Кемалова: Държавата губи над 400 млн. от черен пазар на тютюн

Кемалова: Държавата губи над 400 млн. от черен пазар на тютюн  | StandartNews.com

Крайно време е с нов закон да се наложи контрол по цялата верига

Цанка Кемалова,
председател на
Българската асоциация
на тютюневата индустрия (БАТИ)

- Г-жо Кемалова, сред депутатите битуват две тези по отношение на новия проектозакон за тютюна - "със закона силно се ограничава незаконната търговия на тютюн за пушене" и "текстовете са антипазарни и ненужни". И в бранша ли сте раздвоени?

- Крайно време е за ревизия на законодателството в областта на тютюна и за спешни мерки за контрол на тютюна по веригата на доставки с цел борба с незаконната търговия със суров и промишлено обработен тютюн. Членовете на БАТИ, които представляват преобладаващата част от производителите и компаниите, въвеждащи тютюневи изделия от Европейския съюз - Бритиш Американ Табако Трейдинг, Булгартабак - Холдинг, Импириъл Табако България, Джапан Табако Интернешънъл, Карелия България и Филип Морис България са единодушни в това.

Няма нищо антипазарно в текстовете, защото няма ограничение за изкупуването на тютюн. Всеки може да купува тютюн, както и досега, просто трябва да се регистрира и да уведоми Изпълнителната агенция какво ще предприеме с този тютюн. Ясно е, че тютюнът е специфична стока и единственото му предназначение е да бъде изпушен, т.е. изконсумиран като тютюнево изделие. Това го прави потенциален носител на акциз. Така че който има намерение да прави бизнес с тютюн, просто дава информация какво регламентирано направление от посочените опции ще поеме този тютюн. И ако го отклони за нерегламентирана дейност, подлежи на санкциониране.

Липсата на контрол на веригата на доставки на тютюна в момента е предпоставка за огромни злоупотреби, които ощетяват държавата, легалния бизнес и здравето на консуматорите. За съжаление последните години се наблюдава драстично увеличение на нерегламентираната търговия с тютюн за пушене. Всеки може да купи тютюн от десетките хиляди тютюнопроизводители и да се разпорежда с него, а на санкция подлежи само нарязаният тютюн. Нарязването не предполага сериозна инвестиция. Всеки може да го организира. Печалбите за нелегалните производители са големи, а загубите за бюджета огромни.

Само за една година - през 2013 г., 7 пъти са нараснали количествата незаконен тютюн за пушене, които Агенция Митници и МВР са иззели. Последно преди 2-3 дена видях репортаж за разкрит от МВР край София над 300 кг такъв тютюн. Ясно се виждаха и балите с тютюн. Самото наличие на тези бали би трябвало да е незаконно. А то в момента не е. Не е нормално държавата да не взима мерки за това лавинообразно нарастващо явление.

- В новия законопроект е предвидено създаване на Изпълнителна агенция по тютюна. Има ли смисъл от подобна структура? Няма ли така държавата "да сложи ръка върху бранша"?

- Крайно необходима е държавна структура, която да упражнява контрола по веригата на доставките. Това е и задължение на страната по Рамковата конвенция за контрол на тютюна. От нея произтичат и задълженията за лицензионен режим на лицата, извършващи промишлена обработка на тютюн. Освен това е предвидено ИАТ да администрира регистрите.

Ние не виждаме предпоставка в закона държавата да влияе на бизнес отношенията. Никъде не се говори за квоти или минимални изкупни цени например. Доколкото знам, по подобен начин - с изпълнителна агенция и камара функционира и лозаро-винарският сектор. Явно това е добър модел там, където има специфични стоки и е необходим специален закон.

- По всичко личи, че новият проектозакон ще остане за гласуване от следващия парламент. Как ще се отрази забавянето му?

- Сами сметнете, ако се запазят темповете на нарастване на нерегламентираната търговия с тютюн за какви загуби от несъбрани косвени данъци за държавата става въпрос. Оценките в момента са за над 400 милиона лева. А ако се запази тенденцията и нараснат 7 пъти? Предпоставки за това има, защото както казах, рязането на тютюна се извършва в едно помещение с проста манифактура, а в момента се санкционира само хванатия нарязан тютюн.
Липсата на правила е пагубна за бранша. Няма баланс между търсенето и предлагането, постигнат чрез сключването на договори, защото те не са задължителни по настоящия закон. Стоката е специфична и не става за туршия или компот, нали? Тютюнопроизводителите се чувстват несигурни, а преработвателите се оплакват от влошаване на качеството. Доволни са само Андрешковците от всички нива - хората, които искат в мътни води да ловят риба.

- И докато производителите търсят парите си, тютюнопреработвателите се оплакват от ниското качество на тютюна. Защо? Нали България беше сред страните с добър тютюн, поне в близкото минало?

- Качеството е функция на грижи по време на отглеждането и съхранението - семена, растителна защита, почви, постиженията на науката и най-вече добри практики и съвместна работа на тютюнопроизводителите и преработвателите. Казвам преработвателите, тъй като обичайно е те да изкупуват тютюна, затова те полагат усилия и упражняват мониторинг и по време на отглеждането му.

Явно камарата трябва да е мястото, където да си говорят и изработват правила и стандарти организациите на 200 хиляди тютюнопроизводители и легитимните преработватели, а и другите участници в тютюневия сектор.

- Изглежда в тютюневия сектор всички сте като скачени съдове?

- Да. И това е пак от особеността на тютюна, който няма друго предназначение, освен да бъде изпушен. Затова и сектора е силно регулиран в целия ЕС, а най-вече производството и предлагането на тютюневи изделия. Именно във връзка с предстоящи нови регулации - увеличаване на акциза до 90 евро за 1000 къса до 2018 г. и въвеждането на здравни предупредителни надписи, комбинирани с изображения, които да покриват 65% от площта на цигарите от май 2016 г. предстои и нова работа по законодателството. Промените в законите трябва да се случват своевременно, за да не се създават предпоставки за злоупотреби и загуби за държавата и легалния бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай