София. Навремето растяхме със задачи за басейни, които се пълнят от три тръби. И за влакове, които тръгват от гара А и по някаква причина не стигат навреме до гара B.
Днешните деца растат със задачи за това колко българи и роми живеят в една махала и каква част от вторите отиват да гласуват срещу кебапчета. И нищо чудно скоро да се появи задача, в която партия А изпраща пет автобуса с поддръжници на митинг, а партия B - само два, пресметнете колко квадратни метра от площада не са били заети от участници в митинга. Животът ни е богат с условия на задачки. Смятайте, драги родители - ако бащата на Иванчо взема три пъти по-голяма заплата от бащата на Марийка, кое семейство какви подаръци може да си купи за Коледа. Искаме да предпазим децата си от живота, подменяйки условията на задачите, които решават, а не променяйки самия живот. С което не казвам, че условието на задачата с кебапчетата ми харесва кой знае колко. А просто че са ни объркани дефинициите. Че вместо да имаме претенции към държавата си, която прави живота ни неугледен, смачкан и изпълнен с грозни картинки като във въпросната задача, имаме претенции към това, че задачите на малчуганите не са с ябълки и круши. Че пренасяме своите грозни представи за действителността там, където малките всъщност не виждат нищо повече от числа. Впрочем, като стана дума за задачата с кебапчетата, когато я решавало, едно от децата споделило, че не знае какво е "махала". Друго казало, че не знае какво е "митинг". Задачката обаче решили и без тези познания. Да им обясняваме своите възрастни подозрения, че са ги набутали в политически казус за купуване на гласове, е все едно да им съобщим, че няма Дядо Коледа. Да, задачата можеше да бъде и друга, но струваше ли си цялата тази хипергрижовност и хабене на енергия, целият ненужен скандал за нещо, което вероятно можеше да бъде отминато просто с доза ирония. Но не - като не можем да им променим живота, дай поне да им променим математиката! Впрочем на същия турнир е имало и задачка с пиене на бира, решавана от четвъртокласници. Как пък никой не се възмути от бирата!
42-те деца от отбора на автора, предложил задачата за махалата и митинга, за последните 6 години са ни донесли 40 медала от състезания в чужбина. И прекрасно знаят, че получаваш знамето, когато си достоен за него, а не когато върви в комплект с кебапчето. Знаят го дори по-добре от нас. Но може би ни е по-лесно да възприемаме образованието си единствено като разграден двор, достоен за критика. Цялото ни образование е направено по мярата, с която е скроявана държавата. С твърде много шампиони по математика и твърде много деца, които могат да сметнат правилно само рестото си в бакалията, както показа неотдавнашното международно оценяване по математика PISA. По средата май няма никого. На българското обучение по математика последният проблем са му кебапчетата и митингите, при положение, че 40 на сто от учениците в по-горните класове не могат да приложат формулите, които изучават, към конкретна житейска ситуация. Независимо дали става дума за кебапчета или за басейни. Че махалата, на която според условието на задачата са раздадени знаменцата и кулинарните изкушения, прилага математиката в живота само когато пресмята какви социални помощи й се полагат. Защото заплати взема рядко - по простата причина, че вече си има цели династии от безработни. Че според едни по-глобални изчисления тези деца, които смятат най-добре и са решили спорната задачка, най-вероятно след време ще заминат да решават по-интересните си задачи в други страни и ще ни оставят да си раздаваме кебапчетата и знаменцата на всички поредни избори. Пробва ли някой да намери формулата как да ги задържим? Ще струва злато.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
