Един от най-известните български кинорежисьори Никола Корабов и един от най-популярните родни рапъри Бате Сашо вчера гостуваха на страниците на "Стандарт". Баща и син разказаха за любовта си към киното и музиката, за минусите да бъдеш дете на известен родител, за първите си стъпки в изкуството. На въпроса кой е любимият филм на баща му дипломираният кинаджия Александър, отговори "Тютюн".
- Г-н Корабов за битката ви да наложите Невена Коканова като Ирина в "Тютюн" сигурно може да се направи отделен филм. Какво се случи тогава?
- Невена Коканова беше стажантка в Ямболския театър. Вече имаше участие и в два филма. Викнахме я за проба на Лила. Но работейки, виждам, че тя излъчва неимоверно качество. Огромен чар. Жената е сложно същество, не напразно казват, че е най-непознаваемото. Има много жени, които се преструват, че имат чар. Коканова го излъчваше, без да го осъзнава. Тогава казах:"Дай да направим една проба. Ще бъдеш жената вамп. Ще ти помогна с всичко, което мога. Да видим дали ще се получи". Невена е руса, направихме я черна, тя е по-ниска, повдигнахме я. Вече бях изучил как се обработва характера на талантливия актьор за киното. Това си е един джем сешън, в който има и внушение, парапсихология. Хамелеонът Робърт Де Ниро не е бил такъв, когато е започнал, но под вещата ръка на легендарното Actor studio е станал. И така с някои провокации опитахме част от сцените. Помагаха ми всички и нещата станаха.
В София това беше голямата новина: Корабов пробва Коканова! Как ще изтръгне от това момиче гигантските женски черти на Ирина?
- Какво каза авторът на романа Димитър Димов?
- Той дойде, когато представях пробите. Много актриси се интересуваха от ролята, питаха дали ще ги пробвам. Аз обаче пазя тайна. На художествения съвет една малка част напълно подкрепяше идеята Коканова да играе Ирина. По-голямата част обаче отричаше: Ще бъде провал. Корабов е луд. Какво ли не изсипаха върху мен. Това е цяла епопея. От 21-годишната Невена Коканова да направиш голямата жена, която след като се чувства несвободна, взема единственото решение да се лиши от живота. Това са огромни драми. Развитието на тоталитарните режими в Югоизточна Европа крие в себе си по-големи трагедии, отколкото е описал Омир. Това е моя мисъл.
- А в "Тютюн" играят и други колосални актьори - Йордан Матев, Стефан Пейчев, Георги Стаматов, Иван Димов, Петър Слабаков, Волфганг Лангхоф, който е фон Гайер. Къде намерихте германеца?
- Волфганг Ланхоф, личен приятел на Бертолд Брехт, по онова време беше директор на "Дойчес театър". Пращат ме в Берлин да гледам и избирам. Отивам при този Ланхоф и питам за подходящ актьор. Дай да видя сцените, казва. Прочете ги и попита: Мога ли аз да кандидатствам за тази роля?. Може, но трябва да ви пробвам - отвърнах. Не ви познавам. Ще дойдете в България".
Платихме му. Дойде. Аз не съм скъперник. За голямото кино трябват големи пари. Моите филми бяха скъпи филми. Ще кажете: Ама това са били държавни пари. Ами как да бъдат мои, като съм режисьор на заплата.
Волфганг дойде, правим пробите, абсолютен германски ницшеанец! Като Фон Гайер, героя от филма, главният комерсант, мъж с отношение към жените. Казах му: "Аз съм твърд режисьор. Ще се наложи да научите част от репликите на български. И той го направи, произнасяше ги фонетично вярно. Прекрасен актьор.
- Имахте ли усещането, че правите нещо значимо?
- След първата серия Димитър Димов каза: Имаме филм. От теб зависи да надграждаш". Моето кино е кино, в което актьорската игра, операторската работа, музиката, декорите, местата, са автентик бутик. До последния детайл.
- Когато снимате "Тютюн" (1962 г.), цветното кино вече е широко разпространено. Но вие не го ползвате.
- Черно-бялото кино никога няма да бъде зачеркнато. След моя "Тютюн" много хора са искаха да снимат отново по романа на Димов. Имаше поне 4-5 кандидати и всички обещаваха лентата им да е цветна. Обясняваха им обаче, че няма разочаровани от филма, за да му се прави римейк.
"Тютюн" е правен преди повече от половин век. Всяка година се върти поне по два пъти. Гледат го нови и нови поколения. Един критик каза, че чарът на този филм е, че се снима много скоро след събитията и Корабов върви по живите им следи. Като маниер на разговор, като архитектура. И понеже това е много точно артистично премислено, остава безсмъртно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
