Поднебесната империя се превръща в азиатската Гърция
Защо се сриват фондовите борси в Китай? Отговорът на този въпрос е много лесен. Защото на китайския фондов пазар през последната една година се наду класически балон, нямащ връзка с реалността в икономиката. Ръст от 150% в цените на акциите, търгувани на борсите в Шанхай и Шънджън за по малко от година на фона на забавяща се китайска икономика, не изглежда като тренд, стъпил на здрав фундамент. Напротив, все по-големи са опасенията за влошаването на икономическото развитие в ако не най-голямата, то поне втората по големина световна икономика. Икономическият растеж в Китай се понижи до 7%, според най-актуалните данни, което е най-лошото представяне за последните 6 г. И което е по-лошо - очакванията както на правителството, така и на големите финансови институции е ръстът да продължи да се забавя още по-бързо и през следващата година. Спад се наблюдава в индустриалното производство, инвестициите, продажбите на дребно и т.н.
Какво се случи през последните седмици? За по-малко от месец китайските акции изтриха близо 1/3 от пазарната си оценка. Това е невиждано дори за малки фондови борси, а какво остава за фондов пазар с мащабите на китайския, където и 1% дневен спад се възприема като нещо съществено. Загуба на няколко трилиона долара (между 3 и 4) пазарна капитализация, дневни ценови сривове, приближаващи двуцифрени стойности, спиране от търговия на акциите на близо половината от листнатите на борсата китайски компании и т.н. За такъв мащаб на финансовото бедствие в Китай става въпрос.
Защо се случи така? Защото феноменалният ръст на цените, особено от началото на годината, беше резултат от безогледните покупки на дребни китайски инвеститори, достигнали по последни данни 90 млн. души. Стимулирани от правителството, подкрепени с все по-лесно достъпни кредити за покупки на акции и заслепени от алчност в резултат на бързо трупащите се печалби, на фондовата борса изведнъж в борсови играчи се превърнаха шофьори на такси, учители, студенти.
Има свидетелства, че цели семейства са започнали да се издържат от борсова търговия. Като към липсата на опит и знания при масовия китайски борсов играч добавим и факта, че покупките на акции със заемни средства достигнаха рекордни за света нива, лесно можем да си обясним случващото се. Вината за ситуацията обаче трябва да се търси отвъд неопитността и алчността на индивидуалния китайски инвеститор. Вината е много повече в китайските власти, които спомогнаха за напомпването на балона чрез поредица от прекомерни стимулиращи мерки в търсене на повече инвестиции от китайските компании, финансирани през фондовата борса. Сега в разгара на борсовата криза отново виждаме почти безпрецедентни за историята на борсовата практика мерки от властите, които този път се стремят да удържат положението - споменатото вече спиране на търговията с половината от листнатите на борсата емисии акции, преследване на продавачите като извършващи престъпни спекулации, впрягане на всякакви контролирани и неконтролирани от държавата компании и институции да купуват акции, забрана за големите акционери да продават акциите си, забрана за листване на нови компании на борсата. Както и редица леко панически и непоследователни мерки на централната банка, която цели да принуди банките да кредитират повече и на по-ниски лихви купувачите на акции.
Всичко това, дори и да овладее ситуацията в краткосрочен план, заплашва да увреди сериозно капиталовия пазар в Китай в средносрочен план. На пръв поглед целите, които си поставят китайските власти, не се различават съществено от целите на банковите и политическите власти на Запад. Но стилът и размахът се различават, което плаши сериозно големите институционални инвеститори от развитите икономики. Към това трябва да прибавим и шамара, втори поред след 2008 г., който получиха индивидуалните местни инвеститори. Много е вероятно те отново да забравят за фондовата борса за дълъг период от време, както направиха от 2009 г. до средата на миналата година. Без съмнение обаче разбирането на китайските власти за това колко е важен капиталовият пазар за икономическото развитие, стимулирано чрез инвестиции на компаниите, както и стремежът за налагането му като конкурентен на банките финансиращ стълб на икономиката, заслужава адмирации.
Китайските власти обаче ще трябва да се научат да планират по-дългосрочна и устойчива политика по отношение на капиталовия пазар, а и не само за да не допускат такава плашеща волатилност, която не е полезна за никой пазар.
Докъде може да се задълбочи и колко далеч може да се разпространи кризата на борсовия пазар, е основната тема, която вълнува наблюдатели и инвеститори. Засега мненията са разнопосочни. Някои считат, че пазарът скоро ще намери дъно, други са на мнение, че целият ръст от последната една година ще бъде изтрит, преди да се намери равновесие между купувачи и продавачи.
Колкото до разпространението на кризата - то може да се търси в няколко посоки. На първо място е важно дали случващото се на фондовия пазар ще се отрази сериозно на цялата икономика. Засега изглежда, че влиянието ще е ограничено, тъй като едва ли загубите на няколко десетки милиона индивидуални инвеститори ще окаже влияние на потреблението от една страна, а от друга - китайският фондов пазар все пак далеч не е толкова значим в отношение към БВП на страната, както е при развитите икономики.
Влияние върху други пазари около Китай и които са основни търговски партньори на Поднебесната икономика, вече се усеща. Ако Европа си има Гърция за източник на стрес за пазарите, Азия си има Китай. Напреженето се усеща както по близките капиталови пазари, така и на пазарите на суровини, чийито основен потребител е Китай. Близо половината от базовите метали в света се потребяват в Китай, така че не е чудно, че цените им продължават да падат и са близо наполовина от върховите си стойности от 2011 г. Това се отразява на страни като Перу (водещ износител на мед), Австралия и Бразилия (желязна руда).
Засега спуканият борсов балон в Китай е нещо, с което глобалната икономика може да се справи. Но рисковите фактори се натрупват в различни точки на света и това не бива да се пренебрегва като опасност за бавно оздравяваща глобална икономика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
