Като всяко нещо, което идва от далече назад в историята и житието-битието на братята Кирил и Методий – създателите на българската, пардон (!), славянската азбука - е обект на спорове между изследователите. През годините, в които се изучават техните дела от ІХ век, възникват и се опровергават много истини и неистини за тях, за отбелязването на техния празник – днес 24 май. Но историците добре знаят, че тези светци на България са и завинаги ще останат в сърцата ни, поне докато я има България…
И все пак какво можем и не можем да простим на учените, блъскали главите си върху историческите данни за Кирил и Методий и какви са митовете, свързани с двамата братя. Впрочем, имало е и версия, че не са били братя, но тази заблуда бързо е забравена…
Различни са видовете, ако можем така да кажем, митове около живота и делото на солунските братя, свързани с някои от великите дати в българската история. Първият е тяхната връзка с църквата, налаган от криво разбрани религиозни възгледи, и е нормално това да се тълкува, особено от гледна точка на факта, че са били монаси, а днес са наши светци. Някои историци вярват, че след като спадат към висшите слоеве на обществото на една държава на християнството, каквато е Византия, естествено е желанието им да посветят в християнството колкото може повече езичници. И смятали, че това ще стане много по-лесно, ако християнството се проповядва на роден говорим език. Български език!
Вторият е от сферата на т.нар. светска историческа наука, която твърди, че мисионерската ревност на Кирил и Методий е нещо реално. Историците подчертават факта, че и двамата, преди да се заемат със сътворяването на славянската азбука и преводи, са висши византийски държавни служители. Методий е областен управител, а след това заедно с Константин-Кирил стават дипломати за особено важни държавни мисии. Светските изследователи смятат, че азбуката и преводите са създадени по заповед на византийския император и одобрени от византийския патриарх в явно нарушение на триезичната догма (според която християнството може да се практикува само на гръцки, латински и еврейски език) във връзка с една чисто политическа мисия, макар и осъществявана с религиозни средства. В политическите планове на Византия унищожението на България е стратегическа цел — ето защо не е предвидено българската/славянската азбука и богослужението да бъдат предоставени и на нашата страна.
Тук Византия е постигнала стратегически успех, налагайки в 864 г. християнството да се практикува на гръцки език. Чрез богослужение на гръцки език, наложен и на държавната администрация, Византия се надява да ерозира постепенно националното съзнание на българския административен и духовен елит, а оттам и на целия народ и държавни структури. Поради този факт на Кирил и Методий никога не е позволено от византийските власти да мисионерстват в България. А фактът, че и самите те не са го направили, е доказателство, че в дейността си братята се ръководят от политически, а не от религиозни мотиви, като си остават до края на живота верни държавни служители на Византия. Пренасянето и утвърждаването на българската/славянската азбука у нас е страничен резултат от дейността им, станал по волята на историческа случайност (попадането на трима от двестате им ученици в България).
Третият и най-нов мит е резултат от зле интерпретирана (и то напълно съзнателно) информация от горните две митологични групи публицисти в последните петнадесетина години. Митологията е главно в оценката на делото на Кирил и Методий. Авторите твърдят, че няма нужда да славим с такава помпозност делото на двамата братя, тъй като те са византийски политически агенти, които изобщо не се интересуват от България. А налагането на азбуката им е истинска катастрофа, тъй като ни отдалечава от ценностите на европейската цивилизация, една от които е латинската азбука. С особена „трагична“ сила този „факт“ е валиден днес, пречейки на ползвателите на интернет да общуват глобално на латиница със света.
Четвърти и популистки мит, а защо не и малограмотен мит, че светите братя Кирил и Методий създават кирилицата, на която пишем днес. Всъщност те създават глаголицата – азбука, която спечелва задълго само хърватите (те я използват до ХІV век). Много скоро се оказва, че глаголицата е непригодна, тъй като графично е доста сложна, и в България е изобретена кирилицата – вероятно от Климент Охридски. Днес на кирилица пишат около 300 млн. души, сред които не са само славянските нации като българи, македонци, руснаци, белоруси, украинци и сърби, но и в Монголия, Казахстан, Киргистан и Таджикистан. Молдовският език, който е съвсем братски на румънския, също си служи с кирилица – румънците използват тази азбука до средата на ХІХ век.
Пети мит е свързан с честването на деня на Кирил и Методий и тук страстите са типично български… Два града у нас спорят къде първо са чествани солунските братя. Това са Шумен и Пловдив. И, твърди се, има защо. Арменският пътешественик Минас Пъжишкян посещава Шумен през 1813 г., а на 22 май присъства на странно за него тържество – театър и песни, посветени на създателите на буквите. За съжаление, за тази вечеринка няма други сведения и затова повечето учени твърдят, че първото светско тържество, честващо Кирил и Методий, се е състояло в Пловдив, при това организирано от Найден Геров – на 11 май 1851 г.
Шести мит. Определяме Кирил и Методий като „покровители на Европа“, а кой не знае за това?! Кой наистина, овчар ли по планината, или… Опа! Това беше друго…Действително, те са съпокровители, заедно със св. Бенедикт Нурийски (от 1964 г.), св. Катерина Сиенска (1999 г.), св. Бригита (1999 г.) и св. Тереза Бенедикта а Крус (1999 г.). Папа Йоан Павел ІІ ги провъзгласи за съпокровители на Европа, но тази инициатива е започната още от папа Павел VІ. Йоан Павел ІІ се опитва да отвори католическата църква към източна и северна Европа.
И още един, номер седем. Гордеем се, че 24 май е „български“ празник – вярно и невярно. Този ден не се чества само в България или от българите по света. В Македония, Сърбия и Русия това е църковният празник на светите братя. В католическа Средна Европа и особено в Словакия, Чехия и Полша, празникът е на 5 юли, като в Словакия той е и национален (в България е просто официален). В тези страни Кирил и Методий се честват не като създатели на славянската писменост, а като покръстители – все пак са равноапостоли. В света има много паметници на двамата славянски първоучители, като най-много те са в България, но можем да видим такива в Словакия, Полша, Украйна, Русия, Италия, Германия, Чехия, Гърция, Сърбия, Македония и т.н. Забележителен паметник на кирилицата беше открит миналата година и в Монголия, а най-северният паметник е в Мурманск в Русия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
