Коронавирусът ще вземе 400 жертви

• Но­ви­те пар­тий­ни про­ек­ти са мно­го, но елек­то­ра­тът е ог­ра­ни­чен, каз­ва проф. Ми­ха­ил Кон­стан­ти­нов в интервю за ВЕСТНИК "СТАНДАРТ"

Ко­га­то тряб­ва да се пра­вят ма­те­ма­ти­чес­ки мо­де­ли, проф. Ми­ха­ил Кон­стан­ти­нов е Ва­ши­ят чо­век. Не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за пан­де­мия, па­да­не­то на джак­по­та на то­то­то или за из­бо­ри. "Стан­дарт" се обър­на към не­го с въп­ро­си как­во го­во­ри ма­те­ма­ти­ка­та как­то за края на  ми­тич­ния ви­рус, та­ка и за след­ва­щи­те из­бо­ри.

• Вирусът става по-толерантен към хората

- Проф. Кон­стан­ти­нов, спо­ред ма­те­ма­ти­чес­ки­те мо­де­ли ид­ва ли вто­ра въл­на на пан­де­ми­я­та, как ще се раз­вие ко­ро­на­ви­ру­сът?

- Има ня­кол­ко ни­ва на ана­лиз - мо­же да се пра­ви са­мо ана­лиз за Бъл­га­рия, мо­же за Ев­ро­па, Аме­ри­ки­те, Азия. Ре­зул­та­ти­те са раз­лич­ни, за­що­то се на­ми­ра­ме в раз­ли­чен ста­дий на COVID-19.

Спо­ред мен най-пра­вил­но е да ана­ли­зи­ра­ме Ев­ро­па, за­що­то тя е ге­ог­раф­ски обо­со­бе­на, ус­ло­ви­я­та са поч­ти ед­нак­ви за всич­ки­те дър­жа­ви, а и дви­же­ни­е­то меж­ду тях е ин­тен­зив­но, въп­ре­ки пан­де­ми­я­та. В мо­мен­та то­ва, ко­е­то се виж­да е, че смър­тнос­тта в Ев­ро­па сил­но на­ма­ля­ва. Ако го съ­из­ме­рим с броя по­чи­на­ли за един ден, в мо­мен­та то­ва са ня­къ­де око­ло 300 - 400 ду­ши, ка­то пре­ди око­ло ме­сец то­ва бя­ха бли­зо 5000, го­во­рим в рам­ки­те на ден. Виж­да­ме ед­но на­ма­ле­ние, ко­е­то е по­ве­че от 10 пъ­ти. В то­зи сми­съл пър­ва­та въл­на оче­вид­но си оти­ва.

- Ще има ли вто­ра?

- Да­ли ще има вто­ра и кол­ко ще е сил­на, е труд­но да се ка­же. Мо­жем са­мо да пра­вим ис­то­ри­чес­ки ана­ло­гии. Ис­пан­ски­ят грип, кой­то уд­ря Ев­ро­па през 1918 до 1920 го­ди­на, е бил на три въл­ни. Вся­ка ед­на е би­ла по-сла­ба от пре­диш­на­та, но въп­ре­ки то­ва три­те об­що са от­нес­ли меж­ду 30 и 50 ми­ли­о­на жи­во­та, то­ест то­ва е би­ла ед­на мно­го теж­ка пан­де­мия. Тя, меж­ду дру­го­то, се об­яс­ня­ва с то­ва, че нас­тъп­ва вед­на­га след Пър­ва­та све­тов­на вой­на, ко­га­то на­се­ле­ни­е­то е с ох­ла­бе­ни си­ли, хо­ра­та бук­вал­но гла­ду­ват, ме­ди­цин­ска­та сис­те­ма е сри­на­та и за­то­ва по­ра­же­ни­я­та са тол­ко­ва теж­ки. В то­зи сми­съл, тъй ка­то си­ту­а­ци­я­та не е съ­ща­та, ве­ро­ят­но за­то­ва в Ев­ро­па ня­ма вто­ра въл­на. То­ва, ко­е­то се наб­лю­да­ва е, че неп­ре­къс­на­то рас­те бро­ят на за­ра­зе­ни­те, но ряз­ко е на­ма­лял бро­ят на по­чи­на­ли­те.

- Как си го об­яс­ня­ва­те?

- Мно­го са хи­по­те­зи­те за­що то­ва се случ­ва. Има ед­на те­о­рия, ко­я­то на мен ми ха­рес­ва - че ви­ру­сът ста­ва по-то­ле­ран­тен към хо­ра­та - то­ест обек­ти­те, ко­и­то оби­та­ва. Ако пред­по­ло­жим, че има ня­как­ва аб­страк­тна цел на ви­рус­на­та по­пу­ла­ция, то­ва е да оце­ля­ва. Ако тя из­бие всич­ки гос­топ­ри­ем­ни­ци, ня­ма как да про­съ­щес­тву­ва. Сле­до­ва­тел­но, за да се раз­прос­тра­ня­ва по­ве­че, за­поч­ва да ста­ва по-мал­ко смър­то­но­сен. В Бъл­га­рия съ­що има та­ка­ва тен­ден­ция - въп­ре­ки уве­ли­ча­ва­не­то на но­во­за­ра­зе­ни­те, бро­ят на смър­тни­те слу­чаи е ог­ра­ни­чен и спо­ред мен ще на­ма­ля­ва. Но, виж­те, то­ва са пред­по­ло­же­ния, ко­и­то за­ви­сят от дру­ги хи­по­те­зи и не е яс­но коя от тях ще бъ­де в си­ла. Яс­но е, че тряб­ва да спаз­ва­ме мер­ки­те, да свик­нем да жи­ве­ем с ви­ру­са, как­то каз­ват спе­ци­а­лис­ти­те, и да ви­дим как­во ще ста­не. Аз бих го на­ре­къл "Бо­жа ра­бо­та!"

Ма­те­ма­ти­чес­ки­ят мо­дел каз­ва нап­ри­мер, че в Бъл­га­рия от COVID-19 ще ум­рат мак­си­мум 400 ду­ши до края на пан­де­ми­я­та. Об­що за Ев­ро­па со­чи, че ще ум­рат око­ло 250 000 ду­ши. Вие зна­е­те, че у нас по­чи­на­ли­те са око­ло 200, то­ест на­по­ло­ви­на. Аз ис­кре­но се на­дя­вам да не стиг­нем та­зи гор­на гра­ни­ца от 400 ду­ши. Да се на­дя­ва­ме, че те ще бъ­дат по-мал­ко. Но на­ли зна­е­те - прин­ци­път е "Да пра­вим как­во­то тряб­ва, а да ста­ва как­во­то ще".

- Как­ви са ма­те­ма­ти­чес­ки­те Ви прог­но­зи по от­но­ше­ние на но­ви­те по­ли­ти­чес­ки про­ек­ти? Ще раз­мес­тят ли по ня­ка­къв на­чин пъ­зе­ла?

- От­но­во ще се обър­на към бъл­гар­ска­та по­ли­ти­чес­ка ис­то­рия. В пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни ви­дях­ме най-раз­лич­ни но­ви про­ек­ти. Да­же ня­кои от тях из­ка­ра­ха два пар­ла­мен­тар­ни ман­да­та. Един та­къв ус­пе­шен, ма­кар и ве­че прик­лю­чил про­ект, е НДСВ. Хо­ра­та заб­ра­вят, че всъщ­ност НДСВ е в два пос­ле­до­ва­тел­ни ман­да­та, вто­рия път в Трой­на­та ко­а­ли­ция. Зна­ем про­ек­ти от ти­па на Жорж Ган­чев, друг та­къв бе АБВ. В то­зи сми­съл в Бъл­га­рия е въз­мож­но да се по­я­вят но­ви по­ли­ти­чес­ки су­бек­ти, но да­ли ще бъ­дат трай­ни, е труд­но да се ка­же. В мо­мен­та у нас има три сис­тем­ни пар­тии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Под сис­тем­на пар­тия раз­би­рам та­ка­ва, ко­я­то има мно­го чле­но­ве, ко­и­то имат ли­чен ин­те­рес от учас­тие в нея. Ли­чен ка­ри­е­рен ин­те­рес, в ко­е­то ня­ма ни­що ло­шо. То­ест тех­ни­те при­вър­же­ни­ци не са са­мо хо­ра, ко­и­то ги ха­рес­ват или не, а хо­ра, ко­и­то свър­зват съд­ба­та и бъ­де­ще­то си с тях - обик­но­ве­но дър­жав­ни слу­жи­те­ли, чи­нов­ни­ци и дру­ги. Но съв­сем нор­мал­но е, ко­га­то чо­век чле­ну­ва в да­де­на пар­тия, да очак­ва да по­лу­чи ня­как­ви об­ла­ги от то­ва. Ние ед­ва ли не мис­лим, че по­ли­ти­ка­та е без­сре­бър­на дей­ност. Ни­що по­доб­но. Та­ка че те­зи три пар­тии ще ос­та­нат до­ми­ни­ра­щи и през след­ва­щия пар­ла­мен­та­рен се­зон. Кои но­ви пар­тии ще вля­зат, ми е труд­но да ка­жа. Зна­е­те, че има мно­го за­яв­ки, а в край­на смет­ка елек­то­ра­тът е ог­ра­ни­чен. В Бъл­га­рия има не по­ве­че от 4 ми­ли­о­на ду­ши, ко­и­то са склон­ни да гла­су­ват. А по-ве­ро­ят­но е до­го­ди­на да гла­су­ват по-мал­ко - 3,6 - 3,8 ми­ли­о­на, по моя пре­цен­ка.

- Да­ли ще има ня­как­во раз­мес­тва­не в три­те сис­тем­ни пар­тии, да­ли ня­кой нов иг­рач ня­ма да из­мес­ти ня­коя от тях?

- Най-го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка си­ла ве­ро­ят­но ще ос­та­не ГЕРБ. Но Вие пом­ни­те, че през 2013 го­ди­на ГЕРБ съ­що бе­ше най-го­ля­ма­та по­ли­ти­чес­ка си­ла, но ос­та­на­ха в опо­зи­ция. То­га­ва дой­де ка­би­не­тът на Пла­мен Оре­шар­ски с под­кре­па­та на БСП и ДПС. И, ес­тес­тве­но, със "злат­ния пръст" на "Ата­ка". Та­ка че ед­на пар­тия мо­же да е пър­ва по­ли­ти­чес­ка си­ла и да не учас­тва в уп­рав­ле­ни­е­то, а то­ва тряб­ва да се има пред­вид и за­нап­ред.

- Ще нав­ле­зе ли ня­коя от но­ви­те пар­тии в уп­рав­ле­ни­е­то?

- Мо­де­лът в пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни по­ка­за, че в пар­ла­мен­та е има­ло от 5 до 8 по­ли­ти­чес­ки си­ли. Не­въз­мож­но е да се ка­же кой от но­ви­те про­ек­ти ще бъ­де жиз­нес­по­со­бен. Виж­да­те, че у нас из­бо­ри­те са де­мок­ра­тич­ни, за тол­ко­ва го­ди­ни е ка­си­ран са­мо един де­пу­тат­ски ман­дат, до­ка­то в Ав­стрия, ко­я­то е един от ета­ло­ни­те в то­ва от­но­ше­ние, бе ка­си­ран цял вто­ри кръг на пре­зи­ден­тски­те из­бо­ри. Аз не бих си поз­во­лил да ка­жа кой ще вле­зе и кой не. И да - има ку­пу­ва­не и про­да­ва­не на гла­со­ве, за­що­то до­ка­то има тър­се­не, ще има и пред­ла­га­не. Но ако учас­тни­ци­те в та­зи про­це­ду­ра не се отър­ва­ва­ха са­мо с ус­лов­на при­съ­да, си­ту­а­ци­я­та мо­же да бъ­де дру­га.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com