- Помага гласът на Валя Балканска да лети в Космоса
- Под патронажа на Илияна Йотова фотографът събра Балканите в Двореца
Това е история за любовта към България, но разказана чрез сърцето на един американец. Мартин Кейниг. На мнозина името нищо не говори, макар че е посещавал 6 пъти страната ни през 60-те години на миналия век и е посветил част от живота си в изучаване на родните фолклор и традиции.
Всеки от нас знае, че гласът на Валя Балканска обикаля Космоса, но единици са наясно, че заслугата за това е именно на Кейниг. В сряда той отново стъпи на българска земя и събра Балканите в Двореца. Космическият глас на Валя Балканска пък откри уникалната му документална фотоизложба „Балканско ехо. ХХ век. Звуци и портрети от България” в Националната художествена галерия. Тя включва 73 фотографии от 7 балкански държави, като най-много са снимките от България. Съставител на експозицията под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова е големият български фотограф Иво Хаджимишев. Именно той запознава Йотова с Кейниг и я води в дома на етнографа на остров Вашон, близо до Сиатъл.
„Попаднах в къща с живи възрожденски традиции", спомня си вицепрезидентът срещата на 1 март 2019 г. В дома на Кейниг минало и бъдеще не само се срещат, но и живеят в пълен синхрон. В една от стаите е ролковият магнетофон „Ухер“, с който преди 50 години в класна стая на сломянското училище Кейниг записва Валя Балканска. В друга - съвършената дигитална техника, с която американският етнограф работи днес.
Кейниг е заразил не само съседите си от острова, но и хиляди американци с огромната си любов към България и българското наследство, казва Йотова. И се заема да му отдаде признанието, което той заслужава за неуморното разпространение на българските традиции. Решава да го представи на хората у нас. Заедно с художника фотограф Иво Хаджимишев и с подкрепата на Българския център за култура и наследство в Сиатъл, Йотова помогна за представянето на изложбата с фотографии и автентични записи на българския фолклор.
Гласът на Валя Балканска огласи в сряда вечерта Двореца. Мартин Кейниг е американец, роден в Ню Йорк, но добре разбира български език, а още по-добре разбира България и българската душевност, каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на изложбата. И допълни: "Без него вълшебният глас на Валя Балканска не би бил сред емблемите на планетата Земя, които пътуват като послание от нашата цивилизация към неизвестни светове в галактиката.".
Не съм българин, но България е в сърцето ми. Влюбих се в България заради нейната култура, каза Мартин Кейниг. Той идва за първи път в България през 1966 г. Тогава младият хореограф иска просто да изучава народните ни ритми. Носи писмо с препоръка от известната антроположката Маргарет Мийд, която го представя като инструктор по народни танци в колежа „Бернард“ към Колумбийския университет в Ню Йорк. По-важна обаче се оказва препоръката от Живко Ангелушев. Лекарят, който е емигрант в САЩ, е брат на големия български художник Борис Ангелушев, основоположник на книгооформлението нас. Така младият американец отсяда в къщата на Ангелушеви в Драгалевци. И започва да обикаля събори и фестивали из цялата страна. В следващите 15 години се връща шест пъти у нас, за да записва песни, обичаи, инструментални изпълнения. Пътува с микробус, натоварен с техника. Изучаването на ритмите се превръща с мащабно изследване на традициите ни. Снима с фотоапарат и с 16-милиметрова кинокамера, прави записи на своя "Ухер". Документира празници, помени, сватби, пейзажи, портрети, носии. Споделя, че обикаляйки България е осъзнал как „един твърде привлекателен“ миг от вечността, една цяла култура и общество с установени ценности и традиции, могат да бъдат заличени от индустриализацията и урбанизацията. Затова иска да увековечи традициите на българското село. Обикаля и съседните държави – Румъния, Хърватска, Македония, Албания, Косово и др. Но сърцето му си остава в България.
Колекцията му съдържа над 4000 фотографии и стотици записи. Откупена е от световно известния и влиятелен институт „Смитсониън”.
Така бавно се ражда един голям проект. Заедно с етнографката Етел Рейм, Мартин Кейниг основава в Ню Йорк Център за балкански изкуства, който по-късно става Център за традиционни музика и танци. Подпомагана от „Смитсониън“, тази неправителствена организация подкрепя културните традиции на етническите имигрантски общности в САЩ дори и през Студената война като организира фолклорни фестивали и записи на терен на музика, песни и танци, кани в САЩ изпълнители от целия свят. Заснема документални филми, издава грамофонни плочи с автентична музика от балканските страни. Сред тях са и две дългосвирещи винилови плочи със записи от България. Едната от тях, която съдържа „Излел е Делю хайдутин“, Мартин Кейниг изпраща на проф. Карл Сейгън. Така гласът на Валя Балканска попада в селекцията за златната плоча на „Вояджър 2“.
Предлагали му да запише друга певица
Мартин Кейниг чува за първи път 24-годишната Валя Балканска на Роженските поляни преди петдесетина години. При следващите си пътувания у нас започва да я търси, за да запише песните й. Но от Комитета по култура му предложили да направи записи с друга певица. Кейниг обаче отказал и продължил да търси Валя Балканска, докато не я открил. В Смолян я извикали в училището заедно с гайдарите Стефан Захманов и Лазар Коневски. И в една празна класна стая, без никакви репетиции и повторения тя изпяла „Излел е Делю хайдутин“ пред лентовия магнетофон „Ухер“ на Мартин Кейниг.
През изминалите години Кейниг издава дискове, албуми и работи с изтъкнати наши музиколози, етномузиколози, етнографи. „Благодарен съм им, защото ми помогнаха да разбера значението на хорото и ме запознаха със сложния фолклор на България. От тях научих за централната роля, която народните традиции играят в живота на това старо предкомунистическо българско общество. Разбрах и че горещата солидарност на българските танци символизира духа на селото и в крайна сметка е сърцето на самата българска нация“, казва етнографът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
