София. С апартаменти, къщи и бонуси към заплатите кметовете да привличат лекари на работа в общинските болници. Към това прикани здравният министър д-р Таня Андреева. На практика идеята обслужва един от основните приоритети на новата здравната стратегия на министерството - достъп до медицинска помощ в отдалечените и малки региони. Проверка на "Стандарт" показа, че градоначалниците приемат идеята, а някои от тях вече я прилагат.
Ние предлагаме на лекари, които не са от нашия град, възможност да живеят в апартаменти на общината на изключително нисък наем, каза кметът на Карнобат Георги Димитров. Въпреки това обаче млади специалисти в общинската болница няма. Повечето са пенсионери или над 40 години, обясни той. Аналогично е положението и в болницата в Крумовград. Там общината освен обзаведени апартаменти дава и бонус към заплатите в края на годината. Лекари обаче трудно се намират, сподели кметицата Себихан Мехмед. Тя заедно с останалите си колеги се надява на глътка въздух от парите за общинските болници в труднодостъпните региони, които обеща здравният министър.
Основните критерии, по които ще се разпределят средствата, се изработват заедно с Националното сдружение на общините в България. Един от тях е разстоянието до друга болница. Очаква се то да варира от 40 до 70 км в зависимост от терена. Другите критерии за финансиране ще са безработица и население в нетрудоспсобна възраст - над средното за страната, обясни Мария Куманова от сдружението на общините. По данни на агенцията по заетостта равнището на безработицата средно за 2012 г. е 11,1%. Според статистиката на НСИ пък хората в трудоспособна възраст са 4,5 млн. или 61,8% от всички. Сред болниците, които най-вероятно ще получат допълнително финансиране са тези в Ардино, Гоце Делчев, Елхово, Велики Преслав, Златоград, Исперих, Любимец, Мадан, Оряхово, Свиленград, Средец, Харманли. Най-вероятно за всички болници ще се отпускат годишно около 5-6 млн. лв., което прави средно по около 100 000 за клиника. В много от случаите това е колкото всички приходи на общинска клиника от здравната каса. От сдружението на общините обаче смятат, че ще е добре подобно финансиране да получават и медицинските центрове, които може да се изградят на някои труднодостъпни места.
Освен лекар кметовете и държавата ще си протегнат ръка, за да осигурят в селата и фармацевт. Идеята отново даде здравният министър и тя веднага беше подкрепена от съюза на фармацевтите и от сдружението на общините. Откриването на аптеки обаче ще стане възможно след промени в закона за лекарствата. Причината е, че сега аптекарите са закрепостени към едно място. Ако законът даде право на фармацевтите един ден от седмицата да работят на друго място, това може да се случи, обясни председателят на БФС проф. Илко Гетов. Кметовете пък са съгласни да им намерят безплатно помещение, което да се пригоди за аптека. Здравната каса ще приеме по-занижени изисквания, за да финансира дейността им, защото тя е социална, каза и шефът на НЗОК д-р Румяна Тодорова.
Освен това фармацевтите искат по-либерални условия и за курортните аптеки. Те настояват аптеките там да не са задължени да работят през цялата година, както е сега, а само през сезона. Така туристите ще имат лекарства дори в села с 100 човека. Друг вариант, който предлагат от фармацевтичния съюз, е една от 4-те аптеки, които може да има едно юридическо лице, да се открива в малко населено място, а четвъртата да е денонощна. По този начин отново ще се подобри достъпът до лекарства.
Искат аптеки в Балкана, индиец лекува в селата
В най-малкия курортен град у нас - Мелник, хората искат аптека. "Чухме за идеята на здравния министър д-р Таня Андреева и сме готови да й пишем", сподели Илия Гърчев. В Източните Родопи също има села, където от години не е стъпвали нито лекар, нито фармацевт. "За аналгин, аспирин, валериан, сироп против кашлица и марли се обръщаме към фелдшера, но за тези с рецепта се налага да пътуваме до Бял извор, Ардино и Кърджали", обяснява Христо Кехайов, кмет на Жълтуша. Подобен е проблемът и в граничното село Тихомир, в което живеят над 1300 души, както и в 15 села в Малешевската планина. Кметовете периодично ходят в единствените две дрогерии в Струмяни и в Микрево или в Сандански. В Разград пък няма денонощна аптека. Хората, които се нуждаят спешно от медикаменти трябва да пътуват 70 км до Търговище и обратно. Наскоро 35-годишният Борис Манов е пътувал посред нощ, за да купи лекарства на 3-годишното си дете с висока температура. Само в 2 от 44 селища на община Сливен има аптека. Това са Кермен и Гавраилово. "Здравна помощ с лекарски практики обаче има навсякъде", каза Иван Славов, зам.-кмет на общината. В Кермен бабите ходят на преглед при индиеца д-р Сатиен Подора. Той е станал и всеобщ любимец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
