Обстановката в енергетиката е много тревожа породи неизвестността пред бъдещите доставки.
"Ниска енергийна сигурност" се нарича от специалистите, каза за БНР енергийният експерт Иван Хиновски. Според него в обществото ни има "три вида страх".
„Фактът, че „Булгаргаз“ губи монопол върху вноса на природен газ притеснява държавата. И с основание, защото целият бизнес се пренася в лоното на търговците на природен газ. Втората група страхове е в индустрията. Те казват: „Не ни интересува по каква схема, за нас е важно да има газ и на приемлива цена“. Третата група сме ние, потребителите. Не ни интересува геополитика, искаме евтино парно“.
Трябва да се търси диверсификация на газовите доставки, категоричен е Хиновски. Необходима е сигурност „2 по 100“ или „3 по 100“ – два или 3 източника, всеки от които може да осигури 100% от доставките, за да може да се избира най-добрата цена и да не зависим от спотовите пазари. В предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Хиновски беше категоричен, че дългосрочните договори са „убийствени за България“, защото цената на газа ще започне да спада след няколко месеца.
„Това с вноса на LNG е важно да се реализира. Трябва да възстановим и междусистемната свързаност с Турция. Това е една голяма резерва. Третата посока, в който никой не инвестира усилие – трябва да се помъчим да отклоним част от потока азерски газ за Италия, който е 8.5 млрд. Това е възможно, защото Италия вече има големи доставки от Африка. Въпрос на геополитика е“.
За риска да не получим седемте танкера с втечнен газ: „Има риск, ако не се подпише този договор. Има оферта, която не е на стадий обвързваща оферта. Офертата става реална и започна да се реализира, когато има двустранно подписан договор. Това е голямото престъпление на предишното министерство, което се туткаше 4 месеца и не направи това, което е най-важното“.
В региона има много газ, категоричен е Хиновски: „В енергийните среди имаме информация, че дори „Роснефт“ е започнал да оферира газ на много конкурентни цени, на много много ниски цени и може да влезе. Въпросът е за професионални контакти и възможност за реализация в скоро време. В момента внасяме колкото ни трябва. Пълним „Чирен“. Защо не питате предишния министър какъв е този газ.. Той е руски, от „Газпром“, само че се внася чрез търговци“.
Булгаргаз трябва да получи възможност за доставки на ниво обществен доставки. „Трябва да държим отворена вратата със „Газпром“, защото там имаме опасност да нагазим в едно арбитражно дело, от което имаме опасност да загубим много пари, а известно в България, че винаги губим такива дела“.
Служебното правителство трябва да опита да възстанови доставките от „Газпром“: „Предишното правителство вече го е направило. То е започнало прегори, но не си признава. То е изпратило един анекс към договора, който всъщност представлява фаза на преговори с „Газпром“. Паралелно с това трябва да се подпише договор за междусистемна свързаност с Турция. Незабавно“.
Капитан далечно плаване Христо Папукчиев подчерта, че ден преход на танкер за втечнен газ струва около 150 000 долара „плюс минус 10 000 долара на ден“, които също трябва да бъдат включени в цената.
„Оферти има всякакви. Можем да си го позволим, но тези неща не се правят от днес за утре, а минимум една година напред, защото договорите даже за ползването на терминалните услуги, за LNG, са за година, после за разбивка на месец и т.н. А после и за самите кораби. Те не са свободни. Те са със заявени доставки, линейно плаване пристанище – терминал“.
Папукчиев коментира, че LNG е със стандартизирано съдържание на метан и пречистено и попита какъв „микс“ ще получаваме тогава.
„Да не се окаже същия газ, който идва от тръбата на „Газпром“, а пък висококачественото гориво остава някъде да обслужва енергийните проекти на Германия, на Италия или на съседните държави“.
Той коментира, че няма данни нито един от членовете на кризисния щаб за газовите доставки някога в живота си да е договарял доставка на кораб с газ.
„Това са морски товари, които от десетки години наред си имат строго определени правила“.
Към сметките трябва да бъде прибавена и такса за терминала в Гърция – около 150 000 долара, коментира той.
„Сложете и разходите за обслужване - не само терминалните и агентийските т.н. Сложете още 100-тина хиляди долара. И обратно маршрута на танкера, защото когато се прави бизнес, чартърът не включва само еднократна доставка. Нали танкерът трябва да се върне. Накрая може да се окаже, че цената на доставката е горе-долу 1/3 от цената на газта, за която говорим. Оттам започват сметките“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
