дружества са длъжни да покриват минимален пакет, за който хората са длъжни да се осигуряват. Около 50% от приходите на фондовете идват директно от премиите на хората, които са в тях. Останалите средства се пренасочват през Здравния осигурителен фонд, в който се събират приходи от работодателите и държавата. Разпределението на тези приходи сред дружествата зависи от здравния риск на клиентите им. Дружествата могат да се състезават за пациентите, като им предлагат различни цени за базисния пакет, както и допълнителни опции за осигуряване и услуги. Фондовете могат да избират и с кои лекари или болници да сключват договори в зависимост от офертите им. Държавата все още дава строги правила, по които да става договарянето на цените между тях. За да могат пациентите да решат къде да се осигуряват, дружествата са длъжни да обявяват услугите, които предлагат, цените, на които го правят, клиниките, с които работят, листите с чакащи, които има там.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
