Актьорът журналист Константин Цанев е роден на 18.10.1963 г. Талантът му е забелязан веднага и още като студент във ВИТИЗ играе в спектакли и филми. И до днес театралите помнят героите му в "Бяг", "Хамлет", "Под игото", "Унижените и оскърбените" и много други образи през 14-те сезона в Народния. На екрана е впечатляващ в "Пътят към София", "Константин Философ", "Скакалци", "Людмила и Руслан" и т.н. Преди около 20 години заминава за Германия, където и до днес работи като журналист в българската редакция на "Дойче Веле". Баща му е бил лекар, учил в Хайделберг. Осъден е от т.нар. народен съд на 15 години затвор и още 20 на лишаване от граждански права, но е реабилитиран през 1951 г. Цанев научава първо немски, после български покрай родена във Виена сестра на баба му. Жени се два пъти. Първата му съпруга е Мария Каварджикова, от която има две дъщери - Александра и Гергана. Втората му жена е Марита, с която сключва брак в Германия. От нея има близнаците Константин и Елена. Цанев се хвали и с две внучки - Ема и Валерия.
--------------------------------------------
- Косьо, живееш от 20 години в Германия - как ти изглеждат тукашните протести от разстояние и каква е твоята позиция за тях?
- Десетките хиляди протестиращи са новото ни събудено гражданско общество. Българинът е известен с търпението си. Той беше свикнал да я кара, колкото да преживее и оцелява. Но днешните млади хора не искат това, а да живеят по-добре. И много приличат на протестиращите в Турция и Бразилия. С разликата, че това са бързо развиващи се икономики, което не може да се каже за българската. Хората не искат да ги управляват политици, които гледат само клиентелистките си интереси. От години насам ЕС критикува ширещата се корупция в България, но някой да се е вслушал в препоръките на Европа? Какво сториха всички управляващи - с популистки изявления
се опитват да замазват очите на Брюксел! Двете ни слаби места са известни - съдебната система и корупцията. Вместо правителството да предприеме решителни мерки, то прави спорни назначения. И като че ли нарочно не иска да чуе гласа на протестиращите.
Не бива обаче да се стига до ексцесии
Днес сигурно в министерския съвет си мислят, че протестите ще заглъхнат от само себе си. Хората ще се уморят и "ние ще си вършеем, както си знаем". Само че този номер вече не минава. Правителството не се вслуша и в думите на шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозу, който наскоро заяви, че събитията у нас предизвикват опасения - не само в българското общество, но и сред европейските партньори на страната. И че ще продължи наблюдението по механизма за сътрудничество и оценка. Казано в прав текст, това означава, че от години насам в България нищо не се е променило. Да не говоря за реакциите на съвместното изявление на германския и френския посланик. Някои "коментатори" дори стигнаха дотам да призовават за изгонване на двамата дипломати. Прочетох дори изречение, което ме втрещи - " България, макар малка и бедна, не е нито френска колония, нито германска провинция, а суверенна държава". Изведнъж го удариха на гордост и високопарни фрази за суверенитет. Но като подписват договорите с Газпром, няма и следа от подобно поведение. А всъщност, както заяви и посланик Матиас Хьопфнер, той и неговият френски колега са искали да окуражат гражданското ни общество. Дълго време българинът се нагаждаше, приспособяваше се, спасяваше се поединично. Днес вече не е така. Протестиращите искат рестарт на демокрацията. А самозваната управленска върхушка остава глуха.
- Как възприемат българите в Германия това, което се случва тук?
- Повечето от тях, с които съм разговарял, подкрепят протестите. Това са предимно млади хора, студенти, но и всякакви други. В дигиталното съвремие не е трудно да следиш ставащото в България. Социалните мрежи са пълни с постинги на българи, живеещи в чужбина. Това са интелигентни момичета и момчета, които са наясно със събитията в родината ни. В някои европейски столици българи организираха протести в подкрепа на демонстрантите. Повечето от тях, най-вече студентите, възнамеряват някой ден да се върнат в страната и да работят. Следейки ставащото обаче, може би мнозина ще се откажат и ще останат на Запад. Младите българи са отвратени от политическата върхушка.
Те искат неопетнени и умни политици
- Какво е отношението на самите немци към ставащото у нас?
- В самото начало българският протест някак остана в сянката на бунтовете в Бразилия и Турция. После обаче намери широк отзвук в германските медии. Много сериозни всекидневници пишат непрекъснато за България и това неминуемо оказва влияние върху общественото мнение тук. Хората в Германия са съпричастни с демонстрантите в София, особено след излъчените тв репортажи от АРТЕ и "Дойче Веле". Що се отнася до масовата емиграция, от която много се плашеха тук, тя просто не се състоя. Преди време имаше негативни настроения главно срещу българските и румънски роми, които пристигат в Германия и някои от тях използват умело социалните придобивки тук. Имаше случаи на оплаквания от различни общини и градове. Някои политици също използваха популистки лозунги, подобни на тези във Франция, но общо взето ситуацията в Германия е по-спокойна. Защото "масовото преселение" не се състоя. В същото време Германия търси квалифицирани специалисти - в здравеопазването, инженерните специалности, компютърните технологии.
- Смяташ ли, че могат да последват сериозни санкции от ЕС срещу България, ако нещата тук продължат по същия начин?
- ЕС гледа със загриженост на нещата в България, защото брюкселските дипломати не могат да бъдат безразлични към протестите в страна, член на съюза. Не вярвам обаче ЕС да наложи санкции спрямо България. Но нашите политици трябва да си напишат домашното, ако не искат да изгубим пари от еврофондовете. А какво трябва да се промени? Манталитетът на политиците, вероятно. Защото гражданите няма да се оставят повече да бъдат заблуждавани. Евентуални промени в избирателния закон могат да бъдат от полза. Защо българските политици не вземат пример от германската избирателна система? На пръв поглед тя е доста сложна, но дава прекрасни възможности.
- Как се защитава свободата на медиите в Германия, има ли там опити за цензура?
- Напоследък станахме свидетели на няколко медийни афери: Уикилийкс, Ватикана, подслушванията на журналисти от Асошиейтед прес, аферата "Сноудън". И от тук неминуемо възниква въпросът докъде се простира границата на личната отговорност на журналистите при боравенето с нелегално придобита информация. Дали това е само въпрос на морал и професионална етика или трябва да съществуват правни рамки, е тема на друг разговор. Свободата на пресата е вписана в конституцията на Германия. И Конституционният съд зорко следи за нейното спазване. Това се вижда ясно от съдебни решения, например във връзка с аферата "Цицеро". През 2005 г. следователи претърсиха офисите на списанието, след като то публикува материали с поверителна информация. "Цицеро" сезира съда и в крайна сметка спечели делото. Разбираемо е, че страхът от терористични нападения оказва влияние върху подхода на властите към свободата на печата. Почти винаги управляващите, особено в САЩ, за оправдание прибягват до понятието "информация, свързана с националната сигурност". Германската секция на "Репортери без граници" обаче смята, че когато става дума за предотвратяване на престъпления, журналистите са достатъчно разумни и не публикуват информации "застрашаващи националната сигурност". Германските журналисти по принцип могат да публикуват факти от тайни източници или информатори с достъп до поверителни данни. Подслушванията и обиските обаче са едната страна на медала. Все още и в Германия
има опити за влияние върху печата
Пресаташетата на някои политици звънят в редакциите, за да променят или предотвратят публикация. Но подобни инициативи много бързо стават обществено достояние и предизвикват щателна дискусия. Германският журналистически съюз смята, че представителите на медиите не бива да се поддават на подобен натиск. Ако се поддадат, значи се лоши журналисти. В ранглистата на "Репортери без граници" Германия заема 17-то място сред 179 държави.
- Помага ли актьорлъкът в правенето на журналистика?
- Да, опитът ми в телевизията, радиото и киното са много полезни днес. А с актьорската професия не съм се разделял никога. И тук си начесах крастата, като участвах в спектаклите на малък частен театър. От време на време снимам по някой видеоклип, синхронизирам филми. Всички малки частни трупи търсят спонсори под дърво и камък и са принудени да пестят. Когато излязат две премиери почти едновременно, единият спектакъл се играе нон-стоп цяла седмица. После е ред на втория. Така се пести сценичен персонал за разваляне на декорите и построяването на новите става. Пести се и осветление.
- Участва в тв сериала "Людмила и Руслан" - беше ли интересно?
- През 2008 г. неочаквано ми се обади режисьорката Мариана Евстатиева и ме покани за главната роля на филма по сценарий на Пенчо Ковачев. Тогава бях в София за няколко дни и влязох в заведение до ВИТИЗ на "Раковска" да изпия едно питие. На съседната маса видях двама души оживено да разговарят. Спогледахме се няколко пъти и по едно време единият от тях пожела да говори с мен. Беше Пенчо Ковачев, който ми предложи да се снимам в образа. ОК, отговорих, винаги съм на разположение. След това ми звънна и Мариана. Единственото, за което съжалявам е, че поради липса на средства трябваше да съкратим доста хубави епизоди и в крайна сметка филмът беше излъчен в серийки от по 27 минути. На първия снимачен ден се почувствах малко като в небрано лозе, защото не познавах лично по-младите колеги. Но още след първия дубъл усетих добронамереността и доверието на целия екип. Стефка Янорова, Елена Петрова, Максим Генчев, Весо Калановски и другите бяха прекрасни партньори. Това е най-хубавото нещо в нашата професия. Няма ли я искрата помежду ви, нищо не става. Но младите кинаджии в България не се сещат за мен - колко години вече не живея в София. Ако е рекъл Господ, ще наваксам през идните години.
- Какво най-често си спомняш от "Пътят към София"?
- Времето с Николай Мащенко и всички актьори е от най-щастливите периоди в живота ми. Още бях студент, когато ме поканиха да бъда Андреа Будинов. Това стана, както винаги досега при мен, без кастинг. Защото правенето на кино се основава на взаимно доверие. Или режисьорът е убеден в твоя талант, или започва да прави нескончаеми кастинги. В интерес на истината, не съм участвал в нито една продукция, за която да съм правил пробни снимки. През целия си живот съм разчитал на доверието на режисьорите. Оказа се, че то е било взаимно. Но не съм гледал нито един филм, в който съм участвал. Само няколко епизода от "Пътят към София" и толкоз. Не мога да се понасям на екран. Винаги си мисля, че съм могъл да изживея една роля и по-добре. Казвам да изживея, защото ролите не се изиграват, а се изживяват. Веднага личи, когато някой "изиграва" - като при добрите занаятчии. Но киното не е само занаят, а призвание, тегоба и мисия. Ако не ти трепне сърцето, си добър занаятчия. Но не и артист!
- Днес за какво ти е мъчно?
- За киното. Иначе планове колкото щеш. Подготвям документален филм с работно заглавие "Журналистика-менте". Поради организационни и финансови проблеми сигурно ще го реализирам догодина. Сега съм концентриран най-вече върху работата си в Дойче Веле. Пък ще видим. Кой знае откъде може да изскочи заек? Имам и режисьорски амбиции, но все пак съм преди всичко актьор. Не бива човек да се захваща с няколко творчески задачи едновременно.
- Успяваш ли да следиш новите български филми, сериали и постановки?
- Разбира се! И много се радвам, че в българското кино навлязоха млади и талантливи хора.
Е, някои веднага се сметнаха за суперзвезди
А звездоманията не е хубаво нещо. Новоизгрелите "звездички" могат бързо да се превърнат в еднодневки. Медиите се занимават прекалено много с личния живот на творците. Постоянно търсят сензации, кой се развел, кой се оженил, какви скандали възникнали... Оставете артистите на мира, за да си гледат спокойно работата. Преекспониране не води до нищо добро.
- С какво се занимаваш извън професията? Как прекарваш свободното си време?
- След като си тръгна от Дойче Веле, вкъщи започва вторият ми работен ден. Така че почти нямам свободно време. Трудничко е на моята възраст с близнаци на главата. Но се оправям, колкото мога. От време на време ходя на театър и кино, посещавам интересни изложби. Наскоро в Бон бе открита интересна експозиция за американското влияние в Германия. Видях и отломки от един от самолетите, разбил се в Световния търговски център на 11 септември 2001. Не се отказвам и от спорта. От дъжд на вятър ходя на фитнес, играя футбол с Константин джуниър. Иначе тук футболните ми пристрастия са свързани с Борусия "Дортмунд", а в България - само "Левски"!
- Ще разкажеш ли за жените в живота си?
- В живота ми досега има най-малко пет жени. Без майтап. Имам предвид Мария, Марита /сегашната ми съпруга/, Александра, Гергана и Елена. Единственият мъж във фамилията освен мен е синът ми. За Мария Каварджикова мога само да кажа, че е най-прекрасното същество на света. В българското кино и театър няма друга актриса като нея. И до днес поддържаме добри отношения. Както и с двете други жени - дъщерите ми Александра и Гергана. Изобщо - италианско семейство. Наскоро събрах тук в Германия цялото кралско войнство. Но момент, забравих още две жени в живота ми. Внучките - Валерия и Ема. Значи общо - седем. Като прибавя и двете племенници - Виолета и Ивана, стигаме до цифрата девет. Малко ли е? Възможно е да има и други, но поне досега не са се обадили. Изключвам и няколкото мимолетни връзки, или по-точно флирта. Тоест в момента съм едновременно баща, дядо и чичо. Няма по-сладко нещо от това.
- Мислил ли си да се върнеш окончателно в България?
- Не. Освен това думата носталгия не съществува в моя речник. Аз съм гражданин на Европа и живея там, където се чувствам добре.
Споделеното от Константин Цанев е негово лично мнение, което не касае Дойче Веле.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
