Една трета от анкетираните, или 32,6%, посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, а 28,1% - времето след 1989 г. По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%. Това са данните от изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ).
Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани.
Привърженици на периода на управлението на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите респонденти, 57% от крайно бедните, 40% от живеещите в селата, 36% от живеещите в малките градове. В най-висока степен носталгия към тези години декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи, посочват от НЦПИ.
Има носталгия по социализма дотолкова, доколкото е част от миналото, което е повод за гордост, а настоящето - повод за срам. За една голяма част от хората Тодор Живков е друг свят, друга епоха и подлежи на митологизация, коментира пред бТВ проучването социалният антрополог Харалан Александров.
Той не би се изненадал след още малко работа в полето на съзнанието и неговата манипулация, Тодор Живков ще се окаже сред иконите на българското минало сред невъзможността българите да намерят повод за гордост в настоящето.
По думите му не могат да се видят постижения в сегашното време и да се признае на хората, които се занимава с обществено управление, наука, образование и култура, че са постигнали нещо. Настоящето е разказано и описано като пълен провал, посочи Александров.
Според него има много голяма трудност да се идентифицираме с постижения на сегашното време, в което живеем. Започваме да се срамуваме от политиците, че се държат смирено и послушно и отказваме да работим по нещата, за които трябва да имаме контрол, каза още експертът.
Иначе проучването на НЦПИ показва още, че предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често хора на възраст между 30 и 39 г., високообразовани респонденти, жители на столицата и градовете - областни центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (87%) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание.
Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84% от участвалите в изследването. В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като "патриоти" (92% от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важно, отбелязват от Центъра.
Сред основните поводи за срам са българските политици (17,1%), ниският стандарт на живот, ширещата се бедност (13,5%), лошото управление на държавата (8,3%), корупцията на всички нива (7,2%).
Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани.
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (77%) определят себе си като патриоти.
На въпрос кой е най-славният момент в българската история 40% от интервюираните посочват създаването на българската държава. На второ място 37% от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий. Третият най-славен момент в българската история, според 36% от участвалите в изследването, е Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
