* Априлското въстание избухнало преждевременно в Копривщица на 20 април след предателството на Ненко Терзийски от село Балдьово
* Английският посланик Елиът посъветвал турското правителство да потуши бунта „без да подбира средства”
Априлското въстание от 1876 г. е връх на българското национално освободително движение, категорични са историците. Макар че не е завършило с военен успех, то постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия. Сред най-пленителните фигури на революцията е Георги Бенковски. Предлагаме откъс за събитията, описани в „Голяма книга за великите личности в България“ от писателя Станчо Пенчев*.
Георги Бенковски - този дързък, властен и по детски сприхав мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно движение. Преминал като комета през българската история, той кратко и ярко осветил нейния път и влязъл в пантеона на безсмъртните.
Роден е в Копривщица като Гаврил Груев Хлътев на 21 септември 1843 г. в семейството на дребния, но много почтен търговец Грую Хлътев. През 1848 г. баща му умира и семейството изпада в тежък недоимък. Малкият Гаврил изкарва само три класа в Копривщенското училище и трябва да напусне, за да учи занаят. Става чирак при майстор-терзия, после се залавя с търговия. Обикаля обширните пазари на Ориента. Печели добре и харчи по същия начин. Сменя много професии в непрестанното си скитание из Близкия Изток. Живее в Александрия /Египет/, Анадола, Измир, Цариград. Научава още пет езика, освен българския и турския, който говори от дете - гръцки, италиански, румънски, персийски, полски. Връща се България узрял за идеята да влезе в революционното движение. Когато в Гюргево се събира комитетът на младите апостоли, той е там, макар и без правомощия. През януари 1876 г. били определени апостолите на 4-те революционни окръга. Бенковски е помощник на Панайот Волов в Четвърти /Пловдивски/ революционен окръг. Ето как го описва Захари Стоянов: ” Той можеше да има възраст 28-30 години, ръст тънък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице прилично, малко сухо, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки…очи ясносини, поглед проницателен…въобще човек личен и представителен, човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества.”
По време на подготовката на въстанието Бенковски почти не спял и пиел десетки кафета, за да е бодър
Диктувал на трима писари едновременно като Наполеон и винаги имал готово решение на постоянно възникващите проблеми по организацията. Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала инертния и пълен със страхове българин, а Волов бил разумът и респектът, който внушавал образования и издигнат духом човек. Участието на населението в 4-ти революционен окръг било масово, не само в подготовката, но и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие. Ковачите изковали самоделни саби. Барутът бил закупен от турци контрабандисти и впоследствие част от него се оказал негоден. Знамето на въстанието било извезано от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна княгиня.
Въстанието избухнало преждевременно в Копривщица на 20 април по стар стил, след предателството на Ненко Терзийски от село Балдьово /днешното Росен/. В Панагюрище пристигнало „кървавото писмо” на Тодор Каблешков, а апостолите взели решение за незабавно въстание. Градът се вдигнал масово. Бил завладян конакът, а идващият в града мюдюр бил пресрещнат и убит. Заптиите, начело с началника си Ахмед ага, дошъл да арестува комити, търтили да бягат, а площадът на Панагюрище се напълнил с въоръжен народ. Камбаните забили, панагюрският военен ръководител Павел Бобеков отдал военни почести на апостола Георги Бенковски. Всички се заклели пред развятото знаме. После апостолите създали „Българско привременно правителство в Средна гора”. На бунт се вдигнали и околните селища. Въстаниците обаче не успели да вземат властта в средищното между Панагюрище и Копривщица село Стрелча. Там въоръжените и фанатизирани мюсюлмани се укрепили зад стените на джамията и издържали напора на българите. В същото време към селото тръгнали многобройни башибозушки орди от черкези, татари и турци, които навлезли и освободили затворените в джамията. По късно през незаетото от въстаниците направление преминали турските части. Въстанали масово и селата западно от Панагюрище: Мечка, Поибрене, Бъта, Петрич, Попинци и др. Голямо значение за разрастването на бунта имал конния въоръжен отряд, ръководен от Бенковски и наречен от народа „Хвърковатата чета”. Помощник на Бенковски бил Захари Стоянов, а знаменосец Крайчо Самоходов. Въстанието било обявено и в Клисура, Перущица, Брацигово, Батак и др.
Събитията разтревожили не само Високата порта, но и Англия. Нейният посланик Елиът посъветвал турското правителство да потуши бунта „без да подбира средства”. Това дало смелост на Портата да използва големи поразделения нередовна войска /башибозук/, съставена от фанатизирани мюсюлмани.
Срещу Панагюрище тръгнала 4000-на редовна войска и няколко хиляди башибозук.
Тя нападнала от направление Стрелча, въпреки че въстаниците я чакали откъм Пазарджик и били изкопали окопи. Силите били неравни. Привременното правителство начело с Бобеков разполагало с 1000 лошо въоръжени бойци срещу няколкократно превишаващия я, снабден с модерно оръжие, противник. Въпреки всичко въстаниците атакували Стрелча и нанесли вреди на турците, в същото време около Панагюрище била изградена кръгова отбрана. В началото имало слухове, че в Панагюрище се намират „московци”, факт, който предизвиквал панически страх у турците, независимо от тяхното място в йерархията. Скоро, обаче, се разбрало, че в града има само лошо въоръжени българи, отговарящи на османската артилерия с черешови топчета, заредени с топузи от кантари. Башибозушките главатари заповядали „Юруш”, но българите, заели височините Балабанова кория, Маньово бърдо, Каменица, Кукла, се отбранявали с отчаяна храброст. В града въстаниците се биели за всяка къща, за да могат жените и децата да избягат.
На 30 април /13 май/ турците влезли в Панагюрище и започнали поголовни кланета, грабежи и изнасилвания. Голяма част от тези мюсюлмани, които безчинствали и убивали тук, по-рано били пощадени от българските въстаници, защото заповедта на Привременното правителство била да не се закача мирното мюсюлманско население. Когато Хвърковатата чета се върнала към връх Лисец, Панагюрище димял в развалини. Тогава Бенковски казал развълнуван:
”Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!” Пророчески думи!
Поради невъзможност борбата да продължи, четата била разпусната, а Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца навлезли в Стара планина. Тук гладни и мокри от дъжда и пролетната влага /времето било студено като по Никулден, пише Захари Стоянов/, те достигнали Тетевенския Балкан. Тук Бенковски сънувал пророчески сън: ”Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ни наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото.” Той вече предчувствал това, което ще се случи и разказал на другите кой е всъщност е и откъде е, защото до този момент никой не знаел нищо за него. Говедарят дядо Въльо, една от черните души в българската история, когото срещнали, обещал да ги изведе от Балкана, но ги предал. Турците направили пусия на едно мосче на река Костиня. Дядо Въльо и Бенковски вървели отпред, преминали моста, тогава предателят залегнал и двадесет пушки стреляли в залп. Войводата паднал, а Захари успял да скочи в реката и да се спаси. Така загинал този свят за българската свобода мъж. Десет години по-късно няколко поборници и Захари Стоянов отишли на лобното място и намерили дядо Въльо още там. Не го убили, даже не го наказали, само го накарали да поиска прошка от апостола. Той вече бил наказан от собствената си съвест. А за местните българи, както свидетелства Захари, Георги Бенковски бил вече светец и срещу голям празник на лобното му място горяло кандило.
*Със съкращения, заглавията са на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
