Освен реформи на хартия ви трябват честни хора да ги приложат
Избрахте НАТО и ЕС, а сте прекалено зависими в енергетиката от Русия, казва Родерик Мур
Специалист по Балканите, където е преминала голяма част от дипломатическата му кариера до момента, при това в един от най-смутните периоди след края на студената война и разпада на Югославия. Това е най-малкото, което може да се каже за Родерик Мур, който оглави неотдавна Посолството на САЩ в България. Той ще остане на поста шарже д'афер в следващите няколко месеца, докато президентът Барак Обама не номинира официално кандидат за посланик в страната ни. Постът на Н. Пр. Мур никак няма да му е непознат - той е работил в мисията два пъти. Веднъж в периода 1990-1992 г. и още веднъж, при това като заместник-ръководител на посолството, в периода 2000-2003 г. По това време посланик на САЩ у нас бе Джеймс Пардю, а Мур бе негова дясна ръка. През последните две години посланик Мур е работил като специален съветник на Държавния департамент във Военноморския колеж на САЩ в Нюпорт, щата Роуд Айланд. Мур, който е бил пряк свидетел на ключови в най-новата история на България събития, е бил заместник-ръководител на Посолството на САЩ в Сърбия, от януари 2004 г. до юни 2007 г. Всъщност трансферът му в Белград е непосредствено след като заема същата позиция в американското посолство в София. Той е и първият американски посланик в Подгорица след обявяването на независимостта на бившата югославска република. Заема този пост от септември 2007 г. до август 2010 г. А ако се върнем в началото на 90-те години, в биографията на Н. Пр. Мур се откроява назначение в Посолството на САЩ в Македония - в периода 1992-1993 г., т. е. след първото му назначение в София в периода 1990-1992 г.
Н. Пр. Родерик Мур даде ексклузивно интервю пред "Стандарт" , в което говори за съвременните предизвикателства и рискове пред България и интереса на САЩ какъв съюзник искат да имат в лицето на страната ни.
---------------------------------------------
- Ваше превъзходителство, за трети път сте назначен на дипломатически пост в България в рамките на близо четвърт век. Логичен би бил въпросът каква промяна виждате в страната за това време. Но ще ви попитам друго - какво не се е променило?
- Разбира се, прекрасно е, че се връщам в тази страна, в която съм работил два пъти, при това в исторически за България моменти по време на прехода й от социализъм към демокрация. Първият път бе в началото на 90-те години, преди първите демократични избори. Бях тук, когато бе приета конституцията. А десет години по-късно бях в момент на голяма политическа динамика, когато НДСВ дойде на власт, когато се случи трагедията на 11 септември в САЩ, когато България правеше решителни стъпки към членство в НАТО и ЕС. И ето ме сега тук 12 години по-късно и виждам резултатите от процесите по онова време. Така че някои неща са се променили, някои много положителни неща - България вече е член на ЕС и НАТО. Спомням си, че преди 12 години много пъти съм казвал на българите, че ще бъда толкова горд да нарека един ден страната им съюзник. И сега съм развълнуван, че вече мога да го направя. Вълнуващо е да видя тук на живо всички тези промени. Това, което не се е променило, обаче... Хубав въпрос. Има един проблем, който ми споделиха много, много хора, откакто съм тук - обикновени хора, стари приятели, бизнесмени, политици, журналисти, други дипломати, колеги в посолството, всички те изтъкват един и същи проблем - предизвикателствата, с които се сблъсква България в областта на върховенството на закона. Посочвам това, което са ми казали - тук съм от едва няколко седмици и не бих могъл да кажа категорично "това е така, това е иначе". Но широк кръг от хора ми казват, че все oще най-големите предизвикателства тук са върховенството на закона, борбата с корупцията, обществените поръчки и независимостта на съдебната система. Ето това не се е променило много от последното ми назначение в България.
- Сега има опити за промяна на конституцията именно в частта за съдебната система. За момента обаче тези опити сякаш не успяват вероятно заради пъстротата на настоящия състав на парламента. Смятате ли, че тази реформа ще успее?
- Според мен, от моята гледна точка, това е позитивен знак, че се провежда такава дискусия. Може би това е отговорът на институциите на това, което толкова хора ми споделят, че смятат за голям проблем. Фактът, че се обсъжда на високо политическо равнище в институциите е нещо много позитивно. Трудно ми е да кажа дали тези дискусии ще се превърнат в закон и дали предложенията ще бъдат приети цялостно или частично, или под някаква друга форма. Но е важно, че се отдава такова значение на този проблем. Работата не е в това просто да се напишат едни приятни неща на лист хартия. Да, този лист хартия е много важна част от една демократична система и трябва да го има, трябва да има законова рамка, ако искате наистина да се захванете с такива предизвикателства като борбата с корупцията и правовия ред въобще. Но трябва да са налице и подходящите хора, които да прилагат тази рамка. Така че първата работа е да се направят такъв тип реформи, които ще позволят да се постигне напредък. И това трябва да са реформи, които са сериозни, които са приложими и които ще създадат инструмента или основата, върху която честни, почтени, енергични хора ще осъществят смисъла на тези закони и наистина ще доведат до промяна в борбата с корупцията, с което ще се подобри върховенството на закона в тази страна.
- Няколко пъти споменахте думата "корупция". Тук има известно разминаване в схващанията какво е корупция. За мнозина българи това е даването на пари на ръка. Например да подкупиш полицай, за да не ти напише глоба за превишена скорост. Какво е корупция според вашите представи?
- Ще повторя, че това е нещо, за което самите българи ми говорят. Аз съм просто един чуждестранен посетител. Корупцията може да има много и различни форми. И никое общество не е имунизирано от корупция. Дори в собствената ми страна има непрекъснато корупционни скандали. Казвам всичко това първо защото ме е грижа за вашата страна - прекарал съм тук толкова време и имам толкова приятели тук. Смятам, че е добре за вашата демокрация да се занимаете с този въпрос по един категоричен начин. Но и второ - защото е в интерес на САЩ да има върховенство на закона и силна борба с корупцията в България. Защото България и САЩ са съюзници в най-мощния алианс в човешката история. И двете страни са си обещали да са лоялни партньори една към друга. Ако корупцията стане всепроникваща и ендемична, това най-напред ще навреди и подкопае основните на вашата демократична система, но също така ще ви превърне в по-малко надежден съюзник.
Моята страна няма интерес от подобно развитие. Това има отражение и върху икономиката. САЩ и България се радват на двустранна търговия, която в момента достига почти 1 милиард долара годишно. Американски компании са инвестирали милиарди долари във вашата страна. Ако се разреши на корупцията да достигне определено равнище, това ще откаже американците да правят бизнес в България. Ако американските фирми се чувстват несигурни тук и усетят, че трябва да дават подкупи на някого, те просто ще отидат някъде другаде. България се конкурира с останалите страни в света в привличането на чуждестранни инвестиции. Това са двете измерения на проблема, от чието развитие САЩ нямат интерес.
- Мнозина българи биха казали, че визовият режим между САЩ и България също е проблем за развитието на двустранните икономически отношения. Кога най-после България ще бъде включена в безвизовата програма?
- Ще започна с гледната точка на дипломацията и след това ще отговаря на въпроса (смее се). Преди всичко е в наш интерес, а вярвам и във ваш интерес, да поощряваме пътуванията и човешкия обмен между двете страни. Държавният секретар Джон Кери по време на посещението си в София, заедно с българското правителство, обявиха създаването на работна група като част от стратегическия диалог, която да се занимае с този въпрос. Мисля, че по отношение на визовия въпрос има огромен напредък от страна на България, поне от времето, когато за пръв път дойдох в тази страна през 1990 г. Броят на участващите в летните студентски бригади е впечатляващ. 7000 средно на година и над 90 000 от включването в тази програма. Ние правим всичко възможно да улесним пътуването до САЩ и си спомням, че по времето на предишното ми назначение в София удължихме валидността на визите, които издаваме, до 10 години, което е максималният период. Но що се отнася до включването в програмата за безвизово пътуване - правилата за това са залегнали в закон. Приет от Конгреса и подписан от президента на САЩ. Така че ние като правителство сме ограничени по отношение на гъвкавостта, защото законът посочва много ясни изисквания за процент отказани визи, който трябва да е под определено равнище, за да бъде включена една страна в програмата. И когато тези изисквания се изпълнят, тогава тази страна вече може да бъде разгледана за включване. България още не е изпълнила тези изисквания, надявам се, че един ден и това ще стане. Ние ще продължим да работим с България и да обясняваме защо това е така, но докато правилата са такива, ще ги спазваме. Ние искаме да окуражим българите да идват в САЩ и ги информираме през страницата ни във Фейсбук, както и чрез други механизми, за процеса по кандидатстване и издаване на виза.
- Говорейки за миграция, няма как да подминем въпроса за миграционния натиск от Близкия изток и Северна Африка към Европа, който се превърна в криза през последните седмици. Какви са рисковете пред България от тази вълна мигранти? Не питам за предизвикателствата, а за рисковете, Вие знаете каква е разликата между тези две понятия. Още повече че този феномен дестабилизира Европа, а САЩ нямат интерес от подобна дестабилизация.
- Разбира се, че не. САЩ работят много тясно с ЕС, както и с Върховния комисариат за бежанците към ООН и предоставят помощ. Само през 2011 г. САЩ са предоставили 4 милиарда долара помощ на ВКБООН само за разселените от конфликта сирийци. И съвсем логично предвид увеличилия се многократно брой на мигранти към ЕС, САЩ са още по-активни. Даваме си сметка, че тази вълна е огромно предизвикателство за цяла Европа, но също и е и голяма тежест за България, която е почти на предната линия на тази вълна. Предизвикателствата са много, не само във финансов аспект, но и в областта на сигурността. Моите впечатления са, че България върши доста надеждна работа във връзка със справянето с тези предизвикателства и българското правителство изпълнява международните си задължения от гледна точка на хуманитарното право и бежанското право. И България има своя силен и адекватен глас в ЕС как трябва да се сподели от всички страни членки тази тежест. Българските органи на реда, доколкото съм информиран, се справят много отговорно в защитата на уязвимо население от потенциални опасности. Защото където има голям брой пристигащи от другаде хора, някои от които нямат документи, винаги има и вероятност сред тях да има и опасни лица. Сигурен съм и виждам, че българските власти са наясно с това и имат задължение да предоставят сигурност на гражданите си и на останалата част от Европа. Това е потенциален риск опасни хора да се опитат да преминат през България на път за Европа. България има легитимното право да направи каквото трябва, за да се предпази и защити, като едновременно с това прилага и в пълна степен международните хуманитарни закони.
- Тази терористична заплаха беше посочена като една от целите на новооткрития щаб на НАТО в София. Това посочи президентът Росен Плевнелиев по време на церемонията по откриването му в четвъртък. Той спомена и друга заплаха - Русия. Вие смятате ли, че Русия действително може да е заплаха за България?
- Смятам, че действията на руското ръководство през последните една-две години в Украйна бяха силно дестабилизиращи. Те бяха агресивни и напълно незаконни. Срещу Устава на ООН и срещу много други международни нормативни актове и принципи, и норми. Срещу договора от Хелзинки от 70-те години, срещу основополагащия договор НАТО - Русия, според който двете страни се задължават да зачитат целостта на територии на държави и техния суверенитет, срещу Будапещенския меморандум и т.н., и т.н. Това за съжаление не е първият път, в който Русия нарушава териториалната цялост на друга държава. Ето защо аз смятам, че САЩ и техните партньори, включително България, през НАТО и през ЕС реагираха толкова силно и гласно, колкото трябваше. Защото подобни действия дестабилизират основите на политическия и международния ред. Много е важно когато Русия или която и да е друга държава наруши международното право, то международната общност да реагира. Ето защо точно преди година на срещата на върха на НАТО в Уелс президентът Барак Обама и останалите лидери на страните членки приеха План за готовност за действие на Алианса - правна рамка, която включва много стъпки, посредством които страните да могат да се защитят срещу възможна агресия, дай Боже, не от страна на Русия. Но активирането на щабен център на НАТО в София е само едно от измеренията на последствията и реакциите на това, което се случи в Украйна.
- Със сигурност сте наясно с полемиката в България, която не стихва по повод разполагането на американска военна техника - танкове, военнослужещи. От друга страна няма как да не знаете, че обществото е разделено на про- и анти-Русия. Как ще отвърнете на обвиненията, че едва ли не САЩ могат да използват територията на България, за да заплашват Русия?
- Мисля си, че България взе своето решение да се присъедини към НАТО и ЕС, факт съответно през 2004 г. и 2007 г. И това бе одобрено не от шепа хора, а от голяма част от населението, което реши да стане част от евроатлантическата общност и да споделя нейните ценности. Моето виждане е, че решението на България вече е взето. От гледна точка на сигурността, на икономиката и т.н. България вече направи своя избор - НАТО и ЕС. Това не означава, че България не може и не трябва да има отношения с други партньори по света. Дали това ще е Русия, или Китай, или Индия, или Бразилия - големи икономики по целия свят... Не съществува никаква причина България да няма конструктивни отношения с тях. Разбира се, ние очакваме България да спазва международните си задължения, включително санкциите, наложени от ЕС срещу Русия. Много добре знам значението на Русия в историята на България. И няма нищо лошо в това. Мисля, че историята за ролята на Русия и на САЩ, както и на други страни, трябва да се учи внимателно, защото в нея има и добри, и лоши епизоди. България и САЩ например невинаги са били на една и съща страна в даден конфликт, но днес ние имаме много добри и силни отношения. Но не мисля, че отношенията на България и Русия в историята непременно трябва да са или бели, или черни. Мисля, че България трябва да отбелязва позитивното, което е направила тук Русия. Но в същото време не трябва да си затваря очите и за съвременната реалност.
- Но е факт, че военните учения и маневри между България и САЩ станаха много по-чести и интензивни след кризата в Украйна.
- Това е така, напълно вярно. И няма да се опитвам да твърдя, че този факт по никакъв начин не е свързан с това, което стана в Украйна. Напротив, свързан е. Вече посочих реакцията на НАТО и срещата на върха в Уелс и много други стъпки в резултат на кризата в Украйна. Факт е, че в Европа има дълбоко безпокойство от това, че действията на Русия поставят под въпрос стабилността и сигурността на Стария континент. И ето защо Алиансът предприема мерки, за да се защити. НАТО не иска и не търси конфликт с Русия. Президентът Путин също каза, че не иска конфликт с НАТО и аз искрено се надявам това да е истина. Така или иначе мисля, че военните активности в България имат много позитивен резултат и показват нагледно как съюзници могат да работят заедно и да изпълняват съвместно комплексни операции. И от доста време се чудя защо, според това което ми казват, някои хора в България са нервни от това. Това са напълно естествени и рутинни действия между съюзници. И това сътрудничество ще продължи.
- Да очакваме ли разполагането на още танкове "Ейбрамс" или американски военнослужещи?
- Терминологията е много важна понякога. Както е залегнало в договора НАТО-Русия и в много други договори и нормативни актове, не говорим за постоянно разполагане на сили или техника в страни от бившия Варшавски договор. Но със сигурност имаме и ще имаме дейности на ротационен принцип и със сигурност ще видите повече учения, отколкото са били през предишните години. Защото, както вече споменах, съюзниците полагат повече усилия за военната готовност на Алианса, както бе договорено в Уелс. Отбранителната готовност. Подчертавам - отбранителна.
- Още един недипломатичен въпрос: зависима ли е България от Русия според вас?
- Мисля, че в някои отношения България вероятно е може би прекалено зависима от Русия, което вероятно е наследено от социалистическата мрежа. Тази зависимост е особено видима в енергийната сфера. Достатъчно е само да се погледне статистиката, според която над 90% от природния газ идва единствено и само от Русия. Знам също и че почти 100% от петрола също е руски. 100% от ядреното гориво идва от Русия. Това може би е било в реда на нещата в условията на "соцлагер", но това беше преди 25 години. Днес както нашата национална политика, така и тази на нашите евроатлантически съседи, е фокусирана върху диверсификацията.
Защото е много по-добре както стратегически, така и икономически, ако има разнообразни източници на енергийни ресурси. Това е, както го наричам аз, елементарен капитализъм - да имаш разнообразни доставчици, било то Русия, Азербайджан или откъдето и да е. Ако имаш конкуриращи се доставчици, имаш по-големи шансове да договориш по-добра цена. Това е елементарен подход за всяка страна, включително на моята. Смятам, че България би била много по-добре, ако не зависеше толкова много само от един доставчик, в случая Русия. Да, това не се е променило през последните 25 години, но има голям шанс и много добра възможност да се промени - чрез разработвания в момента проект Южен газов коридор. Да се вземе газ от Азербайджан, който да минава през Турция, Гърция и евентуално Италия. И България може да изгради интерконектор с Гърция - съоръжение, което изисква инвестиция от неколкостотин милиона долара, а не няколко милиарда. Ако го направи, България ще постигне изключително голяма стъпка към диверсифициране. Смятаме, че това е от стратегически и икономически интерес за България.
- За финал: какво ви липсваше най-много от България, когато си тръгнахте оттук последния път?
- Страхотен въпрос. Тук открих това невероятно изобретение "чушкопек" (смее се). Купих си, но за съжаление се счупи, когато го пренасях, когато си тръгвах, а го бях използвал едва два пъти (смее се). Така че много ми липсваха печените чушки. Много си обичах чушкопека, но за съжаление не оцеля дълго. Но извън шегата, много ми липсваха българските ми приятели и установих колко са много, когато дойдох отново преди няколко седмици. И колко много са ми липсвали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
