- Иконата трябва да изразява светост, да излъчва неземна красота, благост, вяра и нравствена чистота
- Свещите и кандилата ни напомнят,че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата
Храмът е сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, което ще рече събрание. Бог наистина е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5, 11; 3 Цар. 8:29; 2 Пар. 5:13; 7:1). А такива места са храмовете. Храмът следователно е дом Божи (3 Цар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13), Божие обиталище (3 Цар. 8:30). Затова храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е тъй устроен, че да напомня за Бога и да извиква у нас молитвено разположение.
Сегашните наши православни храмове са построени и разпределени по образеца на старозаветната ски-ния и на Иерусалимския храм. Те се състоят от три главни части: притвор (артика, нартика, паперт), средна част (кораб) и св. олтар.
Православните храмове обикновено са обърнати към изток, отдето идва светлината; Христос е нашият духовен изток (Лука 1:18), Слънце на правдата.
В притвора обикновено се извършват някои по-малки обществени молитви и тайнства: обручение, девети час, лития, очистителни молитви и др. Тук в
древността е имало и баптистериум
кръщелна, каменна купел (къпалня, басейн), в който са се извършвали масови кръщения. Също тук са сто-яли и оглашените, както и ония, които са се каели за греховете си.
В средната част стоят християните богомолци. Тук има певници, т.е. места за църковните певци, големи и малки свещници, аналои (поставки за икони, които се целуват от богомолците), тронове (седалища за по-възрастните и по-немощните), полиелеи и др.
Св. олтар е отделен от средната част с иконостас, т.е. преграда, на която са поставени свещени образи. Те-зи образи, наречени икони, са обърнати с лице към запад, към богомолците. По средата на иконостаса има двукрилни врати, наречени царски двери, а на северната и южната част - еднокрилни врати с икона или вход със завеса. В някои по-малки храмове има само една странична врата на иконостаса - северна.
Иконите са разположени в няколко реда. Най-долният ред представлява историята на грехопадението или събития от Стария Завет. На втория ред са големите или т.н. "царски" икони. Те се подреждат обикнове-но така:
от дясната страна на царските двери
са иконите на Иисус Христос, св. Иоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата); отляво на царските двери - на св. Богородица, на храмовия светия или храмовия празник и на св. архангел Михаил (на северната врата). Третият ред икони са на по-големите Господни и Богородични празници, четвъртият на св. апостоли, петият на св. мъченици, светители и преподобни, шестият (ако има) на св. пророци и старозаветни патриарси. Някои по-малки църкви имат само една редица икони - царските. Над царските двери се слага или образ на лъчезарно слънце - символ на Бога, или някой символ на Св. Троица, или т.нар. "Неръкотворен образ" или т.нар. "деисис". По-горе се поставя картината на Тайната вечеря и най-горе Разпятието Христово. Над Разпятието виси нарочно кандило.
Иконостасът се е развивал постепенно. Първоначално не е имало никаква преграда между св. олтар и средната част на храма. После се явила каменна ниска преграда (парапет), след това се издигнали колони (стълбове) с архитрав (съединителна горна греда), и най-после между колоните почнали да поставят икони.
Православната иконопис по дух и рисунък се отличава от инославната особено от западнохристиянската. Докато в католическата иконография например се обръща внимание повече върху правилността на анатомическите форми и върху външната красота, в източната е подчертана повече духовността, изразът на духа. Тук фигурите са удължени, образите са строги, замислени, съсредоточени, изпити, цветът на кожата тъмен; погледът е отправен към небето, очите са сравнително по-големи. Целият образ по такъв начин носи характер на иреалност, безплътност, условност. Затова старата християнска православна икона има повече значение на условен образ, на символ, отколкото на портрет. В този стил са изписани древнохристиянските, старобългарските и староруските храмове и икони. В наше време обаче се забелязва желание да се излезе от този древнохристиянски строг и скован стил (канон) и на иконата да се даде по-голяма реалистичност, т.е. да бъде по-близко до действителния човешки образ. Но и този по-нов стил не пренебрегва онова, що е характерно за православната иконография, като се стреми
да предаде силата на духа над материята
Иконата трябва да изразява светост, да излъчва неземна красота, благост, вяра и нравствена чистота. Тя трябва да извиква религиозни чувства, да възнася душата от земята към небето. В този стил и дух се изписва и целият храм със събития от библейската старо- и новозаветна история, както и с дивните образи на св. Божии угодници.
Св. олтар е най-светата част на храма. В него могат да влизат само свещенослужители и техните помощници.
В средата на олтара се намира св. Престол. Св. Престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречена срачица (риза), и индития - горна покривка от по-дебел цветен плат.
Върху престола се поставят: св. антиминс - четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребе-нието Христово и в който е вложена частица от мъченически св. мощи; напрестолно св. Евангелие, напресто-лен кръст, дарохранителница, и два свещника. Зад св. Престол се поставят седмосвещник и разпятие.
От северната страна на св. Престол, в източната олтарна стена се намира проскомидията или протесисът. Проскомидията представлява ниша (пезул), прилична на малка пещерка. Тя изобразява пещерата, в която се е родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. Литургия. Тук се пазят св. богослужебни съсъди и утвари: св. потир (чаша), дискосът (плосък, кръгъл съд, диск), звездицата, копието, лъжичката, теплотата (металическа чашка за топла вода), покровците (кръстовидни платнени покривки), въздухът (четвъртита платнена покривка 70 х 70 см), гъбата и др.
Източната страна на св. олтар се нарича "горно място". Тук сядат свещенослужителите по време на литур-гийното апостолско четене. Този стар църковен обичай обаче невинаги и не навсякъде днес се спазва.
При православното богослужение се употребяват също и свещи, кандила и тамян. Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това светлината създава и светло, радостно, празнично настроение. Кадилният тамян е символ на усърдна молитва както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога (Пс. 140:2). Но тамянът, свещите и кандилата имат още значение и на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола; пчелният восък, от който са нап-равени църковните свещи, идва от най-благоуханните билки; елеят изтича от маслината, символ на мир и на благодатна Божия сила. Следователно, каденето и паленето на свещи и кандила е
символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва Богу
Храмовете се строят в най-различна форма и стил: като кораб, символ на ковчега, в който се спасили от потопа Ной и неговите близки, а днес в новия ковчег - храма, се спасяват вярващите в бурното житейско море; кръстовидна, символ на Христовия кръст; ротонда (кръгла форма), символ на Божието съвършенство и безкрайност. Както кръгът няма нито начало, нито край, тъй и Бог е безначален и безконечен. Върху самия храм или близко до него се издига висока кула с камбани и клепала. Камбанният звън възвестява началото на отделните богослужения и на по-важните им моменти, както и някои радостни или тъжни случаи от живо-та на църквата и на нейните членове при тържествени молебени (бързо и радостно), на погребения (бавно и тъжно) и пр.
Архитектурният стил на християнските храмове е най-разнообразен. Най-старият е базиличен т.е. четвъртита продълговата църква с равен или засводен таван. Ако църквата е трикорабна, двата странични кораба са отделени от централния с колони или зидани стълбове. Друг стил е романският, трети - византийският, с правилни кръгли сводове, четвърти - ранно- и късноготическият, със стреловидно заострени кули и сводове, пети - ренесансов, с предпочитание на древногръцките класически форми; шести - барок, с отрупани орна-менти от гирлянди, плодове и човешки фигури; седми - рококо (опростен барок), с преобладаване на мидената черупка като декоративен орнамент; старобългарски - опростена базилична форма с тесни прозорци и барабановиден купол; руски - с високоцилиндрични куполи с луковиден покрив и осмоконечен над него кръст.
Всеки храм се посвещава или на някой Господски и Богородичен празник, или на някой Божи угодник. Празникът, на който е посветен храмът, се нарича "храмов празник". За този ден храмът основно се почиства и украсява. В навечерието на храмовия празник се отслужва велика вечерня с петохлебие или бдение, а на другия ден св. Литургия с участието на повече свещенослужители. След отпуста на литургията се извършва водосвет и специална лития с поменаване имената на живи и покойни ктитори и приложници на храма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
