С уговорката, че крайното решение ще е на депутатите, правосъдният министър Данаил Кирилов защити предложението си за законодателно решение, което да въведе единен механизъм за разследване срещу тримата големи в съдебната система.
"Има еднакъв "правен риск" за водене на дело, както срещу главния прокурор, така и срещу председателите на върховните съдилища" каза той пред журналисти след откриването на кръгла маса, организирана от Министерството на правосъдието и Съвета на Европа, посветена на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.
"Сами разбирате, че не е лесно един първоинстанционен съдия да постанови осъдителна присъда срещу началника си – председател на върховен съд", обърна се Кирилов към представителите на медиите и продължи: "Не, не обяснявайте, че има друга йерархична зависимост. Не искам да водим такива спорове. Може, случвало се е! Може да не е в България, но се е случвало в други правни системи".
Кирилов каза, че не иска да влиза в спор и за това кой иска въвеждане на механизъм в закона, който да позволява разследване срещу "тримата големи" в съдебната власт – главния прокурор и председателите на Върховния касационен (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), а не само срещу главния прокурор.
Кирилов обясни, че в пътната карта, приета през юли м.г., когато той не е бил министър, на съвет за съдебна реформа с участието на представители на неправителствени организации изрично била записана "Мярка 40", в която се говори за главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС.
"Също нека да съобразим и Конституцията, в която в частта съдебна власт статутът на тримата големи винаги е бил равно установен. Имаме поне пет норми, които коментират статута на главния прокурор, председателя на ВАС и ВКС", заяви още Кирилов.
"Действайки систематично, действайки логично, в моето предложение е предвиден режим за "тримата големи". Въпрос на дебат е – нека този дебат бъде максимално спокоен, широк и подробен, да вземат участие всички заинтересовани, да изразят становище и българският парламент ще трябва да вземе окончателно решение по отношение на тримата заедно или на главния прокурор", заяви правосъдният министър.
По думите му първата среща миналата седмица, на която бяха представени предложенията за промени, е искал да постигне максимална публичност на обсъждането. Още тогава стана известно, че много от поканените да вземат участие не са получили предварително копие от документа и няма как да изложат компетентно становище, без да са запознати в детайли и навреме с предложенията. Заради това бе определена още една дата – 24 юни, на която ще се проведе повторна среща.
"Създаде се взаимодействие между изпълнителната и законодателната власт. Ежегодно Министерството на правосъдието представя доклад за изпълнението на решенията, което е нов механизъм за взаимодействие. Бих казал, че законодателят досега е реагирал адекватно в тази връзка и винаги е давал приоритет на законодателните инициативи за изпълнението на решенията", заяви при откриването на кръглата маса днес Кирилов.
"За нас е важно да докажем пред партньорите си висок стандарт и сериозност на вътрешния режим за готовност да се изпълняват тези решения, защото бихме искали да бъдем равен, пълноправен член на ЕС и се надявам нашите партньори да ни зачетат за такъв", добави министърът на правосъдието.
Изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е сред основните приоритети на българската държава през последните години. То е не само задължение на България по член 46 от Конвенцията за правата на човека, но и основна предпоставка за недопускане на бъдещи нарушения и ефективна гаранция за основните права на човека.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
