Много колеги изказват умни мисли, но почти няма кой да ги чуе и въпросите в здравеопазването се решават на политическо, на управленско ниво. В края на краищата резултатите, които се получават, не се прослушват и са лоши. Здравеопазването, през тази година, не се е усъвършенствало. Това каза за предаването „Неделя 150“ по БНР лекарят на годината според БЛС академик Дамян Дамянов.
„Чест прави на сегашния екип в Министерството, че поне прави опити за някакво обществено обсъждане, поне хвърля темата в пространството и оставя някакъв елемент на дискусия, за да се чуят чужди мнения. Тази година демонстрира и нещо обществено важно – гражданското общество в България, за което приказваме 20-25 години - тази година се прави като сила, в която няма как да не се вслушат, няма как да не се получат резултати.…В България се получи граждански протест! Майките победиха с упоритостта си, не победиха толкова с гражданска подкрепа, въпреки че всички декларират гражданска подкрепа. Бяха подкрепени доста ефективно от Мая Манолова, чест ѝ прави, и победиха с тяхната упоритост и с изключително важния човешки проблем. Този човешки проблем няма как да го заобиколиш“.
Два изключително важни въпроса стоят пред реформата в здравеопазването и медицината, категоричен е лекарят на годината.
„Единият е за здравеопазването - махнете търговския елемент от медицината. Той опорочи цялото здравеопазване, взаимоотношенията между хората и ги изведе до комерсиална история. Изведе нашето мислене - на медицинските служители, лекари, сестри – до това колко клинични пътеки направихме, направихме ли си заплатите, а не колко пациенти лекувахме и какъв е резултат. Второто, което е важно в медицината, е т. нар профилактика. Ние сега, на върха, тук лекуваме крайно болните. Трябва да го обърнем и да кажем „започваме с профилактиката на младите хора, на децата, хората, които работят на деликатни места“. Борим се за въздуха в София - това е профилактиката и там трябва да инвестират пари – да хващаме рисковите групи отрано, да хващаме проблемите отрано и да не позволяваме хората да се разболеят и тогава ги лекуваме. Това представлява изключително широк спектър: „Как да се храним?“ – затлъстяване, диабет, сърдечни болести. „Какъв въздух дишаме?“ – алергии, дихателни проблеми, инвалидизиране. Изобщо не говоря за транспорта където проформа се решават проблемите… В профилактика - инвестирайте там милиони. Това ще ви икономиса милиарди!“.
Средствата за профилактика обаче са „изключително малко“ категоричен е лекарят на годината. В страната има 346 болници, а в Сърбия – 60. У нас има и 40 университетски болници, но те са в 7-8 града, а в много райони няма нито една. Дамянов разкритикува и обявеното намерение за създаване на Национална детска педиатрична болница събирайки педиатричните отделения от столичните болници, тъй като различните необходими специалисти невинаги са в педиатричните отделения:
„Единствената университетска катедра в София, и клиника която се занимава с уши-нос-гърло е в ИСУЛ. Тя имаше около 40 души лекарски персонал, а сега са някъде около 12-15. Те поемат почти цялата спешност на София. От тях, голямата доза спешност е детската, само че имат детски УНГ специалисти един или двама. В Трета градска и в Националната кардиологична болница са единствените детски кардиолози и детски кардиохирурзи. Но това значи и група анестезиолози, които работят този проблем. Всичко това как ще го пренесеш?“
Правителствена болница не бива да има в България, категоричен е лекарят. В болница Лозенец условията са повече от луксозни, но тя е „хем отворена, хем не е съвсем равностойна“. Повече пари за здравеопазване у нас не означават по-добро здравеопазване „защото има безкрайно много пробойни и възможности за злоупотреба“, констатира той
„У нас има 38% частни болници. В Западна Европа, в Япония, в САЩ средният процентът е 7-8%. В държавната болница можеш да дирижираш постъпването. Тука имаме 340 болници, които трябваше да се конкурират и да се самоунищожават, само че се самоунищожават общинските болници, които са най-близко, защото са най-бедни. Частна болница фалирала няма. И с дългове няма. Значи не това е моделът. Освен това са създадени 35 или 36 центъра по инвазивна кардиология. Генчо Начев няколко пъти се изказа в пресата, че за България са достатъчни 6 по стандарт“.
„Ако преди пет-шест години в света се раждаха две-три нови онколекарства, сега само за 2017 година само в САЩ са се родили 420 нови лекарства за онкологични заболявания, просто защото стъпиха на генетиката. Знаете ли с колко милиарда расте разходът за тези лекарства - от 80 на 160 милиарда“.
Дамянов коментира и болната тема с огромния процент млади хора с медицинско образование, които напускат страната.
„Причините са най-малко в две посоки. От една страна е предлага страната ни на хора - платена специализация като масовост, специализация не задължително в университетски клиники, а и в други болници. Освен че трябва да плащат за специализацията си, след това е въпросът кой контролира процеса на обучението – какво получават насреща - дали като го обучаваме за хирург, той може да каже, че поне в областта на коремната хирургия е видял всичко, което се прави или вижда в областта на спешната хирургия, къде се правят десетина заболявания. Какви са условията, каква е признанието. Има клинични звена, където в цялата клиника има по два-три компютъра. Никой не ги подпомага, ако трябва да отидат някъде на научна конференция. Ако се сети ръководителя на звеното, може да им помогне…
(…) Същевременно този човек отива в Германия, Англия, Франция. По разказите на мои възпитаници - един от тях стана джипи с хирургическа насоченост в Германия - посреща го кмета на града, помага му общината да си намери жилище, дава му основно възнаграждение от 2500 евро и още 1500 евро добавка. Всяко дежурство му е платено 100 - 200 евро според това къде и как. Знаете ли колко се плаща за едно дежурство в България – левчета. Спешната помощ, ако ме събудят през нощта и оперирам, се плаща със стотинки. Аз влизам, работя пет часа през нощта и излизам с 10 лв. допълнителен приход. Питат го има ли семейство и къде да помогнат да се уреди съпругата му, как да уредят детето му да учи, иска ли медицинска сестра. Е как да го задържа тук един млад човек. И това не е един случай. Разбира се и в Германия, и във Франция се позаситиха вече нещата и предлаганите социални помощи са по-малко, но те посрещат по друг начин… Когато го зачислят за специализация му връчат един списък и му казват, че той трябва да направи от тази операция 10, от тази операция 15 бройки… Пускат го и ръководителят на звеното или на екипа се подписва за бройките операции, че ги е направил – нещо, което в България все още не се случва“.
Дамянов изтъкна, че студентите в Англия и САЩ са обвързани с кредити за образованието си и тези задължения ги задържат в страната. Към подобен модел върви и образованието у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
