Иван Игов, училищен психолог
- Г-н Игов, пристрастен ли е българинът към 5-минутната слава, която носят риалити форматите?
- Бих искал да започна малко по-отдалеч. Един от последните класически психоаналитици Ерих Фром определя в своя книга, че в основата на подсъзнателния модел на човешкото поведение лежи желанието да имаш. Като под това той разбира да имаш пари, слава или власт. Това според него, а и според мен, е едно вродено човешко желание. Но докато пари, добър стабилен бизнес или някакъв вид власт, примерно политическа, се постигат много по-трудно, то най-лесното, което можеш да направиш, за да покриеш този свои първоначален импулс, е именно тази 5-минутна слава. Така че, тук става въпрос за едно съвсем разбираемо човешко влечение, т.е. това е съвсем нормално за всеки от нас.
- Може ли едно такова влечение да ни се отрази негативно?
- Фром говори още за дилемата между това да имаш и да бъдеш. Защото всъщност тезата е, че колкото повече имаш, толкова по-рядко си себе си. Все повече ограничения започваш да имаш в личния си живот, в поведението си, в начина, по който се отнасяш към хората. Всъщност по същата причина толкова много хора играят тото или различни хазартни игри. Както в един риалити формат бързат за слава, така тук бързат за печалба. Но каквато и да е ситуацията, ако ти не направиш баланса между желанието да имаш и желанието да бъдеш, винаги ще бъдеш нещастен човек. Така че, тази слава, за която говорим, също е нож с две остриета. По-скоро печелят една видимост навън, която обикновено след това ги разочарова.
- Това подсъзнателно желание обяснява ли наплива по подобни кастинги, с ясната цел да се излагат?
- Да, защото да станеш смешен и да имаш х брой гледания на видеото, в което се излагаш, в интернет също е някакъв вид постижение. Замислете се колко много хлапета целенасочено си записват излагациите и ги публикуват в мрежата, за да привлекат внимание.
- В момента в ефира се въртят реклами на различни формати за деца таланти. Как участието в подобно шоу се отразява на едно дете?
- Психолози на Запад направиха доста изследвания по този въпрос, тъй като там са много по-популярни т. нар. конкурси за деца, както за таланти, така и тези за красота. Това от години се е превърнало в един много широк и доходоносен бизнес. Всички тези изследвания показват, че по време на проектите децата биват сериозно травмирани, защото се прекъсва реалният цикъл на детство - юношество - възрастност. Тези деца много бързо биват хвърлени от детството в моделите и поведението на възрастните и това винаги по-късно във времето носи своите последствия. В последните години имаше доста ограничения на подобен вид конкурси и броят на форматите беше сравнително намален. Но при всички случаи родителите трябва да са наясно, че тези риалити формати не решават нечия детска потребност. Те не изпитват нужда да се появяват по телевизията. Стига им да показват талантите си пред баба, леля, чичо и други близки. За едно дете не е важно да го види цяла България. Амбициите за известност и някакъв вид слава обикновено принадлежат на родителите. Те трябва да знаят, че това е признак на нездраво отношение, защото правят от децата си свои послушници, които да изпълняват собствените им потребности. Лишават ги и от възможността да се развиват самостоятелно. Така че, моят съвет е родителите да изчакат децата им да станат поне на 14 години, преди да ги подтикнат към подобни начинания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
