Проф. Огнян Наков, декан на Факултет "Компютърни системи и управление" в Техническия университет - София
- Проф. Наков, отразява ли се намаляващият брой на випуските на вашите кандидати?
- Дори и при намаляващите кандидат-студенти при нас не се наблюдава никаква промяна в последните 10 години. Най-ниският бал, с който приемаме, е 28 от максимум 30. Това означава само хора с отлични дипломи и поне 5,50 на изпит. Аз обаче далеч не твърдя, че те са толкова добри, колкото бяха преди 15 години. Най-високото ниво беше от 1995 до 2002 година. Най-добрите обаче отново са при нас. Всяка година от кандидатстващите около 2800 души в Техническия университет 1600 пишат на първо място "компютърно и софтуерно инженерство". Ние приемаме 180. Не знам кой ще се похвали с толкова души, кандидатстващи за едно място. Имаше 300 кандидати, които са заявили единствено тази специалност. И ние всъщност загубихме част от тях. Затова решихме тази година за първи път експериментално да пуснем платен прием. Около 40 души, но такива, които държавата ще загуби, ако не влязат тук.
- Каква ще е таксата?
- Съгласно закона платеното обучение може да струва колкото държавната субсидия и таксата, която плащат останалите студенти. Тоест 2900 лева за година. Сумата е подобна на таксата на НБУ. Мисля, че кандидати ще има.
Големият проблем е, че нямаме капацитет. Аз организирах неотдавна среща със собствениците и изпълнителните директори на всички най-големи IT фирми. Те искат три пъти повече кадри и могат да ги захранят с проекти. Това са добре дошли пари за страната, защото тези хора плащат данъци, заплатите са много високи. Младежите го искат, бизнесът го иска и по средата сме ние. Нямаме кадри, нямаме зали. Оборудваме залите с пари от проекти - наша разработка например е софтуерът на системата за студентско кредитиране. Държавната субсидия не стига, дори ме е срам да кажа заплатата на един млад асистент - нето е 480 лева. А ако отиде в някоя компания, стартира с 2000. Пречката да вдигнем заплатите е административна, но много пречи и манталитетът на уравниловката. А индустрията вкарва огромни пари. Браншовите организации в IT сектора са убедени, че ако имат 2-3 пъти повече кадри, те могат да осигурят 4,5% от националния доход.
- Винаги цитират вашия факултет като пример за добра връзка с бизнеса.
- От есента ще пуснем магистърска програма с 12 дисциплини, като всяка от тях е поръчана от големи IT компании. Лабораториите са екипирани от тях и упражненията се водят от техни хора. И тогава не виждам как някой може да бъде по-близо до бизнеса. Със стажовете също нямаме проблем. Нашите студенти масово участват по европрограмата за стажове и практики. Освен това ги изпращаме по един месец през лятото на специализиран стаж в компаниите. Така и фирмите си подбират хора. Всички наши студенти в трети курс вече работят. С лошото и с доброто, което това носи.
- И изкарват повече от преподавателите...
- Абсолютно сигурно, поне от младите преподаватели. Имам много студенти, които казват "Тук атмосферата е много приятна, но във фирмата ми дават 2000 лева заплата. Предложете ми поне 1000, с допълнителни часове ще си докарам до 1500 и бих дошъл".
Положението с кадрите в този сектор е много тежко. Неотдавна при откриването на един завод, който работи роботизирано, собствениците ми се оплакаха, че не могат да намерят инженери, които да управляват роботите. И наели германци. Собственик на фирма, която работи с чужди възложители, неотдавна сподели, че наемат румънски инженери, осигуряват им жилища тук. Доколкото имаме кадри, една трета заминават за чужбина, една трета веднага ги "налапват" фирмите. А останалите имат собствен бизнес, не искат да работят за друг и остават извън този пазар.
- Имате много разработки по различни проекти...
- Да, в областта на роботиката, вградените системи, анализ на изображения. Работим и в друг клон, който се занимава с високопроизводителни машини и приложения за тях. Имаме клъстър за мощни изчисления - там работим по европейски проекти, например в медицината, за откриване на рак на гърдата. Друг такъв проект е свързан с анализ на лекарствени средства. В проекта участват биолози от БАН, от Медицинския университет.
- Имате амбицията да купите вертолет и да качите на него софтуера на един от роботите си. Каква е целта?
- В рамките на шегата - може да брои хората на митингите, за да няма спор дали са 300 или 3000. Но по-сериозното приложение е например при горски пожари. Може да облита и границата, за да види какво е положението с бежанците. Не струва милиони, цената е около 20 000 евро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
