Един маркетингов трик, появил се на задрямалата доскоро "Евровизия", успя да раздели Европа на две. Жената с брада Кончита Вурст възпламени русофили и русофоби, погъделичка политици и евробюрократи и наля вода в мелницата на воините на толерантността, които напоследък стават все по-нетолерантни в битката си да възвеличаят всяко различие.
Какво всъщност е Кончита Вурст освен пораснало момченце, мечтало някога да облича роклите на майка си? Проект "две в едно" - скандал и политическа толерантност по евротертип, които напоследък се котират по-добре от всеки талант. На Томас, пардон, Кончита, не й трябва да може да пее - скандалът продава, а агресията на псевдотолерантните продава двойно по-добре. Ако имаш тези две неща на своя страна, въобще не ти трябва глас. Не ти трябват каквито и да било способности - самият факт, че си от квотата на скандално-различните, ти урежда катапултиране на първия ред - все едно в шоубизнеса, изкуството или политиката. Днес е жената с брада, утре - гълтачът на ножове, а вдругиден - двуглавото теле, стига да не го набедят за ГМО. Ако сега проектът "Кончита" успешно е тестван на "Евровизия" като общоевропейска ценност, утре той може да се превърне в политически проект. Жената с брада - кандидат-президент, вече далеч не е химера.
И имам нещо против това да се случи, не защото съм нетолерантна. А защото култът към различията и към тяхното обгрижване помита всичко останало - талант, идеи, способности и умения, които би трябвало да са в основата на един подобен избор. Нали впрочем "Евровизия" беше конкурс за песен? Или май вече не е?
Вече е достатъчно само да си различен - и дори само това вдига рейтинга ти до висините. Ако нямаш какво да кажеш, не е необходимо да говориш - винаги ще се намерят титани на креативността, които да превърнат този твой минус в достойнство. Ако не можеш да пееш, визията ти ще компенсира този недостиг. Става дума за израждане не просто на ценностите, а за диктат на посредствеността, маскирана като политическа коректност или скандалност. Пъстрото, шареното, открояващото се е компенсация за отсъствието на мисъл, на политическа програма или на певческа дарба. Това го знаят най-добре "хората в сянка" на политиката и шоубизнеса. Пусни една Кончита на пазара - и форумите ще бъдат залени от еднакво немислещите толерантни и нетолерантни, които тотално ще подменят всички дебати. Ще ги залеят с еднакво несмислени клишета за различието и за необходимостта то да бъде налагано повсеместно, ако трябва - с война срещу онези, които мислят по друг начин. Или за изродените евроценности и православието, призвано да върне изконния християнски смисъл на нещата.
Междувременно Томас-Кончита ще изконсумира своите три минути (или малко повечко) слава, докато имиджмейкърите му се насочат към нов проект. Или най-накрая го обръснат и облекат в мъжки дрехи, подобно на Азис, когато потенциалът на "Кончита" се изчерпи. Всъщност "Кончита" е диагноза - на болното ни общество, което се нуждае от все по-перфидно и скандално задоволяване на вкусовете си и тъне във все по-голям дефицит на смислите и идеите. Което е готово под диктат да подмени с думата "толерантност" всички други значими неща и да марширува под строй "за" или "против" нея. Впрочем да маршируваш под строй, дори и виртуален, винаги е по-лесно, отколкото да мислиш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
