Вчера шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров откри поредния център на академията в град Монтана, който трябва директно да свърже науката с местния бизнес. "Стандарт" го попита как академията свързва двата края с рекордно ниския си бюджет, ще има ли нови институти в кризата и дали учени ще излязат на протест за европарите за наука.
- Ние единствени искаме да се върнем на бюджет отпреди 4 години
- 600 души ни напуснаха, а нови учени трудно се създават
- Трябва да учим децата на няколко нива, за да не изпуснем талантите
- Ще настояваме поне 10 на сто от европарите да бъдат за наука
- Акад. Воденичаров, още от лятото БАН алармира, че трудно ще приключи годината с този бюджет. Какво е състоянието на академията в момента?
- В момента, ако се изпълняват поетите ангажименти, минималните работни заплати в БАН ще ги има и няма да излизаме в неплатени отпуски. Сега обаче големият въпрос, който трябва да решим, е със спечелените проекти по оперативна програма "Конкурентоспособност" за нова апаратура. Там е необходимо да съберем 15% от сумата като съфинансиране, което се оказва голям проблем. Освен това колегите нямат възможност да поемат първоначалните разходи. Те са 30-40 на сто от тази сума, която не се възстановява лесно. Знае се, че не само БАН, но и университетите са много бедни и не могат да намерят тези пари. Отдавна се говори, че трябва да има нещо като гаранционен фонд по такива програми. След като някой е спечелил проект, значи този човек е доказал качествата си и трябва да бъде подпомогнат. Но пречките са много. Направено е така, като че при нас всички финансови въпроси са изрядни и решени, а ние няма къде да се обърнем в този недоимък. Но по някакъв начин, ако има добронамереност, този проблем може да се реши.
- Колко учени ви напуснаха в последните години?
- За последните 3 г. около 600 души са напуснали академията. Някои от тях, които имат контакти в чужбина, предпочитат да заминат там. Други направо сменят професията. Това е лошо не само за академията, защото те напускат въобще науката. А учени трудно се създават.
- Какви очаквания имате за бюджет 2014?
- До този момент от Комисията за наука и образование и парламента се чуха окуражителни думи, че депутатите са настроени да се пооправят нещата. Но аз имам много голямо притеснение, като гледам как върви в момента бюджетът на държавата. Той вече започва с някакъв дефицит и ме е страх, че в края на годината не се знае каква ще бъде ситуацията. Това сигурно ще окаже влияние върху решението за финансирането на БАН.
- Колко пари са ви нужни?
- Преди 4 г. имахме 84 млн. лв субсидия. В последните години тя е 59 млн. БАН е може би единствената структура, която иска да се върне на бюджет отпреди 4 г. въпреки инфлацията.
- Вероятно и университетите..
- Не всички. Университетите с въвеждането на платеното обучение по някакъв начин намират решение. При много от тях вече се реши въпросът със заплащането на преподавателския състав. При нас е много трудно.
- Каква е средната заплата в БАН?
- Средната заплата е към 590 лева. Но началната заплата е много ниска - 410-420 лева за млади учени. Това е ужасно, то прави непривлекателна работата в академията за младите. А има млади хора, които искат да правят наука. Отделните институти се опитват да намерят начини да ги подкрепят, като ги включват в различни проекти, за да може да имат някакъв екзистенц минимум. Но големият проблем е, че това са хора, които оттук нататък ще създават семейство. Те първо с тези пари не могат да се нахранят!
- БАН имаше намерение да създаде университет.
- Аз мисля, че в момента академията не е готова да създаде университет. По принцип БАН трябва да се занимава с научноизследователска работа и да подпомага университетите в обучението. Но имаме договори с доста висши училища за съвместно обучение на студенти, имаме и общи бакалавърски и магистърски програми. Специално сега, в момента, да има още един университет в България на фона на това, че европейската общност призовава да намалим университетите си, не е добър вариант.
- А ще имате ли Институт по педагогика?
- Това се прави в момента. Оказа се, че административните правила в академията са много спъващи, затова решихме към администрацията да направим едно звено, което да бъде базата за този бъдещ Институт по образование. Неговото създаване е наложително. В академията има много структури, които се занимават с обучение. Имаме и пълната подкрепа на Съюза на учителите, които също желаят да се включат, защото без тях тази работа няма да стане.
- Какво ще прави институтът?
- Трябва главно да разработи промяна на методите за образование в момента. Новото информационно общество промени коренно средата, в която се обучават младите хора. Трябва да се направи така, че те не само да използват продуктите на информационното общество, но и да могат да работят ефективно с тях и да ги направят още по-полезни за себе си. Вече не е необходимо да помниш много данни, които лесно можеш да намериш по друг начин. Съзнанието ти трябва да бъде насочено към креативност, към създаване на нещо ново. Това означава, че трябва нещо много важно да се промени в самото образование. Децата трябва да се подтикнат да бъдат креативни. И другото нещо, което е лично мое мнение: образованието трябва да се насочва по различен начин към групите деца с различни възможности. За да може тези, които имат по-добри дадености, да бъдат по-бързо развивани. А не всички да се принизяват към определени изисквания. А децата, които не могат да достигнат определеното ниво, да не се чувстват притеснени.
- Искате образование на две нива?
- На две или дори на няколко нива, но просто образованието да се съобразява с даденостите на детето. И за хората, които имат по-голям потенциал, по-бързо да се отвори хоризонтът напред. Новото ни звено трябва да заработи до месец и половина-два.
- Вие сте един от радетелите за повече пари по новата оперативна програма "Наука и образование". Ще видим ли учени на протест?
- Вече се състоя един протест, но аз мисля, че протестите не са най-доброто лекарство за това. Опитваме се сега да говорим с представители на правителството, за да се намери най-доброто решение. От петте приоритета на ЕС за следващите 7 г. три са свързани с образование, иновации и наука. И ако наистина сме член на ЕС, трябва да се положат усилия това да бъде приоритет и за България. И след като е приоритет, за него да бъдат дадени повече пари. До момента няма фиксирана сума, но искането - не само на учените от БАН, а и на Съвета на ректорите, е поне за 10% от тези 7 милиарда, които не са за селско стопанство.
- В мандата на предишния председател се направи една реформа в академията, която сля институти. Ефективна ли беше тя, има ли вече оценка?
- Свършихме анализа, общата оценка е, че в по-голямата си част промените са довели до положителни резултати. Има и места, където не е сработил механизмът, сега ще търсим начини да го преодолеем.
- Ще продължите ли реформата в тази насока?
- Реформа трябва да има, но тя не трябва да бъде под външен натиск. Трябва да се отговаря на моментните изисквания на обществото, както с Института по образование. Ето, друга голяма нужда на обществото според мен е свързана с демографията. Готвим се да разработим една програма, ще трябва да направим и структурни промени, за да концентрираме на едно място хората, които работят по демографските проблеми. Защото държавата някак си не е стресната от тях, а въпросът е много болезнен. Ще се опитаме да предложим нещо на управляващите в тази посока. Трябва да се оцени по какъв начин може и административно, и с други мерки да се пресекат лошите ни показатели в демографията. Първо, въпросът с доброто бащинство - с хората, които създават поколение и не се грижат за него. Въпросите, свързани с образованието, със застаряването на нацията, със социалния статус на определени слоеве от населението. Трябва да се оцени кои са в момента най-тревожните показатели и да се предприемат много бързи мерки.
- Вие сте от институт, който имаше добри връзки с бизнеса. Задълбочиха ли се връзките на академията като цяло с фирмите?
- Ние през последните няколко месеца направихме 11, а утре (б.р. днес) ще открием дванадесетия академичен център в страната. В тези центрове основната идея е не само връзка между отделните учени и разработването на съвместни проекти, а и контакт с местните производители, с техните нужди. Има много български фирми в страната, които имат нужда от научни консултации и решения на проблемите си. За мен това е пътят, по който трябва да вървим. София не е България, ако стоим тук, нещата няма бързо да се случат.
Важното нещо е това, което става в страната, е важното нещо. Центърът ни в Монтана ще бъде първият в селище, в което няма университет. Това ще бъде директен контакт с фирмите в града и с обществеността там, защото тези центрове имат и малко просветителска роля.
- Назначихте бившия служебен министър на вътрешните работи Петя Първанова в БАН. Защо?
- Ние търсехме ръководител на администрацията на академията, човек с добър административен опит. Колежката, за която говорите, го има. Тя е с много добра репутация и е един от хората, участвали в предприсъединителния период на България към ЕС. Добре е позната в Брюксел, умее да управлява европейски проекти и смятам, че ще бъде полезна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
