- В навечерието на Рождество нашето братство дарява кръв и спасява човешки животи
- Времената са лукави, трябва да сме нащрек, казва игуменът на Църногорския манастир "Свети Безсребре-ници Кома и Дамян" архимандрит Никанор
- Отец Никанор, стана традиция в навечерието на Рождество Христово воденото от Вас братство да провежда акция за организирано кръводаряване. Спазихте ли я и тази година?
- Преди големите празници всички ставаме по-добри и великодушни, иска ни се да правим добро. Реше-нието за даряване на кръв е лично право на всеки и е особено ценно, когато е взето с лична убеденост за ползата от него. Кръводаряването е помощ на нуждаещи се в името на живота. Затова и монасите от братст-вото и близки до манастира хора с готовност откликват по този начин в края на 40-дневния пост да принесат полза не с друго, а тъкмо със спасяването на човешки живот. Този е нашият подарък за раждащия се Христос и това израз на желанието ни Той да се ражда в сърцето на всеки човек.
- А как точно Църквата празнува рождения ден на Христос? Има ли нещо специално в богослуженията?
- Още от първите дни на Христовата Църква великото събитие на въчеловечаването на Бога се е празнува-ло като голям общ празник както на Христовото Рождество, така и на Неговото Кръщение в река Йордан. По-водът за радост на Църквата е явяването на Бог в плът сред нас, човеците. Неговото Рождество е останало скрито за обществото, докато при Кръщението Му Неговото Божество е явено на всички израилтяни като Второто Лице на Светата Троица чрез Гласа от Небето и появата на Гълъба. След IV век празникът на Христо-вото Рождество се обособява като самостоятелен, но църковната служба има идентичен ред с тази на Бого-явление - отслужва се по един и същи начин. По стародавна традиция в навечерието на празника християни-те се събират в храма на бдение - молитвено бдят, посрещайки събитието, което се чества с празнична света Литургия. След това става отговяването, т. е. празничната трапеза.
- Но защо според Вас Коледа надви Рождество Христово? Хората празнуват на трапези - веднъж постна и без да са постили преди това, а после и обилна на земни блага и сякаш забравят, че Христос се е родил в яс-ла?
- С времето поради исторически обстоятелства редът на празнуване на Рождество Христово се е проме-нил. В условията на чуждо владичество и липса на свещеници, когато не е имало възможност за отслужване на богослужения, хората започват да празнуват по домовете си и по светски начин. Както комката надвива светото причастие, така и Коледа надвива Рождество Христово. Губи се духовната компонента на празника. Това е обективен процес и днес ние сме призвани да се върнем към корена и богословски да осмисляме т. нар. традиционни празници. Не бива да противопоставяме нещата и да изпадаме в пуританство. Просто трябва да подредим духовното, душевното и телесното. След като "измъчим" душата с пост, бдение и мо-литва, редно е да "помъчим" и тялото на празничната трапеза. Но обезателно в този ред.
- Знае се добре какъв брой и какви точно постни ясни трябва да сложат на трапезата на Бъдни вечер, но често се забравя какво точно се празнува. Кое е най-важното, което трябва да се знае за празника на Рождес-тво Христово?
- Този празник е тържество на Божията любов и милосърдие. По снизхождение, а не по правда, Бог прие плът, за да ни изкупи от греха и да ни направи участници във вечния блажен живот. Бог прие човешкото ес-тество с неговите немощи, за да го излекува и да му възвърне изгубения рай. Това е единственото и истинс-кото спасение за човеците. Няма друго спасение нито чрез друг бог, нито чрез друга вяра. Но отново да при-помним, че Бог направи това по снизхождение. Ето защо Църквата пее: "Слава на Твоето снизхождение...", а не "Слава на Твоята строгост и непреклонност". Това има пряко отражение върху начина, по който ние тряб-ва да живеем християнската си вяра. Ако строго осъждаме ближния си "в името на правдата и закона", то ние не постъпваме по божески. А това с броя и вида на ястията на трапезата на Бъдни вечер има най-малко отношение към празника. Днешният човек е достатъчно информиран и не би трябвало да продължава да ро-бува на бабешки басни.
- Когато се ражда Спасителят Иисус Христос, небесните сили пеят от небесата: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Какво ни казва тази песен вече повече от 2000 години?
- Казва ни, че се е родил Примирителят. Този, който избави от грехопадението, върна мира между чове-ците и Бога - помири ни с Небето, а хората направи братя помежду им. Даде ни Своето учение на любов към човека и утвърждаване на неговата свобода. Бог идва на земята като невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци. Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение е: "Обичайте се, хора! Това е един-ственият път на вашето спасение!". Често забравяме, че Христос е Този, Който възвести, че няма разлика между расите и националностите, между мъжете и жените, между началниците и подчинените; че всички ние сме Негови чеда. А всичко, каквото каже Христос е догма.
- Но все пак за православните християни по-големият празник си остава Възкресението Христово, нали?
- Краят увенчава началото. С раждането на Христос Изкупителят се роди за света. Той трябваше още да проповядва, да основе Църквата. И да пострада за нас на Кръста, извършвайки изкупителната жертва. Да из-прати Своя Дух да пребъдва с Църквата Му до края на вековете. И понеже тъкмо на Кръста бяха победени греха и смъртта, Църквата несравнимо по-славно тачи празника на празниците Възкресение Христово. Но то-ва не омаловажава Неговото Рождество. Нито някой от другите Господски празници.
- Почти пет века преди раждането на Христос старозаветните пророци предвещават идването на Спасите-ля като Месия. Тогава античният свят е бил обхванат от дълбока криза. В много отношения историческите па-ралели днес очертават сходството и с духовните търсения на нашето съвремие. Достигнало ли е човечество-то до необходимостта да се роди нов Месия?
- Времената са лукави. Човек винаги е имал нужда от избавител и Той се е явил, за да го спаси от тежестта на греха, страстите и смъртта. Човешката природа не се е променила. Това, което е правило хората нещастни по времето на фараоните, на цезарите, и днес не се е променило. Проблемът е, че често ние търсим Месията там, където не е и не може да бъде. Това е породило древното езичество и неговите модерни сурогати. Трябва да сме нащрек. Не може да има нито Християнство, нито Църква без Христа, но Христос Разпнатия, който вече се роди и чието Рождество ние се готвим да празнуваме. Всеки друг, който претендира за роля на Месия, е наречен от Евангелието крадец и измамник. Такъв е Антихрист. Трябва да се пазим от неговия мам-лив глас, като помним, че без православната си вяра и без личната си Голгота не можем да намерим пътя към спасението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
