София. Болничният пазар у нас е сред секторите, които бележат сигурен годишен ръст както във финансово отношение, така и като участници в него.
Въпреки че страната ни е на едно от първите места по брой клиники на глава от населението в ЕС, традиционно всяка година у нас се появяват още 4-5. Въвеждане на здравна карта, чийто характер засега не е ясен, затягане на режима за строеж на болници и селективно договаряне с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са сред мерките, които правителството смята да предприеме в този сектор.
-----
Около 312 са болниците у нас, а заедно с бившите диспансери за кожни, психични и онкологични заболявания броят им става 340. Особена динамика в тази цифра през последните 7 г. няма, но се променя структурата на болничния пазар. Все повече стават частните клиники (тази година те ще минат 100), като повечето са специализирани за определени печеливши дейности. Увеличават се болниците в големите градове, за сметка на това се затварят общинските в малки и отдалечени селища. Крайният резултат е неравномерен достъп до медицински грижи, както и драстично разминаване в качеството им. Причините за това са различни - несъобразяване на новите структури с потребностите на хората, липса на условия за приватизация и публично-частно партньорство, концентрация на населението в определени райони, по-добро обществено финансиране за някои медицински дейности, абдикиране на държавата от функциите й на собственик и на адекватен регулатор в сектора.
През 2013 г. здравното министерство издаде разрешение за дейност на 6 частни болници - три многопрофилни, а останалите - специализирани. Още 4 специализирани клиники чакат за одобрение на документите. От 10-те болници 7 са в столицата, а останалите - в Пловдив, Стара Загора и Шумен. В същото време през миналата година са затворили 5 клиники, от които поне 4 са общински, като две се намират в малки градчета като Дряново и Елена.
Особена промяна в тенденцията на развитие на болничния пазар няма да има и занапред, тъй като държавната политика не се променя. Поредица от малки изменения във финансирането на здравеопазването през последните 3-4 г. обаче очертаха някои нови специфики. Спирането на субсидиите за общинските болници в отдалечените региони през 2009 г. ускори декапитализацията им. Преминаването на редица дейности от здравното министерство към касата през последните 3 години пък доведе до развитие на частния сектор в ниши, където доскоро нямаше достъп. Това е диализата, онкологията, интензивните грижи. Резултатите са, че частните клиники отдавна не са само в областта на офталмологията и хирургията. Минал е дори бумът на центровете за инвазивна кардиология и ин витро, които отново възникнаха заради доброто обществено финансиране чрез касата и фонда за асистирана репродукция.
Новите тенденции са за отварянето на диализни центрове и онкологии, както и прерастването на частните структури в по-големи и комплексни болници. След първата частна клиника по онкология в Пловдив и София сега на опашката чакат за разрешение 3 нови структури. Те ще са в столицата. Едната ще е на инвеститорите на "Сити клиник", другата на тези на "Надежда", а третата на "Софиямед". Причината за интереса към онкологията не е само финансирането на химиотерапията от касата, а и увеличението на пътеките за лъчетерапия. Нов тласък дава и намерението на касата скоро да финансира радиохирургия - модерното лечение с гама или кибернож, за което сега българите ходят в Турция. За първи път интерес има и към друга ниша - долекуването. Последната болница, която чака на опашка за разрешение за дейност, е за долекуване. У нас има огромен глад от такива структури, но не и финансиране на дейността им. Здравното министерство обяви в стратегията си, че ще търси начини за финансиране чрез съвместен пул със социалното ведомство. Други области, в които се очаква поява на нови структури, са високоспециализираните дейности като неврохирургията. Ще продължи и развитието на интервенционалната кардиология и ендоскопските методи, както е в цял свят.
Въпреки че броят на частните болници ще се увеличава, той може да не доведе до набъбване на общия. Защото декапитализацията на общинските и държавните структури трудно може да се спре. Ако държавата не предприеме сериозни мерки за субсидиране на лечебни заведения в определени райони и за подобряване на управлението им, цели области могат да останат без тях. В област Видин например има само две публични болници, но се очаква появата и на две частни. За сметка на това в столицата има над 60 болници, от които над 40 са специализирани и продължават да растат. Затова здравното министерство иска да затегне режима за издаване на одобрение за нова болница. Бизнесът обаче се притеснява, че може да се стигне до корупционни практики. Освен недостатъчното финансиране на публичните клиники нелоялната конкуренция с частните също ускорява декапитализацията им.
Обикновено специализираните частни клиники обират леките случаи, които са добре платени от касата, а за публичните остават по-сложните и губещи пациенти. Затова здравното министерство иска касата да сключва договори само с болниците, които не подбират пациенти. Не е ясно обаче дали тази практика не крие опасност от субективна преценка. За по-бързото фалиране на общинските и държавни болници роля играят лошият мениджмънт и недостигът на лекари и сестри. Заради по-високото заплащане най-добрите специалисти се преместиха в частния сектор, а някои дори си отвориха собствени клиники. Доказателство за напредъка на частниците са и финансовите заработки на болниците по здравна каса. Все повече частни клиники получават средства, които надхвърлят бюджетите на областните държавни болници, а те са гръбнакът на здравеопазването ни. Най-голямата частна клиника в страната - "Токуда", дори заговори за откриването на спешен портал, подобно на "Пирогов", и взе лиценз за чернодробни трансплантации.
Последствията от развитието на болничния пазар за пациентите не са добри. Хората в северозападните и южните райони на страната са с лош достъп до здравни грижи, а пренасищането в столицата води до бой за болни. Финансовият ресурс в системата е един и същ, а разделението му между толкова много клиники превръща публичните в коптори, където пациентите не искат да стъпват. В същото време са принудени да го правят, защото частните болници са профилирани в определени патологии и не покриват целия спектър на медицината. Изключенията са единици.
Доплащането да се изкара на светло
Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници
Недостатъчното финансиране на медицинските дейности е основният проблем в здравеопазването. Това води до появата на доплащане, което не навсякъде е извадено на светло така, както в частния сектор. Официализирането на доплащането ще подобри здравната система. Въвежданета на здравна карта като инструмент за административно регулиране на пазара няма да помогне в болничния сектор. Тя също така не може да служи като инструмент за договаряне. За сметка на това изискването за съгласувателна инвестиционна процедура със здравното министерство при желанието за построяване на нова клиника е добро решение. Ясното регламентиране на възможностите за публично-частното партньорство е другата необходима стъпка за подобряване на системата. В момента няма ясни правила и изградени практики, чрез които бизнесът да подпомогне системата. Отпадането на обществените поръчки в частния сектор е друга мярка, която би дала добър резултат.
Мерките на кабинета
- Национална здравна карта, гарантираща достъпност и качество на медицинските услуги
- Одобрение за нова болница да се дава от министъра на здравеопазването на ниво инвестиционно намерение
- НЗОК да провежда избирателно договаряне и купуване на здравни услуги, а не пасивно реимбурсиране
- Болниците да не приемат само леки пациенти и да не сключват договори с НЗОК само по клинични пътеки за леки диагнози
- Прецизиране на медицинските стандарти така, че определени дейности да се извършват в извънболничната помощ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
