Маковей наруши добрия международен тон, казва юристът от ГЕРБ Данаил Кирилов
- Г-н Кирилов, ще се случат ли промените в конституцията до края на годината и има ли опасност кампанията за местните избори да политизира дебатите в парламента?
- По отношение на време - смятам, че е напълно възможно промените да се случат до края на тази календарна година. Процедурата изисква 3 четения, но тук съществената предпоставка за фактора време е и постигнатият консенсус. При всички положения обаче не би следвало да се смесват двата процеса - измененията в конституцията и предстоящата кампания за местните избори. По тази причина, ние от ГЕРБ, още при стартирането на инициативата заявихме, че в случай, че съвпаднат по време, тогава би следвало да довършим измененията в конституцията след провеждането на местните избори. Сами разбирате, че последните предполагат дебати за местното самоуправление, за проблемите на конкретните общини, с решаване на благоустройствени и регионални проблеми, които са предмет на интерес на населението на съответните общини. Докато изменението на конституцията е принципен въпрос, който в този случай касае провеждането на реформата в съдебната система и подпомагане в голяма степен на съдопроизводството.
- Председателят на БСП Михаил Миков обаче заяви, че напротив - промените може да забавят съдебната реформа. В каква посока ще тръгнат дебатите?
- БСП подкрепиха стратегията за съдебната реформа и това е принципната основа, на която ние предполагаме, че може да се постигне съгласие и в голяма степен подкрепа. Не мисля, че промените в конституцията биха забавили реформата в съдебната система - напротив. Те ще създадат една по-сериозна, по-стабилна база по отношение на съдебната власт. През изминалата седмица Министерството на правосъдието обяви проекта си за изменение в Закона на съдебната власт, така че принципно по отношение на изменение на закона вече имаме поне 3 законопроекта, които са сериозна основа да се проведе задълбочен дебат по отношение на конкретните детайли.
- Критики за промените в основния закон чухме и от бившия правосъден министър на Румъния Моника Маковей. Не смятате ли, че са основателни?
- Не съм сигурен, че колегата от Румъния познава фактологията и конкретиката по отношение на казусите, които решаваме. Стори ми се, че това бяха едни общи и по-скоро насочено назидателни изявления. При всички положения обаче тя като че ли в едно твърдение събра две различни тези, между които има връзка, разбира се, но подчертавам, че измененията в конституцията целят укрепване на независимостта на съдебната система, а тя от своя страна очаквано ще подпомогне и борбата с корупцията. Без тази сериозна и основна стъпка няма как да стабилизираме последиците - борбата с корупцията, а съществената предпоставка за нейния успех е независимостта на магистратурата. А ние и до сега си имаме процесуалните и материалните закони, всички корупционни деяния са инкриминирани в тях. Очевидно, че въпросът не е до липсата на законодателство. По-скоро мисля, че госпожата говореше за себе си и това беше целта на посещението й. А що се отнася до експертиза - не съм сигурен, че се разполагаше с базовите данни за ситуацията в България. При всички положения ми се струва, че това не са допустими изявления, които да спазват добрия международен тон. Що се отнася до конституционните промени и дебатите в парламента - смятам, че има достатъчно възможности, за да се сближат позициите на принципна основа, макар и от различни и противостоящи политически сили.
- Като председател на правната комисия и представител на управляващото мнозинство ще дадете ли зелена светлина на промени в изборния кодекс?
- Преди местния вот - не. Има решение на изпълнителната комисия на партия ГЕРБ и това решение е напълно обосновано. Ако се искат изменения в изборния кодекс, нека бъдат извършени след провеждането на изборите. Разбира се, ние си даваме сметка колко големи затруднения ще има при организацията и техническото обезпечаване на изборния процес. Безспорно в някои от случаите ще бъдат голямо предизвикателство и ще създадат напрежение. Но въпреки това водещото е да няма съмнения и конюнктура по отношение на постигнатия изборен резултат.
- Ще ви върна на местните избори - ще реализирате ли идеята и за провеждането на референдум през есента?
- Има заявления в тази посока, че президентът на републиката ще прояви инициатива за провеждане на референдум. Това негово искане беше отхвърлено в миналия парламент, който не допусна искането на повече от 500 000 българи за допитване по трите въпроса. Към момента официално не е постъпило такова искане, но през миналата седмица правната комисия обсъди всичките 6 законопроекта за изменения на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Четири от тях бяха подкрепени на първо четене и предстои дебат и гласуване в пленарна зала. Провеждането на референдум заедно с провеждане на местни избори значително ще натовари изборния процес, но не трябва да се притесняваме, защото това са въпроси, по които нашето общество дебатира достатъчно дълго и е важно да чуем гласа на суверена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
