Парламентарната комисия по културата и медиите прие единодушно отчета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2023 г. На заседание днес той беше подкрепен със седем гласа „За“, нито един глас „Против“ и без въздържали се.
Отчетът бе представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев. „През 2021 г., когато през януари Народното събрание ме избра, представих програма, която в рамките на първата година от мандата си разработих в един стратегически план, наречен „Бъдещето на БТА“, с преследване на пет стратегически цели. Затова и в самия план, в самата програма, и в отчетите за всяка година представям изпълнените конкретни стъпки за преследването на тези пет цели“, посочи Кирил Вълчев. По думите му петте стратегически цели са свобода, истина, знание, общност, памет.
СВОБОДА
„БТА посрещна 125-ата си годишнина от нейните първи новини през 1898 г., на 16 февруари, с напълно свободен достъп, така, както Народното събрание беше предвидило. Достъпът е ограничен единствено по отношение на архивните материали. Там е предвидено заплащане“, каза генералният директор на агенцията.
По думите му към момента новините от България достигат до неимоверно повече медии, а чрез тях – до много повече хора в чужбина, в сравнение с началото на 2021 г. В България също се увеличи изключително използването на БТА, обясни Кирил Вълчев. Той отбеляза, че медията отбелязва тройно нарастване на последователите във „Фейсбук“. Освен на български език, БТА има още страница и на английски във „Фейсбук“, както и присъствие в други социални мрежи като „Екс“, „Инстаграм“, „Ютуб“, „Линкдин" (LinkedIn), „ТикТок“ и „Тредс“.
Ние спазваме две основни правила, които пораждат известни затруднения, посочи Кирил Вълчев. По думите му първото правило е, че агенцията винаги посочва ясен източник на информацията. „За съжаление, в световен план, а и глобалните агенции, продължават да се позовават на анонимни източници. Ние спряхме за нашите новини да използваме анонимни източници, освен в много тесен кръг случаи, в които източникът трябва да бъде защитен“, каза генералният директор на БТА. Отбеляза, че второто правило е, че в БТА не се използват никакви оценки. „Когато сме в социалните мрежи обаче, анонимни източници раздават оценки и заради огромното присъствие на БТА в тези социални мрежи, ние ги умножаваме многократно“, коментира Кирил Вълчев.
От днес нататък БТА ще допуска коментари само от верифицирани профили, посочи той.
Преследвайки целта „свобода“, развихме нашата „Школа БТА“, каза Вълчев. Обясни, че за първи път кореспондентите на БТА имат автомобили, като са закупени 30 електрически автомобила. Агенцията е инвестирала и в изграждането на асансьор за достъп до залата за пресконференции на БТА, както и на паркинг.
ИСТИНА
„Имаме много подробен етичен кодекс с нашите правила, които да гарантират, че информацията на БТА винаги е истина“, каза генералният директор на БТА. Според него особено ценен резултат има решението на Народното събрание, чрез Закона за БТА, да разграничи прессъобщенията от собствените материали. Кирил Вълчев съобщи, че почти 23 000 са прессъобщенията, които са публикувани от агенцията. Те са на широк кръг организации – всички бюджетно финансирани организации, политическите партии, народните представители, европейските депутати, неправителствени организации, каза Вълчев. Той отбеляза, че прессъобщенията представляват около 10 процента от всички информации, публикувани от БТА.
Друга политика, която следваме, е да не приемаме други финансирания, извън финансирането, което имаме, през бюджета, приет от Народното събрание, и през организации, на които България е член, като Европейския съюз, каза Кирил Вълчев. Той съобщи, че медията вече е подписала осмия си проект с европейска институция. „Преустановихме всякакви платени съобщения с оглед избягване на съмнения във влияния, а и използване на националната информационна агенция за прокрадване на интереси“, каза Вълчев.
ЗНАНИЕ
През 2023 г. БТА е имала осем нови ad hoc тематични рубрики, с каквито агенцията непрекъснато се обновява, съобщи Кирил Вълчев. Те са свързани с войната Израел-„Хамас“, земетресенията в Турция, COP28 в Дубай и българското участие там, 80 години от спасяването на българските евреи, българската археология и др.
През миналата година са открити седем нови национални пресклуба на БТА – в Кърджали, Перник, Петрич, Разград, Самоков, Свищов и Смолян. Тази година национален пресклуб на агенцията е открит и в Монтана. „В момента България, през БТА, разполага с мрежа от национални пресклубове във всички областни центрове“, отбеляза Кирил Вълчев. Той допълни, че БТА има пресклубове още в Казанлък, Петрич, Свищов и Самоков. Предстои откриването в Троян и естественото развитие би било - Панагюрище, Гоце Делчев, като отчитаме отдалечености от областните центрове, обясни генералният директор на Българската телеграфна агенция.
През 2023 г. пресклубове извън страната са открити в Анкара и Одеса. БТА е единствената информационна агенция в световен мащаб с постоянен кореспондент в Одеса, посочи Кирил Вълчев. Той отбеляза, че се надява тази година пресклуб да бъде отворен в Белград, а през следващата – в Атина.
„Възстановихме отразяването на значими спортни събития. От 1988 г. БТА не беше отразявала олимпиада на място“, коментира Вълчев. Допълни, че агенцията има и сега пратеник на Олимпийските игри в Париж.
Снимките в агенцията нараснаха осем пъти спрямо 2020 г., а видеоматериалите – пет пъти, отбеляза още генералният директор на БТА.
ОБЩНОСТ
Целта е БТА да бъде мост между всички българи по света, каза Кирил Вълчев. „Това го правим с пресклубове в градове в чужбина с български общности“, отбеляза той, като даде за пример градовете Босилеград, Тараклия и Одеса.
„Проведохме в Казанлък 18-ата Световна среща на българските медии, където участваха 40 български медии и 28 от 16 държави извън България, на три континента – от Европа, Америка и Австралия, и 13 – от България, както и три обединения на журналисти и журналистическия факултет на най-старото българско висше училище – Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Използвахме тази среща, за да поканим и партньорски агенции и техни журналисти от 12 страни“, посочи Кирил Вълчев.
Той обясни, че агенцията е продължила да участва в различни формати, включително и в Народното събрание, в търсенето на начини, чрез експертизата на БТА, за подпомагане на българските медии в чужбина. Използвам случая да обърна отново внимание на това, допълни Вълчев.
ПАМЕТ
На 16 февруари 2023 г. БТА отбеляза своята 125-а годишнина с концерт в зала „България“. Издадохме две от трите предвидени части за историята на БТА, като вече е готов и третият том. Той ще бъде представен в рамките на „Аполония“ в Созопол, съобщи генералният директор на Българската телеграфна агенция.
Към момента са сканирани почти 1 400 000 страници от архивите на БТА, като напълно дигитализирани са всички бюлетини на БТА в периода от 1898 г. до 1963 г., каза Кирил Вълчев. Според него най-големият фотоархив на България е в БТА, като от него са сканирани близо 100 000 кадри.
„Опитваме се да се грижим максимално за сградата си“, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция. Той обясни, че на 6 август БТА ще покаже как се преобразява стъпка по стъпка. „След като вече имаме асансьор и модерен паркинг, сега ще започнем отново по „Красива България“ проект за обновяване и осветяване на фасадата на агенцията“, посочи той. Допълни, че ще бъде показан още проектът за нов нюзрум.
Кирил Вълчев обясни, че се работи и по по-голям проект, за който агенцията разчита на програмата „Региони в растеж“. Проектът е озаглавен „Светът на новините“, като сред целите е сградата на БТА да бъде обновена в енергийно отношение, градината пред сградата да се превърне в парк по подобие на парка „Мини Европа“, както и да се създаде музей на новините, разказа генералният директор на агенцията. Проектът ни е заедно с Националния политехнически музей, допълни той.
„Неведнъж сме били свидетели на това как държавни институти и организации си поставят свръхзадачи. Ние сме свидетели на резултатите. Мисля, че БТА в това отношение е уникален пример. Направено е страшно много“, каза Любен Дилов-син, член на парламентарната комисия по културата и медиите от ГЕРБ-СДС.
Нееднократно съм дал положителната оценка за динамичното развитие на националната телеграфна агенция, каза Димитър Николов (ГЕРБ-СДС). Той постави въпрос за кадровата политика и за възнагражденията на журналистите и кореспондентите в БТА.
„На 1 януари 2021 г. средната заплата в агенцията е била 1130 лева, без да се включват класовете, и към онзи момент почти не е имало и допълнително материално стимулиране – премия. Към 31 декември 2023 г. средната заплата е 1800 лева, а с клас – от 1380 лева през 2021 г. е 2250 лева. Става дума за 63 процента ръст“, каза Кирил Вълчев.
„Използвам възможността да благодаря за всичко, което сте направил през този период. Ние оценяваме вашите усилия, усилията на вашия екип. Разбира се, вие не сте само една информационна агенция. Ние осъзнаваме това. Вашата тежест, вашето влияние, вашата роля е много по-голяма. Тя е и социална, и културна“, посочи Хюсеин Хафъзов (ДПС). „Ако работеха така 20 или 15 процента от държавните структури, щяхме да бъдем една истински развита, самоуважаваща се, със самочувствие, европейска държава“, каза Манол Пейков (ПП-ДБ). Според Стоян Михалев (ПП-ДБ) БТА е пример за една „независима институция, неподвластна на различни партийни влияния“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
