Любомир Кючуков*, директор на Института за икономика и международни отношения
Безспорно ескалацията на напрежението в Украйна крие много допълнителни рискове. Рискове както да се стигне до употреба на сила и жертви, така и самата ситуация да излезе изпод контрол - дотолкова, доколкото има възможност да се самодинамизират събитията с участието на екстремистите от едната и от другата страна.
Очевидно е, че сега правителството в Киев е изправено пред изключително трудна ситуация. То трябва да се справя с действия, подобни на тези, които бяха по време на демонстрациите до февруари, когато се смени властта, но вече насочени срещу него. Имаме огледални действия на Майдана, но в Източна Украйна - масови демонстрации, завземане на сгради, включително информация и за разграбване на оръжие от складове.
Правителството естествено не може да си позволи да бездейства. Но
силата не е път към решаване на проблема
То едновременно трябва да решава две трудно съвместими задачи - да покаже, че в Киев има правителство, което държи под контрол ситуацията в държавата, а от друга страна - да не изгаря мостовете за диалог. Защото ключово за бъдещето на Украйна ще бъде наличието на национален диалог и национално помирение. Дори не толкова между политиците, а между двадесетте милиона от източния и двадесетте милиона от западния бряг на Днепър. Тук вече основната отговорност отива у правителството.
Аз лично се боя, че ще продължи ескалацията на напрежението. Но ми се ще да вярвам, че и в Киев, и в Москва, и в европейските столици никой няма интерес да се мине отвъд разумната граница на риска. Тоест - че всички ще положат усилия постепенно напрежението да деескалира. Ако говорим за международния аспект, там нещата изглеждат относително ясни и по-контролируеми, тъй като там комуникират отговорни международни фактори. Имам предвид включително и договорените четиристранни преговори между САЩ, Русия, ЕС и Украйна.
Бих казал, колкото и парадоксално да изглежда, че след Крим кризата в Украйна навлезе в своя непредвидим етап. Дотогава нещата изглеждаха достатъчно ясни: ще има референдум. Ясен беше резултатът, ясно беше, че той няма да бъде признат от Европа и от Киев, че ще бъде признат от Москва, че ще има санкции. Сега вече нещата на терен стават доста по-непредсказуеми. Оттук нататък основният фактор ще бъде дали правителството ще стимулира диалога, дали ще намери такъв представителен и ползващ се с доверие политически партньор, представляващ източната част на страната, който
да позволи да се търсят взаимни решения
Сега това, което очевидно липсва в Украйна на фона на международния диалог, е вътрешноукраинският диалог. Трудно е да се посочи в момента такъв вътрешен партньор, доколкото със своите действия Янукович не само лично се делегитимира, но той до голяма степен компрометира и политическото представителство на Източна Украйна в Киев, включително и партийното чрез дискредитация на Партията на регионите. На този етап дори е по-важно да се идентифицират партньори в отделните градове или региони, с които да се установи диалог.
Федерализацията на страната е въпрос, който неминуемо ще стои. Два са основните въпроси, които се поставят от населението в източната част на страната - федерализация и гаранции за езика, за гражданските права като цяло на рускоезичното население. Докато в Киев се говори по-скоро за демократизиране и децентрализиране. Къде точно ще се намери и дали ще успее да се намери баланс между тези две гледни точки, е основният въпрос на политиците.
Това, което се прави в международен план от Крим насам, е опитът да се вкара кризата в условията на диалог - както международен, така и вътрешноукраински. Няма друго решение на тази криза извън дипломатическото на международното поле и политическото в Украйна, защото алтернативите очевидно са силовите действия. А там опасността да се излезе извън контрол е огромна.
* Авторът е бивш зам.-министър на външните работи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
