Николай Йорданов, по-известен като Кольо Гилъна и като фронтмен на "Контрол", една от най-влиятелните пънк рок групи у нас, е забележителен с пиперливия си език. Бандата има десетки хитове - "Обичам те, мила", "100-150", "Винаги готови", "Ужас", "Ти още ли си тука", "Емигрантски рап", "Най-щастливият ден", "Леле, како", "Бий хлапето"... Много от тях остават класика. Прякорът на Николай е от дете - откогато е и върл поклонник на "Дийп пърпъл". На концерт в Москва Йън Гилън хвърля хармониката си в публиката, а Кольо я хваща. Сега той е изпълнителен продуцент в "Глобал филмс" и се радва на съпругата си Светозара и двамата им синове Мартин и Даниел. Гилъна е болен фен на ЦСКА.
- Кольо, ти вече си сериозен семеен мъж, но какво от миналото искаш да запазиш?
- Опитвам се да съхраня цялата си енергия, оптимизма, бунтарството, което за днешните времена е много важно. Трябва да го има дори във всекидневието - за да бъде против всички уж дребни наглед неща. Но не бунтарството "на парче", а против всичко идиотско в държавата. А то е толкова много, че е необходимо да се изпише с огромни букви на билбордове във всяко кътче на София и на цялата страна.
- Кои според теб са болките на нашето общество и как можем да ги лекуваме?
- Болните точки са примиренчество, угодничество и слагачество. Можем да ги лекуваме директно с тупаник в лицето. В буквалния смисъл - за всеки, който се е поддал на корупция, рушветчийство, подлост и тотално газене на правата на другите.
- А рокендролът не е ли също оръжие срещу тези пороци? Ти неотдавна каза, че "Ъпсурт" и "Уикеда" са много силни в битката срещу тях.
- Да. Потвърждавам го. И не вчера, а още преди 100 000 години съм казал, че "Ъпсурт" и "Уикеда" са сред най-големите ни и креативни групи, защото съумяват да кажат директно това, което мислят. То е абсолютно злободневно и има директно отношение към всичките ни проблеми.
Рокендролът винаги е бил протест против нещо конкретно - политика или несправедливост. Когато обаче този конкретен протест се изчерпи, тогава рокендрол няма. "Ъпсурт" не са рок банда, но са изключително директни като стил. Същото важи и за "Уикеда". И двете групи изказват послания към хората с текстовете си, които са ясно осъзната кауза. Без да подценявам по никакъв начин рокендрола, защото самият аз толкова години съм го свирил и пял, мисля, че в него по-скоро има много метафори. Не искам да бъда разбран погрешно - рокът е изключително силна музика, истински и неподправен бунт. Но за мен е по-важно една музика да има ясна кауза - като двете групи, които споменах
- И каква е тя?
- Да мислиш нещо и да го кажеш в прав текст. А не да подмолничиш, да го завоалираш или да премълчаваш избирателно. Особено в албума си "Три в едно" "Ъпсурт" казаха точно на политиците какво представляват. Но не спряха дотук. Абсолютно същото правят и "Уикеда" и за мен техният фронтмен Ерол Ибрахимов е един най-добрите рок поети у нас днес. Тези групи просто имат какво да споделят със своите фенове за разлика от почти всички останали съвременни певци и банди.
- А стигат ли тези послания до своите адресати? Как трябва да реагира музикантът, когато усети разминаване между това, което иска да каже, и онова, което публиката възприема? Има много случаи, при които музикантът "уляга" и започва да кове пирони и да сменя дограми, може би защото се чувства неразбран.
- Музикантът наистина "уляга" поради факта, че просто няма трибуна и сцена за изява в днешно време. Тази сцена много отдавна е счупена по простата причина, че музиката е поставена в ъгъла и почти няма как да бъдеш видян и чут. И за това музикантът поставя дограми или пък продава домати на Женския пазар. Изчезна това, което е било и което трябва да бъде в България, за да може да се чуе и неговата дума. И това ще продължава, докогато всичко у нас се свързва непременно с политиката и с управлението на държавата. А това е удар не само по музиката. Докато тази ситуация не се промени, всички видове изкуства ще кретат, спортът и икономиката също.
Дори няма да имаме нормални човешки отношения. И обратното - когато бъдат въведени ясни правила, хората няма да се бият по улиците, да се палят, да се самоубиват и всички тези неща ще бъдат развити като в нормална европейска държава. И тук не визирам нито един конкретен политик или правителство, а всички тези алчни хора, които в един или друг момент идват на власт. Толкова е просто. Съжалявам себе си и всички българи в държавата, защото сме обречени на обидно живуркане с главна буква. Ако сега бях с 15 години по-млад и имах силата на фронтмен, независимо дали на "Контрол" или на друга група, щях да избълвам десетки парчета, които да кажат истината за днешната ни ситуация, която се "гради" вече над 20 г. За съжаление обаче вече съм на 50 и ще изглеждам смешен, ако изляза на сцена и започна да протестирам срещу милиардите лоши неща, които се случват тук. За това и не го правя.
- Тогава би ли станал свещеник като Божидар Главев от "Ахат", автора на "Черната овца"?
- Не, защото религията изисква пълна отдаденост. Тя е нещо, което променя човек веднъж завинаги. Наистина там трябва да се отдадеш и да служиш със сърце и душа. Много уважавам това решение на Божо Главев, защото то променя цял един живот. И трябва да си с много силен характер за подобен генерален избор. Докато аз нито съм толкова силен, нито пък толкова мъдър. Затова не бих станал свещеник, макар да съм вярващ. Божо беше и е един от най-големите творци на моето време от 90-те. Той е човекът, създал купища песни, които са хитове и до днес.
- Как приемаш промяната в поколенията и в посоките на музикантите?
- Вече остарявам и не бих искал да правя сравнения, например между Поли Генова и Кичка Бодурова. Трябва да има обаче формати, които са с цел да утвърдят един изпълнител на сцената - като Х Фактор. Останалото е просто сеир и интриги между поколенията, които трябва да привличат аудитория. Това е некоректно и към изпълнителите, и към публиката.
Никой не бива да бъде вкарван в измислени сценарии. И да бъде смачкан от някого, защото не му харесвал. Всеки има място под слънцето. Но е ясно защо се прави - за рейтинг точки, за по-голяма гледаемост. Но това далеч не е начинът. Може да сме 6-7 милиона българи, но сме много талантлива нация. И ако сами не произвеждаме собствените си звезди, не ги подкрепяме и не даваме всичко за тях - те са обречени. Ще емигрират и ще пеят чужди песни в чужди държави. А те заслужават изява у нас, защото са наистина страхотни
- Не се ли усещаш като последния мохикан в това отношение?
- О, не. Преди мен е имало хиляди мохикани, аз бях такъв преди 100 години. Днес се усещам като всеки българин - в битка с действителността. Опитвам се да оцелявам, да се боря с неправдите, да се усмихвам, да си гледам семейството, но и да се бунтувам срещу купищата безобразия. Просто съм един от всички нас, но сам не съм фактор, който нещо да промени. И сам нищо не мога да направя.
- Ще видим ли пак "Контрол"?
- Може би никога повече. Ние вече толкова рядко се виждаме и едва ли нещо пак ни би накарало отново да излезем заедно. Така че задраскайте дебело с флумастер идеята "Контрол" да излезе пак на сцена. Решихме да послушаме мъдрия Кирил Маричков, който преди години ни обясни, че когато един музикант няма какво повече да каже, е по-добре да изчезне. И той беше прав. Това е като с голямата любов - по-добре тя да приключи навреме с красивите си спомени, отколкото после дълго и бавно да агонизираш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
