Започва да мирише на бъдеща голяма коалиция БСП-ГЕРБ
Първан Симеонов, "Галъп Интернешънъл"
Още когато АБВ напусна управленската формула, стана ясно, че това е свързано с победата на Корнелия Нинова на конгреса на БСП. Това отвори вратата за взаимодействие между двете леви формации. В БСП имаше две линии - едната беше по-изолационалистка, по-радикална, другата - по отворена за взаимодействия. Още тогава пред Георги Първанов имаше два варианта, които му носеха някакъв позитив. Единият, да тръгне към някаква форма на взаимодействие с БСП за президентските избори, като по този начин стане не само гарант и катализатор за лявото обединение, но и важен фактор.
Вторият възможен вариант беше, ако АБВ по някакъв начин попречи на преговорите за общо ляво явяване наесен. Тогава Първанов пак щеше да е важен, но щеше да е по-важен някак си и за Бойко Борисов. И в двата случая лидерът на АБВ печели някакви имиджови ползи като незаобиколим фактор в лявото.
В БСП безпогрешно схванаха играта на Първанов.
И какво направиха? Първо, вдигнаха много оборотите, заявиха се като по-ярка опозиция от времето на Миков. Второ - достигнаха с АБВ до една находчива кандидатура като генерал Радев, донякъде изненадваща, любопитна, която има и плюсове и минуси, но във всеки случай, която пораздразни опонентите.
Вече месец се говори за тази кандидатура, без самият генерал много-много да говори
И на всичкото отгоре БСП успя да "приобщи" АБВ, което можеше и може да има символния ефект: "Ето, събраха се тези, които се караха". Това носи психологическа екстра.
Но дори да е по-ярка опозиция, БСП като че ли не изоставя варианта някога да встъпи в по-широка коалиция с ГЕРБ. Просто като че ли идеята на Нинова е да влезе в такава коалиция от по-силни позиция. Какво се случва всъщност? При така очертаните стартови позиции БСП се опита да направи вълка сит и агнето цяло. Техният кандидат-президент да бъде подкрепен на практика от Георги Първанов и АБВ, т. е. да е консумирано лявото обединение.
И точно, когато Първанов обяви: "Аз го подкрепям генерал Радев, готин кандидат", щракна капанът.
На втория етап, когато трябваше да стане ясно как да е подкрепен Радев - с комитет, с мрежа ли, с коалиция ли, изведнъж БСП изигра един брутален политически етюд, изключителен удар по честолюбието на Георги Първанов.
Беше му казано директно да се нареди на опашката заедно с N на брой неправителствени организации и т.н. Нещо, което човек с президентско самочувствие няма как да преглътне. На практика Нинова не му остави полезен ход. Много е важно да отбележим, че основната цел в левия спектакъл е вътрешната публика, защото от конгреса на БСП насам в партията има обострено противоречие. Вътрешната опозиция се възпали по темата как Първанов диктува ситуацията. Ето, сега беше доказано, че Първанов не диктува. С две думи, виждаме опит на Нинова за сложно политическо въжеиграчество. Ако тя успее да оцелее, ще бъде много сериозно постижение за нея. Оттук нататък какво предстои? Според мен, ако бях на мястото на Георги Първанов, щях да намеря начин да остана сред подкрепящите ген. Радев. Той обаче избра път навън и струва ми се, че въобще неговото политическо съществуване в следващите месеци ще бъде да торпилира лявото. Защото сега Първанов нито е в лявото обединение, нито е във властта, изигран е леко. На всичкото отгоре е казал: "Ген. Радев е добър", сега изведнъж трябва да каже спешно :"Не, ген. Радев не е добър!". И това, което те ще правят, е да се обвиняват взаимно кой да разцепва левицата.
Оттук нататък виждам много сериозен таралеж в гащите на БСП и много опасно ходене по въже на Нинова, която се опитва да няма вътрешна опозиция, Първанов да изглежда лошият, а в същото време кандидатът Радев да е успешен. Не знам дали ще успее. Това са три цели, които си противоречат помежду си. Ген. Радев не е невъзможно да се оттегли, но ми се струва, че той едва ли би отишъл на някакъв много драматичен ход. Не знам дали ще бъде издигнат Първанов за президент, но ако се случи, тогава най-печелившият ще бъде Борисов, защото ще може да разбие още един от лагерите на успешната опозиция и второ, ще получи овации като много добър политически играч.
Томислав Дончев каза, че е 100% сигурен, че Борисов няма да се кандидатира за президент. Нищо обаче не е сто процента сигурно при ГЕРБ. Все пак малко вероятно изглежда той да се кандидатира по няколко причини. Първо, Борисов наистина не иска да си причинява този хаос. Нещата са добре за него в политически план и зле за България. Добре за него, защото неговите опоненти се дънят, а бурният свят навън кара хората да се хванат за властта, за сигурното. Обаче е лошо за България, защото западният свят става все по-несигурно място, няма авторитети, разпада се. По тази причина мисля, че той не би хукнал да прави нещо рязко, да си причинява хаос. Грешат тези, които мислят, че страхът на Борисов ще го накара да избяга. Той е бягал веднъж вече, но той мисли за себе си като част от историята и знае, че има отговорности. Той не би искал по никакъв начин да го свързват с това, че е оставил страната в тежък хаос. Трето, ако Борисов тръгне по някакъв начин да търси политическа пенсия, той ще го направи през споделяне на отговорността с някой друг, не през рязко напускане, камо ли през загуба. Все по-често ми мирише на някаква голяма коалиция БСП-ГЕРБ. Нещо в инстинкта на Борисов го кара да търси с някого да сподели отговорността. Борисов мисли отговорно, защото мисли за себе си вече в исторически порядък. Затова не би потеглил навън. Това е по-вероятното, но какво ще стане, не се знае.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
