- Престрашават се да се оплачат от домашен тормоз едва след като децата порасната
- С нов закон ограничават не само контактите, а и телефонните обаждания между насилник и жертва
- Брей, Кольо - обади се една стара жена. - Не бий булката си - Бога биеш.
- Защо да не я бия? Жена ми е. Моя жена.
Елин Пелин пише разказа "Невеста Нена" през 1905 година. 115 години по-късно у много българи продължава да битува усещането, че съпругата или децата им са собственост, върху която може да излеят агресията, натрупана навън.
Във времето на социалната изолация ситуацията става още по-тежка. Според психолога Иван Игов, домашното насилие от началото на първия локдаун досега е нараснало с една трета. Според асоциация "Анимус", само обажданията на спешния телефон 112 са се увеличили с 16 на сто, като в много от случаите звънят не самите жертви, а техни съседи или близки. При това става дума най-често за фрапантни случаи, свързани с редовни побои, а не за емоционално и психическо насилие, темата за което у нас все още е табула раза. Бистра Илиева, президент на "Зонта" - България, която работи в тясна връзка с асоциация "Анимус" по тези въпроси, разказва, че едва 10 на сто от жертвите на насилие звънят на спешния телефон. Не всички избират и да потърсят кризисен център или да си излеят душата пред психотерапевт, за което, естествено, са нужни доста пари. Сред пострадалите от насилие има и хора с доста висок социален статус, които обаче избират да не изнасят семейните кирливи ризи на показ - било от криворазбран срам, било защото единият от съпрузите манипулира другия чрез децата. Илиева споделя, че някои от жените, които са редовно пребивани, понякога чакат по 10 години, преди да предприемат решителната крачка и да се опълчат на човека, от когото са зависими. Други развиват Стокхолмски синдром и започват да търсят вината в себе си - "Ако аз правя еди-какво си по определен начин, той няма да ме бие". Нещата се усложняват изключително много от факта, че пострадалите от агресия жени няма къде да отидат /за мъжете да не говорим/. У нас има само общо 10 кризисни центъра за цялата страна, където жените могат да се изолират и да бъдат отдалечени от насилника. Затова и в момента у нас съществува правилото, че се изолират само жени, станали жертва на системно насилие - тоест като невеста Нена, натупани от благоверния си съпруг поне два-три пъти. В резултат
само миналата година има 20 жени, починали след побой у дома
Ръководителката на "Анимус" Надежда Стойчева разказва, че още с въвеждането на първото извънредно положение, телефонните обаждания на горещата им линия са нараснали с 12 на сто. Парадоксът е, че когато разхлабиха мерките и социалната изолация беше доста по-слаба, оплакванията скачат двойно.
"Вероятно докато са били в изолирана ситуация е било невъзможно да се обадят дори по телефона, защото съпругът побойник е на две крачки, след това все пак намират начини да споделят", казва Стойчева. По време на локдауна много от жените, а и мъже, проявили изобретателност да пишат писма до организацията, за да се оплачат от насилие върху себе си или върху техен близък. "Прави ни впечатление, че физическото насилие става все по-тежко, с особено агресивни побои", споделя Стойчева. "Това става все по-опасно за жените. Звънят ни или ни пишат все по-често и наши гастарбайтери от Гърция, където също има доста жертви на агресия".
Затова и в новия проект на закон за защита от домашно насилие се променя и друго -
жената вече има право да поиска ограничителна заповед от насилника в тримесечен срок
а досега той е бил един месец. "В рамките на месец пострадалата твърде често е нерешителна, не знае да предприеме ли нещо или да търпи заради децата, не е готова да се консултира с юрист или неправителствена организация. А после вече е късно - няма право да подаде жалба. Най-тежкото е, че няма достатъчно социални услуги, от които тези хора могат да се възползват. В 12 от районите у нас няма нито една такава, което означава, че пострадалите няма къде да потърсят помощ. Няма и кризисни центрове, където да ги настанят, така че просто никой не работи с тези жени и те си остават у дома с насилника. След това отчитат, че в техния район няма данни за домашно насилие. Не че няма такова, просто няма кой да поеме грижата за пострадалите", обяснява Надежда Стойчева. В новия проектозакон ограничителната заповед вече няма да обхваща само физическо приближаване до жертвата, а ще бъдат забранени всякакви електронни комуникации - телефонни обаждания, имейли, тормоз през социалните мрежи.
"За една жена е много трудно да се бори, ако не получи психологическа подкрепа", допълва Илиева.
И ако малтретираните и пребивани жени все пак могат да се престрашат и да се обърнат към някого, жените, които преживяват емоционално и икономическо насилие, у нас почти не се оплакват. Възможно е мъжът ти да те заключва, да не ти дава да работиш, да не ти дава пари - в много от случаите дори и интелигентни жени търсят вината у себе си, а не в агресора. Някои се престрашават да се оплачат на горещата линия едва десетина години след като са понасяли системен тормоз, защото са чакали децата да пораснат. Проблемът според психолозите е, че в този случай и самите деца могат да приемат този семеен модел за нормален и на свой ред да го приложат в домовете си.
Друг проблем е, че
за насилниците у дома има терапия, която в повечето случаи е платена
- тоест от нея могат да се възползват не толкова много хора. "Американският модел е агресията да се преодолява чрез спорт, движения, излизане, но това не във всички случаи върши работа", казва Надежда Стойчева. "Много е важно дали насилието е породено от конкретната ситуация - например изолация, която налага притеснения за безработица и други проблеми. В такива случаи много от хората, проявили агресия към съпругите си, се разкайват и са готови наистина да посещават терапевти. Съвсем друг е случаят с онези, които са отраснали с подобен модел и са го приели като единствено възможен. Те в повечето случаи нямат желание да се променят", коментира Стойчева.
Законът предвижда да бъдат създадени и определени места, където да задържат насилниците, макар че това едва ли ще се осъществи, като се има предвид, че няма къде да бъдат подслонени жертвите им. Предвижда се и национален регистър на хората, проявили домашна агресия, за да може на базата на него да се правят статистики и изводи. "В момента у нас на практика статистика не може да се прави", коментира Стойчева.
Все по-често и мъже стават жертви на агресия
но обикновено те смятат, че е под достойнството им да се оплакват на кризисни центрове, пък и за тях такива няма. Въпреки това от началото на извънредното положение и представители на силния пол звънят на "горещата линия".
Ако искате да се оплачете или да споделите нещо за Ваш близък, телефонът е 080017686.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
