Усилено се говореше тези дни за "изгряването" на нова Витлеемска звезда, но ние, прелюбезни, вече сме доста уморени от спасители и затова не й повярвахме много. Това е и причината да не повярваме на новите пророци, които ни се представяха по площадите на България лятото и есента. И сега сме притихнали в едно карантинно навечерие и се надяваме на по-добра година, която пак някой да ни донесе наготово. Така, както като деца вярвахме, че дядо Коледа ще ни донесе подаръци, въпреки удивителната му прилика със съседа Гошо.
Аз продължавам да вярвам в ангели и съм сигурен, че те се учат цял живот. Дистанционно. И от нас, разбира се. Затова внимавайте: никога не карайте колата си по-бързо от скоростта, която може да поддържа вашият ангел-хранител. Внимавайте и какво си пожелавате. Един човек се возел в меторото и си мърморел: "Животът, тъп; службата -отвратителна; жената - дебела; заплатата - малка...". А до него стоял коледният му ангел, записвал си всичко и се чудел: "Какви странни желания?!"
И това не е само по нашия край и по нашата вяра. Един мюсюлманин от Сахара цял живот се молел да бъде бял, да има много вода и да е заобиколен от голи женски задници. И добрите ангели го превърнали в ... биде.
Затова да сме внимателни в желанията и да вярваме в чудесата на Коледа. Ако всички вярваме, например, правителствените чиновници няма да е нужно да обират инкасо-автомобили в Перник, нито да стават членове на борда на Топлофикация-София. Дядо Коледа е реален шанс да декларират и обяснят несъразмерните с доходите им материални придобивки! Просто да кажат, че добрият старец им ги е донесал...
Вижте, прелюбезни, липсва ни наивност. Все сме много хитри, все много знаем за ваксините, за бокса, за политиката, за футбола. Да се пита човек защо не знаехме толкова много, когато ходехме на училище и защо и боксът, и политиката, и футболът ни са на това дередже!
И аз, като вас, прелюбезни, доста горчивина натрупах тази година и все ме напъва да си я излея тук, ама се сепвам: малко ли им е на хората тяхната си, че да им притурям и от моята?! И тогава се сещам за ангелите и за децата. Защото често казваме, че децата ни са ангелчета и по изключение сме прави. Децата са ангели, които ходят на училище.
Има една подборка от детски писма до Господ, която ми вдъхва невероятен оптимизъм. Независимо, че писмата са на русначета, които с интернационален православен плам се интересуват от това дали Господ "обслужва и други страни". Вярвам, че и малките българчета биха задали подобни въпроси, а не "кой подреди Бойко Борисов", както дори и прокуратурата не се пита. Прочетете ги и си помислите кой от тези въпроси бихте задали и вие.
-"Здравей, Господи. Как вървят нещата при Тебе? Как живееш? Как Си със здравето?"
Женя, 2 клас
"Мили Боже, моля Те, направи така, че всички, от баба ми до слоновете, да са щастливи, сити и обути"
Вася, 4 клас
"Ти защо поиска да направиш Земята?"
Андрей, 4 клас
"На колко години си, Господи?"
Валя, 2 клас
"Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава Той?"
Стела, 2 клас
"Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?"
Женя, 3 клас
"А Ти обслужваш ли и другите страни?"
Толик, 3 клас
"А Ти как стана всемогъщ?"
Ира, 1 клас
"Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?"
Нина, 2 клас
"Добре ли Ти е там?"
Артьом, 1 клас
"Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?"
Ира, 2 клас
"А мен има ли ме в действителност?"
Люба, 3 клас
"Може би мога да Ти помогна с нещо?"
Света, 2 клас
"Кажи ми под секрет обича ли ме някоя?"
Анзор, 3 клас
"Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?"
Сергей, 4 клас
"Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или някой друг?"
Стасик, 2 клас
"Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?"
Сергей, 3 клас
"А Твоите ангели ходят ли на училище?"
Вася, 1 клас
"Ти с колко години си по-голям от Земята?"
Рая, 1 клас
"Къде отиват сенките?"
Тоня, 3 клас
"А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото?"
Андрей, 3 клас
"Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?"
Олга, 3 клас
"Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите є не?"
Костя, 2 клас
"Ти щастлив ли си?"
Евелина, 1 клас
"Славата не Ти ли пречи да живееш?"
Вася, 3 клас
"Ти си директор на времето ли?"
Нона, 2 клас
"Аз много ли Те излагам?"
Вова, 4 клас
"Покажи ми тихичко поне един ангел"
Рая, 2 клас
"Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица"
Алена, 1 клас
"Изпрати пак на Земята своя Син. Ние няма да го разпънем".
Павлик, 3 клас
"Научи моите врагове да прощават на своите врагове"
Гера, 4 клас
"Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?"
Робърт, 3 клас
"Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих"
Света, 2 клас
"Знаеш ли, откакто разбрах за Тебе, вече никога не преписвам"
Ина, 2 клас
"Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява"
Роман, 2 клас
"А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем."
Женя, 4 клас
"Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас
"Дядо Боже, каня Те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще Те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък."
Миша, 2 клас
"Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!"
Андрей, 1 клас
"Аз Тебе Те уважавам заради вярата Ти в човека"
Игор, 3 клас
"Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират."
Ева, 3 клас
Това е, прелюбезни. Трупат се въпроси, години, грехове се събират и това му е прекрасното на обидно краткия ни живот. Просто трябва по-често, не само преди Коледа, да питаме, както четвъртокласникът Вова:
"Господи, аз много ли Те излагам?!"
И да питаме не само Господ, но най-вече себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
