Цената на пшеницата пада, сушата ще ни принуди да жънем едновременно слънчоглед и царевица
Вместо нивомери по-добре е фермерите да ползват оцветена нафта с по-нисък акциз, казва Стилиян Стоянов
Сушата създава сериозни проблеми на фермерите. Какво ще искат земеделските произдводители при среща с премиера Бойко Борисов, коментира за "Стандарт" Стилиян Стоянов - председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в Добрички регион, член на НАЗ
- Г-н Стоянов, какво е състоянието на пролетниците и доволни ли са земеделците в региона и страната от прибраната пшенична реколта тази година?
- В цялата страна пшеницата вече е прибрана. Конкретно за Добричка област мога да кажа, че довибите са нормални - средно между 400 до 600 кг/дка, според землището, и затова средният добив е малко над 450 кг/дка за областта. В момента обаче ситуацията е изключително тревожна - както за пролетниците - слънчоглед и царевица, така и за предсеитбената подготовка за есенниците. Това се дължи на факта, че вече два месеца на практика не е имало дъждове със стопанско значение. Реално от юни не са паднали сериозни дъждове и в цялата област се наблюдава чувствително просъхване на пролетните култури. На много места колеги, които са засяли ранни сортове царевица, ще влязат да жънат, преди да започне прибирането на слънчогледа, на много места сигурно ще се стигне до едновременно прибиране на слънчоглед и царевица, както почти едновременно вървеше жътвата на ечемик, рапица и пшеница. Тревожността идва и от факта, че цената на пшеницита на международните пазари падна и е по-ниска спрямо миналогодишната по това време - средно около 300 лв. за тон, а не се очертават тенденции и за високи цени за пролетниците. Заради сушата трудно тече обработката и се вдига разходът за гориво и ремонти на техниката. Ако не валят дъждове със стопанско значение - над 20-25 л на кв. м, то ще има проблем с покълването на семената на рапицата, например.
Тази година с въвеждането на изискванията за зелени плащания част от стопаните засадиха фасул, чието прибиране също е към края си в Добричко. При тази култура ще се разчита основно на реализация на продукцията на вътрешния пазар. Цената на фасула е от 2 до 3 лв. за килограм, но на едро пада и под 2 лв. за кг продукция, а заготовката вдига разхода на стоката. Всеки стопанин тази година ще търси ефект от реализация на продукцията си. Някои от земеделците засяха площи със соя, която в момента също страда от сушата. Нейното прибиране тепърва предстои. Тази култура ще се реализира предимно на външните пазари, защото преработвателните мощности в страната ни за соя са незначителни.
- Неотдавна излезе информация, че монтирането на нивомерни системи се отлага за октомври. Срещу тази наредба земеделците в страната проведоха в края на юли демонстративно зареждане на машините, като тогава заявихте, че искате среща с премиера по този проблем и изказахте категорична готовност да защитавате исканията си с национални протести в столицата. Ще има ли среща с премиера, кои са въпросите, които ще поставите на вниманието му, и ще има ли национален протест?
- От приемането на наредбата в навечерието на Коледа миналата година до днес и с последното отлагане за монтиране на нивомерни и фискални устройства води само в една посока - няма да произтече нищо важно за фиска и няма да се отрази съществено. Контрабандата с горива не е при земеделците, а ние ще сме принудени да направим разходи, които ще облагодетелстват конкретни фирми, предлагащи устройствата. Според нас решението е във въвеждането на т. нар. земеделско гориво, както е в развитите европейски страни - то е оцветено и с намален акциз. По този и други проблеми пред сектора предстои да проведем до края на август заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Там ще разискваме точно темите и въпросите, които ще поставим за решаване. Очакваме да проведем среща с премиера и да го запознаем с репресивната политика, която смятаме, че се води спрямо нашия сектор. Сред сериозните ни проблеми е и това, че по Оперативната програма за развитие на селските райони, която стартира за новия период, 75 на сто от подадените проекти няма да получат финансиране. Все още не е приключил процесът по възстановянане на разликата в акциза за горива от миналата година. В същото време нашите разходи растат. Смятаме, че в момента няма ясна дългосрочна визия за развитие на сектора земеделие, а 62 на сто от външнотърговското салдо на страната се осигурява именно от земеделските стопани. Настояваме също да се създадат предприятия за вътрешна преработка на продукцията, за да изнасяме стоки с по-висока добавена стойност, а не суровина, както е в момента. Сред нерешените ни проблеми е и този с бюрокрацията - вместо да се улеснява работата с институциите, тя става все по-тромава.
- Доколко и как се отразява руското ембарго в сектора?
- Няма как да няма отражение, макар и ефектът да е косвен. Невъзможността на големите производители от Европа да реализират на руските пазари води до пренареждане на пазара като цяло. Първо се търсят възможности за реализация на произведеното на вътрешния пазар - т.е. на вътрешноевропейския пазар, и това води до вътреобщностен внос в страната ни на продукция от големите страни като Франция, Германия, Полша за сметка на нашите производители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
