- Среща с бабаити в училище пречупва страха му
- Лидерът на "Възраждане" влюбен в България, голямата му болка е римскиятград Залдапа
Когато 7-годишният Костадин вижда за първи път Царевец и слуша в захлас вълнуващия разказ на баща си Тодор за крепостта, заточения Балдуин Фландърски и кулата, в която императорът намира смъртта си, никой не си и помисля, че години по-късно онемялото момче ще стане един от лидерите в парламента. Председател на патриотичната "Възраждане", която с ината си да отстоява българското, ще е трън в петите на останалите партии.юДали точно в онзи момент на Царевец Костадинов се влюбва в България или това става постепенно, по време на семейните летни обиколки из страната, няма особено значение. Важното е, че днес докторът по етнография, партиен лидер и народен представител, казва: "Хората се връщат от чужбина заради нас. Нямам право на грешка".ю
За едни лидерът на "Възраждане" е луд, серт човек
който в пазарлъци не участва. За други е Костя Копейкин, руски човек и проект на Кремъл. За трети - достоен българин, единственият, който милее за лева, знамето и честта на България. На въпроса той ли е човекът на Москва у нас отговаря: Аз съм човекът на България.
Любовта към родината, плод на която е и написаният от Костадинов учебник по родинознание, раздаван безплатно от историка в училищата, пламва именно в онези години, когато всяко лято родителите му вземали по 20 дни отпуска, качвали него и сестра му на москвича и започвали да обикалят страната. Не знаехме къде ще замръкнем, спомня си с усмивка Костадинов. И веднага допълва, че по онова време България бе спокойна страна и където и да спреш за нощувка, не беше опасно.
Първите уроци по история и родолюбие
получава от баща си Тодор, който работи като заварчик, но се отличава с невероятната си страст към историята. Не спираше да чете исторически книги, вкъщи много се четеше, казва Костадинов. И допълва, че и времето тогава беше такова. Имаше опашки за хубавите книги. На тях се редяха шлосери, трактористи, заварчици като моя баща и електрокаристки като моята майка, професори и преподаватели в училищата, връща се назад Костадинов.
Баща му толкова картинно разказвал историята на България, че нощем малкият Костадин не можел да заспи. Водел дневник, за да не забрави подробностите от пътешествията.
Първото нещо, което го впечатлило, когато варненското семейство стигнало София, били паветата. Дотогава Костадин знаел, че павета има само по най-разбитите селски пътища. Бях виждал единствено в Севлиево. Когато влязохме в столицата колата взе здраво да друса и аз попитах баща ми защо има павета. А той отговори: "Нямат пари софиянците, моето момче", разказва през смях политикът.
Предава любовта към България на децата си - Тодор и Деница. С тях прави същите обиколки каквито е имал със своите родители и сестра си.
Семейство Костадинови първо събира 50-те бронзови значки за посещение на 50 от 100-те туристически обекта, след това взема сребърните за 75 значими места. В момента е на 93-ия обект. Остават му още 7, за да получи златните значки. Но от политика и Народно събрание няма време за това. Сред непосетените 7 обекта са и легендарните Белоградчишки скали. Костадинов е бил много пъти под тях, защото служител на музея е от "Възраждане". Но така и не се качва на крепостта. Искам да го направя за първи път с децата си, иначе няма да е честно, казва той. А на въпроса успял ли е да запали и искрата на любовта към книгите в Тодор и Деница, с дълбока въздишка отговаря: "Мисля си, че да - но до първия телефон". Позволил устройството късно, и не купувал смартфони. Семейството му
има телевизор, но няма телевизия
Апаратът лови само 7-те ефирни канала и се включва за 10 минути сутрин - за края на новините и прогнозата за времето. Децата ми четяха много. Но с появата на телефоните в ръцете им, спряха. Дори интересът към таблети и компютри угасна, допълва Костадинов.
Признателен е на баща си за трите най-важни урока, на които го е научил и които предава на Тодор и Деница - да отстоява позицията си, да обича България и да поставя българския национален интерес над всичко. А серт характера? Той най-вероятно се е формирал в ученическите години, когато за първи път е поставен пред избора да приеме страха или да избяга от него. Като в повечето училища и в неговото имало бабаити, които причаквали по-малките ученици и често ги биели. Един ден се сблъскал с тях. Много мислех дали да не се обърна и да се прибера през задния вход. Но щях да избягам. Затова продължих. Сърцето ми щеше да изскочи, но им казах: Преди да ме повалите, все на двама ще размажа носа. Не ме закачиха, връща лентата Костадинов, спомняйки си колко добре се е почувствал, че не се е пречупил. Днес всеки ден си казва, че няма право да го направи. Групата на "Възраждане" ползва
стаята в Народното събрание на Димитър Пешев
- спасителят на българските евреи. Депутатите седят на същите столове, на които е седял и Пешев. Пазят уникалния му резбован скрин.
Отговорността е огромна. Не само защото ни напомня какво е дълг и чест. А защото всеки ден говорим с хора, които ни казват, че заради нас са се върнали в България, защото отново вярват, че могат нещо да променят в собствента си държава и в собствения си живот, споделя Костадинов. Разказва как преди дни на бензиностанцията при Дряново жена поискала да му стисне ръката и да се снима с него, казвайки му, че заради политиката на "Възраждане" няколко семейства са се върнали преди 3 седмици от Великобритания, където живели 19 години. Тези хора ни натоварват със свръхочаквания. Ние нямаме право на грешка. Аз нямам право на грешка, повтаря Костадинов. И допълва: "В момента се води една голяма война - война за оцеляването на българския народ. Война, в която от едната страна сме само ние от "Възраждане", а от другата страна са всички останали, които 33 години ни обясняват, че сме прост народ, малка държава без бъдеще, че някой трябва да решава вместо нас, че по-умните деца трябва да се учат навън, а тук да остават само по-простите, които стават единствено за обслужващ персонал". С политика Костадинов започва да се занимава, когато през 1997 г. става студент. Баща му е последовател на националистическите партии - БНРП, Отечествената партия, Общонародния комитет за защита на националните интереси. В работническия блок във Варна, в който живеели, всички били привърженици на СДС или на БСП и не разбирали бай Тодор.
Питали го: ти с кои си - с фашистите или с комунистите.
Не, с националистите, отговарял той. Днес критикува сина си само за едно - "че още не сме успели да се разправим с враговете", казва Костадинов. И благодари на баща си за личния пример как трябва да се отстоява позиция.
15 години Костадин Костадинов е във ВМРО. Но когато разбира, че партията не отговаря на разбиранията му за патриотизъм, че залита и по клиентелизма и по частния интерес, и той не може нищо да промени, излиза и прави "Възраждане".
Но малцина знаят, че голямата гордост в биографията му не е политическата кариера, а научната. Директор на историческия музей в Добрич. И като такъв прави чудеса за разкриването на един от малко познатите на широката публика римски градове у нас - "Залдапа". Възкресяването му е включено в концепцията му за директор. Предвидил връщането на блясъка на римското бижу - едно от най-големите у нас, на площ от 230 дка. До този момент градът не е бил разкопаван. Преди повече от 100 години
Карел Шкорпил минава от там с един волски впряг
и каквото се е валяло по земята - капители, надписи, оброчни плочи, натоварил в каруцата и от тогава е във Варненския музей. По онова време се виждали даже улиците - градът е бил много добре запазен. Но през 50-те години, когато започва колективизацията и се създават ТКЗС-тата, а хората тръгват да събарят старите си къщи и да строят нови, по-големи, започват да използват Залдапа като източник на строителен материал. Събарят много от крепостните стени и базиликите, вдигат дори плочите от римските пътища, разказва Костадинов. Имал много амбициозен план. Предвидено било изграждане на КПП между България и Румъния на 20 км от обекта. На 30 км в румънска земя се намира най-голямата забележителност от римската епоха в Северна Добруджа - Тропеум Траяни ("Трофеят на Траян"). Гигантски паметник, останал от епохата на Траян, правен преди 1950 години, обновен от Константин Велики. Една от най-посещаваните забележителности в Румъния. Идеята беше да разкопаем Залдапа, да я превърнем в забележителност и да я включим в трансграничен маршрут. Когато идват българи, да ги насочваме към Тропеум Траяни, колегите от Румъния да пращат своите туристи у нас, казва Костадинов. Идеята донякъде се осъществила. Макар и със забавяне КПП-то било направено. Но екипите след Костадинов не разкопавали със същите темпове Залдапа. Открити били много неща.
Бисерът е базилика,която съперничина Света София
в столицата, невероятни мозайки. Но...както винаги, липсата на пари спряла всичко. И донесла тежкото решение за зариване на разкопките.
Днес Залдапа е сложена на археологическата карта, но няма посетителски обект и не е включена в маршрут. А за спрените от щастливия министър Наско пари за разкопки, заради които цяла една археологическа година пропадна, Костадин Костадинов казва само: "Престъпление! Този човек трябва да бъде съден".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
