"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е с вас самите". Тези редове са написани от един от майсторите на сарказма и алегорията - Кърт Вонегът. Той казва още: "Обиждам се от това, че аз пиша книги, а президентите и генералите не ги четат". Вероятно следната китайска мъдрост се отнася точно за него: "По-добре да си човек един ден, отколкото хиляди дни да си сянка". Но интересно е какво ли е имал предвид Кърт със следната забележка: "Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага". По всяка вероятност и малкото успели предприемачи биха се разпознали в този цитат. А може би за днешното време, в сегашната ситуация и място е по-добре да заменим фрагмента "за да работите при нас" със "за да живеете при нас". Въобще последните години, животът в това райско кътче България се промени до неузнаваемост. Някои си го обясняват с престъпността, други - с лудостта, трети с психозата. Като за последното има доста интересно определение, което гласи, че психоза е да разговаряш с котката си. Параноя - да внимаваш какво говориш пред котката. Шизофрения е да имаш усещането, че котката ти говори. А депресия - че котката пренебрегва твоето присъствие. Тук може би най-голям опит имат собственици на "големи рунтави котки". Та като сме заговорили за тези същества, не трябва да забравяме, че присъствието им, и по-точно тяхната енергия, могат да диагностицират и лекуват определени заболявания. Някои фракции от мъркането на тези пухчовци е звукова честота, която променя причината за болестта чрез трансформиране на ДНК-то. Вибрационните вариации на определени честоти са познати на науката като звукова терапия. Още от дълбока древност музиката се използва като средство за лечение. А едно от най-малките неща, с които трябва да се гордеем е, че в някои от клетките при наследниците на траките (които сме ние, българите) е закодирано посланието на Орфей, който в името на любовта си към Евридика се пуска в подземното царство на Хадес през пещерата Дяволското гърло. Но всички тези притчи са съдби. А ние като същества, дарени с разум, би трябвало да се учим от тях. Не само, защото трябва да оцелеем, да се пресъздадем чрез раждането на здрави деца, а защото законите на природата са сурови и изискват от нас да ставаме все по-съвършени. Но съвършенството не се изразява в трупането на финикийски знаци. Както гласи стара източна поговорка: "Този, който познава другите, е мъдър. Онзи, който познава себе си, е просветлен".
1. Въпрос
Опасни ли са просяците с начина си на живот и болестите, които пренасят?
Да си просяк не е съдба, а мързел
Какво искат да покажат просяците с поведението си? Може би това, че да живееш скотски и в мръсотия е хиляди пъти по-добре? Или пък че подаянието е далеч за предпочитане пред това да си потърсиш работа? Или пък се търси начин да се вмени чувство на вина у другите по причина, че въпросните люде нямат един нормален работен ден, нормално отношение към работодателя, а от там и към държавата? А що за паплач са те? Сложете им скрита камера и ги накарайте да работят. Със сигурност след този експеримент ще се намразим, че сме социален вид същества. Та и за това на Изток е казано: "Учителят само отваря вратите, от там нататък вървете сами".
А какво е съдба и карма? Част от тази даденост е любовта. Както е написал Вонегът: "Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш". А може би част от съдбата е и смъртта на най-големия американски президент Ейбрахам Линкълн, починал на днешната дата през 1865 г. А думите на тогавашния военен министър остават завинаги в историята: "Сега той принадлежи на вечността". Интересно е, че Линкълн споделя една съдба с друг любим държавен глава - Джон Кенеди. И двамата напускат земния си път при идентични обстоятелства от смъртоносни куршуми.
2. Въпрос
Каква е връзката между инсулта, парезата и парализата?
Не подценявайте Нейно величество Инфекцията
През 1452 г. е роден бащата на анатомията Леонардо да Винчи - архитект, инженер, изобретател, художник, скулптор и астроном от епохата на Ренесанса. Каквото и да се каже за този гениален представител на човешката раса, ще е недостатъчно. Той получава пареза на дясната ръка. Но това не го сломява, а го кара да продължи да работи още дълги години, до края на живота си. В медицинските речници подобно състояние се описва като частична загуба на движение на мускулите, засягащи предимно крайниците, очите, устата и стомаха. Вялата парализа например представлява слабост или намаляване на мускулния тонус без видима причина. Подобно положение може да бъде предизвикано от травми, болести, засягащи нервите към мускулите. Полио и други видове вируси често се отнасят към парезата и парализата. Острата вяла парализа пък е най-честият признак на остър полиомиелит. Тя се свързва и с редица други патогенни агенти, в това число ентеровируси, еховируси, аденовируси и други. Ботулизмът е друга причина, водеща до парализа. Става дума за така наречения ботулинов токсин, произвеждан от C. Botulinum. Ботулиновият токсин блокира екзоцитозата на пресинаптичните везикули, съдържащи ацетилхолин (ACh). Когато това се случи, мускулите не са в състояние да се свиват. Лошото е, че ако ефектът на този токсин достигне до дихателната мускулатура, може да предизвика дихателна недостатъчност и смърт. Друг, не толкова известен факт, водещ до въпросните състояния, е синдромът на Гилен-Баре - положение, при което имунната система атакува погрешно част от нервната. Тази целенасочена атака води до възпаление, която пък влачи след себе си мускулна слабост, както и гореспоменатите двигателни смущения. Сред основните причини за отключването на този синдром са гастроинтестинална, респираторна инфекция, микоплазма пневмония, варицела зостер, херпес симплекс, инфлуенца, параинфлуенца. Тук клиничните признаци имат по-широк обхват, тъй като и самите причинители не са малко. Налице е характерната мускулна слабост, но се наблюдават и сетивни промени (изтръпване, парене, мравучкане), спонтанна болка в резултат от възпалението, дихателна недостатъчност и вегетативни признаци от рода на разстройства при пикочния мехур и червата, синусова тахикардия и други. Лечението, както и самото възстановяване в този конкретен случай, може да трае месеци, дори години.
Сега ще ви запозная с историята на вече един починал български раб Божий. Тя започва с напукани длани на видимо здрав човек. Няколко години по-късно започват болки в ставите, повишена утайка, С-реактивен протеин, ревма фактор, антистрептолизинов титър. Въобще наблюдава се експанзиран имунен статус в следствие на доказана екстравагантна кандидозна инфекция, контаминирана с хламидия. Човекът веднага постъпва в една от първите частни клиники за диагностициране и лечение на хипертонията, донякъде успешно. Ro диагностиката доказва кор пулмонале (белодробно сърце). Години по-късно сред лутането между лова и всички софийски болници, идва реда на инсулта, придружен от частична пареза. Но пък болката в една от тазобедрените стави е хронична. В най-топлия ден на едно лято, стоматологът му прави екстракция на зъб. Следва тежък кръвоизлив. Къде с антибиотик, къде с други лекарства, ситуацията е овладяна. Но само след няколко месеца следва трансплантация на тазобедрена става. И се започва ходенето по мъки в държавни и в частни болници. Едните казват - предсърдно мъждеене, други искат спешна неврологична операция. И така, от белодробна в кардиологична, от кардиологична в неврология, от там в неврохирургия. А малко преди да почине - пак в пулмология. През цялото това време са направени толкова много взаимнопокриващи се изследвания в спектъра на образната диагностика и пролежани легло дни, че здравното му осигуряване не може да поеме предсмъртното му лечение. Все пак всичко се плаща! То и за това проф. Чирков го каза много добре: "Не ни трябват скъпи болници, а добри лекари"! А изглежда е време те, лекарите, да се запознаят с основната причина за заболяванията - нейно величество Инфекцията!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
