- Хилядолетни тайни крият Източните Родопи
- Жреците наблюдавали небесните тела, допускали поклонници само на определени празници
В трудните дни на социална изолация заради извънредното положение, въведено за ограничаване на заразата от коронавирус, не можем да пътуваме. Но можем чрез разкази и снимки да се пренесем сред невероятните истории на Чудесата на България. Сред тях е Харман кая, където ясно личат останките на един от може би най-големите тракийски градове у нас. Откритата керамика се датира от учените между VІ и І в. пр. Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над близката река, е издълбана гробница…
Светилището Харман кая се намира в едноименната местност, на около 2 км североизточно от момчилградското с. Биволяне. Това е скално изсечено светилище, разположено около малка пещера, което се извисява над речна долина върху укрепено от скали плато. Ранните археологически струпвания на скални фрагменти се отнасят към къснонеолитната епоха. Из цялата площ се забелязват
изсечени в скалите съоръжения
– помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, които най-вероятно са били слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала. Във вътрешното свещено пространство се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход и затварян с врата. Следите от прага и жлебове са останали до днес. В района на външното свещено пространство са разположени множество жертвени ями, олтари, басейни и основи на помещения. В извисяващите се наоколо скали личат издълбани легла за дървени конструкции, както и трапецовидни ниши и олтари за жертвоприношения. В подножието на Харман кая личат и хилядолетните останки на тракийски град – улици и площади, водоеми.
Харман кая завладява с красотата си и въздействието си върху мистичното светоусещане на човека. Траколозите са убедени, че на това ясно някога се е намирала древна астрономическа обсерватория за наблюдение на Слънцето, измерване на годишния цикъл и
установяване на зимното и лятното слънцестоене
Светилището на Харман кая е система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Всъщност, именно заради тях, обектът носи името Харман кая, т. е. местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между техните контурни линии от 0,30 м до 1,40 м. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи. За първата площадка те са 6 броя в посока север, за втората – 11 в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата линии. По тези скални площадки са издълбани системи от улеи, подредени като концентрични кръгове. Пресечени са от радиални жлебове. Именно в тази сложна система учените виждат древната астрономическа обсерватория за наблюдения на небесните светила. Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в праисторическо време са играели изключително важна роля в представите за живота на хората.
Археологично-астрономическите проучвания, направени от д-р Алексей Стоев, проф.В алерия Фол и колегите им, доказват, че става дума за древна мега-астрономическа обсерватория. Според проф. Фол, вероятно някъде около ІІ хил. пр. Хр. тя е служела за извършване на ритуални действия, с които древните
вярвали, че се преодолява хаоса
в света и се осигурява плодородие.
На около 500 м западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан, са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
Въз основа на керамичен материал може да се допусне, че култовият комплекс Харман кая започва да функционира едновременно със “Светилището на Орфей” при село Татул, мегалитен паметник отпреди 6000 години със световно научно значение.
Древният паметник Харман кая географски се намира точно между Татул и Перперикон. Очевидно е, че е имало някаква връзка между тях, но предстои специалистите да докажат дали те са били части на гигантски общ комплекс. И Харман кая като култово място се е обслужвало от определено съсловие жреци, а поклонниците са били допускани само на определени празници, в случая, свързани с важни астрономически явления. Казват, че всички родопските паметници са абсолютно непредсказуеми. И науката предстои да разбули загадката около Харман кая.
По мнение на водещи траколози Харман кая е може би най-внушителното скално-изсечено светилище в района, но все още е непознато за широката общественост. Досега паметникът е проучван частично и няма цялостни разкопки. Сигурното е, че
животът там започна през каменно - медната епоха
т. е. през халколита. Има следи на живот от края на V хил. пр. Хр. и най –вероятно центърът е продължавал да функционира през Средновековието до XII –XIII в.
Според откривателя на светилището проф. В. Миков преди повече от 60 г., в подножието на Харман кая личат останките на "най-големия тракийски град", в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Личат зидовете и основите му, скрити в храсталаци и рухнали в многото сипеи на скалистия район, все още недокоснати от инструментите на археолога. Според Миков зидарията е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I в. пр.Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница.
След разкриване загадките на Харман кая специалистите ще намерят ключ към едно ново разбиране на живота през античността, докосване до религията и осмисляне на творенията на древните цивилизации по нашите земи.
Харман кая е само едно от чудесата на около Момчилград, наред гроба на Орфей над с. Татул. Само на километър от Харман кая се намира алиевитския религиозен комплекс Елмалъ баба теке, който е разделен е на 2 части - мъжка и женска. В мъжката част има 6 безименни гроба, а в женското отделение - само един гроб. Смята се, че
мястото е лечебно
и има обичай по време на празник тук да нощуват болни и бездетни жени, с надежда да получат помощ. С легенди за изцеление се свързва и изворът Дамбалъ, където водата извира от самите скали. Има идея за обявяване на местността „Дамбалъ” за защитена територия. Всяка година в нощта срещу Гергьовден хиляди вярващи християни и мюсюлмани изкачват митичния връх за здраве и изцеление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
