Отношенията ни са приятелски, но трябва да работим за икономическо сътрудничество
Диалогът ни със Сърбия помага на Белград по пътя към ЕС, казва Едит Тахири
Г-жа Едита Тахири е министър на диалога на Република Косово от 2011 г. и преговорите за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Тя е политик с голям и разностранен професионален опит като партиен лидер и дипломат. Преди да поеме сегашния пост, е била вицепремиер за външната политика и националната сигурност. Заема поста министър на публичната администрация, след като завършва Харвардския университет по тази специалност. Тя е един от лидерите на движението за независимост на Косово и е сред основателите на Демократичната лига за независимо Косово през 90-те г. Г-жа Тахири участва в конференцията в София на външните министри на държавите от Югоизточна Европа в рамките на ПСЮИЕ (Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа). Домакин на събитието бе българският външен министър Даниел Митов, тъй като България е ротационен председател на ПСЮИЕ за 2015-216 г.
- Г-жо Тахири, вашата задача като министър на диалога между Косово и Сърбия не е лека. Докъде стигнаха усилията за нормализиране на отношенията между двете съседни държави след войната през 1999 г.?
- Диалогът се води дълго време и премина през различни етапи. Преговорите между Косово и Сърбия с посредничеството на ЕС дават много важни резултати за нормализиране на връзките между двете страни. Много е важно, че Косово и Сърбия желаят да работят за трансформиране на отношенията си от враждебност към добри и нормални съседски отношения.
- В какво практически се изразява това?
- Подобри се животът на гражданите от двете страни, защото постигнахме редица споразумения за двустранните отношения, за реинтеграцията на сърбите в Косово и в косовската демократична система. Диалогът също помогна на Косово и Сърбия да напреднат по пътя към ЕС. През последните пет години благодарение на него Сърбия поведе преговори за присъединяване към ЕС, а Косово постигна споразумение с Брюксел за стабилизиране и асоцииране.
- За Сърбия нормализационният процес е значително по-труден. Белград трябва да направи повече отстъпки.
- Не, това не е отстъпление за Белград. Сърбия обаче трябва да промени начина си на мислене. Войната на Балканите завърши. Всеки трябва да разбере, че в региона има нова реалност. В бивша федеративна Югославия имаше седем държави. Повечето от тях се признаха една друга. Повечето държави в Югоизточна Европа, която е нашият регион, приеха новите реалности. Сърбия закъснява да го направи. Тя закъснява да разбере новата реалност. Ако го направи, няма да може да се намесва повече в Косово и Босна.
Белград трябва да забрави старата си роля на доминиране над другите нации
Защото това пречи и на интеграцията на Сърбия с ЕС. За Сърбия и за Балканите е много важно да бъдат повече евроантлантически ориентирани, каквато е България.
- Миграцията сега е главната грижа за Европа. За Косово обаче може би е по-важен проблемът с емиграцията на негови граждани поради трудности в икономиката и свързаната с това с безработица.
- Проблемът с миграцията, особено с бежанците от Сирия заради кризата там, е обща грижа за всички европейски държави. Косово не е директно засегнато, но като част от Европа ние искаме да имаме своя принос и партньорство с другите държави за решаването на проблема. На конференцията на външните министри на ПСЮИЕ в София обсъдихме този въпрос и се опитахме да формулираме обща позиция, която да помогне на Европа да реши проблема. Решихме да си сътрудничим по-добре за сигурността, граничния контрол, да си помагаме солидарно, както и да помогнем на хората, напуснали страните си. Същевременно искаме да покажем, че страните от Балканите нямат достатъчно капацитет сами да направят това. Що се отнася до емиграцията от Косово, в края на 2014 г. около 50-60 хиляди души напуснаха страната. Правителството незабавно се мобилизира заедно с ЕС първо да спрем този феномен, а след това да върнем емигриралите обратно в Косово.
- Как се справихте?
- След три месеца, т.е. до пролетта на 2015 г., спряхме вълната на емиграцията. ЕС отчете това като успех за нас. Същевременно правителството ни поиска официално от ЕС да върне нашите емигранти обратно в Косово. Ние нямахме добра икономика. Но по време на войната Косово загуби много хора. Мнозина бяха убити, а много емигрираха. Вече успяхме да върнем 20 000 души и действаме за връщането на останалите. Работим и за подобряване на икономическите условия и качеството на живота в Косово.
- Страната ви вече 17 години е независима държава. Какво е сега присъствието на Косово в международния живот и ролята му на Балканите?
- Първо, искам да благодаря на България за голямата подкрепа на държавата Косово и за ясното разбиране на нашия стремеж към свобода и независимост. България бе една от първите държави, признали независимостта на Косово. Косово и България имат евроатлантическа визия.
Партньорството ни със САЩ и ЕС е стратегическо направление на нашата външна политика
Косово вече е признато от 118 страни, в ЕС 23 страни членки са ни признали. Останалите пет още не са, но подкрепят споразумението на Косово с ЕС за стабилизиране и асоцииране. Защото Косово наистина играе конструктивна политика в региона и диалогът ни със Сърбия показва, че сме готови да установим нормални отношения. Това ни помага по пътя на евроатлантическата интеграция. Също и в региона повечето страни и наши съседи са признали Косово, както и повечето от най-развитите икономически държави от Г-20.
- Защо още не сте приети в ООН?
- Защото броят на призналите ни държави още не е достатъчен, според изискванията на ООН. Но нашата стратегия е да увеличаваме призналите ни страни. Ние обаче сме членове на Световната банка и на МВФ, на Европейската банка и участваме в много регионални организации. Това регионално участие ни помага в диалога с Брюксел за членство в ЕС, защото едно от принципните споразумения с ЕС е Косово и Сърбия да не си пречат в процеса на европейската интеграция. Продължаваме да следваме нашата политика на добросъседски отношения и демонстрираме, че сме реална демократична държава.
- Двустранните политически отношения между Косово и България са отлични, но в икономическата област има още какво да се желае.
- Преди да дойда в София за участие в конференцията, поисках от нашето посолство тук да ми подготви програма за срещи по двустранните отношения. Срещнах се с външния министър Даниел Митов, вицепремиера Ивайло Калфин, председателя на парламентарната Комисия по външна политика Джема Грозданова. Целта ми бе на тези срещи да насочим вниманието към икономическото сътрудничество. Напълно съм съгласна, че между двете ни страни има много добри приятелски отношения, но икономическото и търговското сътрудничество не би трябвало да бъдат извън нашия фокус, въпреки че имаме много други области на сътрудничество. Затова дойдох в София с посланието да се фокусираме върху сътрудничеството в икономическата област. Условия за това съществуват. Ние сме на близко разстояние в един регион и много добре се разбираме. Посланието ми получи подкрепа от представителите на българското правителство. Предложих да организираме форум за представители на бизнес средите на двете страни. Искаме да се информираме взаимно, да покажем на българския бизнес нашия икономически потенциал и България да направи същото. Косово е малка държава, но има голям икономически ресурс, като рудодобив, енергетика, селско стопанство, туризъм, информационни технологии. Също и в строителството, защото като във всяка млада държава, то е много развито.
- Какво е българското присъствие в Косово, с което България е исторически свързана? Там живеят горани, които са от български произход.
- След края на войната през 1999 г., след като получихме независимост, обърнахме сериозно внимание на интеграцията на малцинствата в Косово. Във войната се борихме не само за независимост, а и да създадем демократична държава.
В основата на конституцията на Косово има гаранции за човешките права
и правата на малцинствата. Ние обърнахме голямо внимание на интеграцията на малцинствата и тази политика успя, с изключение на част от сърбите, които са манипулирани от Белград. Малцинствата живеят в добра хармония и се стремим да направим всичко възможно и да отговорим на нуждите на хората от малцинствата. Те са в парламента, в правителството, в общините. Гораните също са част от представителството на малцинствата в парламента чрез групата на несръбските малцинства. За сърбите има отделна група. Дали гораните са българи или не, аз не мога да кажа. Официално те никога не са се наричали българи. Но ако се чувстват българи, добре, няма проблем. Правителството е готово да гарантира техните права.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
