Българският майстор Никола Фичев - Колю Фичето /1800-1881/ спасил Нотр Дам преди век и половина. Това гласи легенда, разказана от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги пред арх. Николай Тулешков. Публикувана е в страниците "Българска история" и Дестинация Дряново. Журналистът Илия Пехливанов я припомня в своя блог по повод пожара, който изпепели кулата стрела и покрива на катедралата.
Историята е от времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла - около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж ( Notre-Dame de Paris), построена шест столетия по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, но не постигнали успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките власти трябвало спешно да вземат мерки.
Новината достигнала и до българските земи. Управителят на Русенската област Митхад паша научил първи, а като френски възпитаник, валията поддържал близки връзки с френското правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения апел за помощ и изпратил най-добрия архитект, когото познавал – Колю Фичето, в чиито умения вече се бил убедил лично.
Българинът хванал първия влак за френската столица. Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак когато гарата опустяла и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл.
Майсторът настоял веднага да го заведат при катедралата, за да разгледа пукнатината в стените ѝ. Започнал проучвания и открил подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата, каптирал я и дори изградил малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било спряно, стената била възстановена.
Французите били много благодарни на български архитект и настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това обаче – в България го чакал строежът на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша.
Колю Фичето огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.
За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
