Наричат „нърдове“ тийнейджърите, които "старомодно" четат книги по библиотеките
Млади хора обикалят страната с кемпер, за да представят професиите на бъдещето
На 1 ноември по традиция честваме Деня на народните будители. Отново на дневен ред е въпросът, който си задаваме в последно време на този ден - кои са съвременните народни будители и има ли ги избощо?
В интервюта и анкети, когато хората биват запитани „можете ли да кажете има ли съвременни будители в нашето общество и кои са те?“, най-честите отговори: учителите, творците, журналистите.
Всеизвестен факт е, че в днешно време учителите работят с недостойно възнаграждение за извършваната от тях дейност. Хората обвиняват държавата за все по-нарастващата липса на лица, упражняващи професията в учебните заведения. Но друг много важен демотивиращ фактор за дейността им се явява и отношението на съвременните ученици към тях.
Учителите често се категоризират на два типа според мнението на учениците, такива които не влагат достатъчно старание в работата си и си позволяват всякакви „своеволия“ или такива, които претоварват възпитаниците си с предмета си в опит да си придадат важност. Във всеки случай в съвремието, в което живеем, младежите са пренаситени от информация от всякакви източници.
Всеки има смартфон в ръката си
който може да поднесе всичко от необятната търсачка. Младежите често се оплакват и че образователната система е скучна или най-общо казано „не им е интересно“. Модела им на поведение най-често са тези личности, които издигат в култ един всеобщ приоритет към материалните придобивки, значението на перфектия външен вид и веселието във всичките му проявления. Това се възприема и като „печелившия“ модел, който осигурява леснодостъпно лично щастие, а както всички знаем за хората на тази възраст няма нищо по-страшно от това да не са възприемани като „готини“ или да бъдат отхвърлени от връстниците си. Това създава усещане за стремеж към чисто оцеляване и думи като идеали и ценности сякаш все повече губят смисъл или истинското им значение все повече се размива. Това води и до една всеобща апатия сред младежите, които все повече не виждат необходимостта от съответните понятия в ежедневието си.
В днешно време с нарастващото развитие на технологиите, се наблюдава и проблема с липсата на достатъчно свободно време за всичко, което света може да ни предложи. Това обхваща цялото общество от млади до по-възрастни. Пренасищането е не само от информация, но и от безбройни средства за развлечения като например социалните мрежи и най-различни други апликации „бълващи“ из телефоните ни, като игри, едиторски програми от всякакъв род и за всякаква употреба до филми и сериали достъпни по всяко време.
Например младеж на възраст между 16 и 20 години
използва средно по три различни вида социални мрежи
в които редовно е активен/а. Всички искат да са харесвани, популярни и в крак с всичко „модерно“, а онези които намират интерес към „по-старомодни“ занимания като четене на книги по библиотеките и отдаденост към учебните занимания, често биват категоризирани с известния в днешно време термин „нърдове“, идващ от английската дума „nerd”, която буквално преведено на български език означава зубър или скучен смотаняк. Често подрастващите употребяват термина към свои връстници, които дори не са стигнали до някакви явни крайности в посочените дейности. Един осемнадесетгодишен младеж най-вероятно знае наизуст последното парче на Криско, но не и стихотворение на някой възрожденец. Просто защото Криско е по-готин и интересен. Затова в хода на темата като пример за едно съвременно будителство, свързан с образователната ни система, е актуалната дейност на общообразователното
турне със загавие „Знам.бе“
Турнето стартира на 13 октомври, а целта е да се посетят 30 училища в 30 различни града из страната. По план турнето трябва да продължи до 6 декември. Тяхната цел е да предоставят актуални подходи и инструменти за обучение, съобразени с интересите на младите хора. За да бъдат максимално полезни на всяко дете в България, от „Знам.бе“ създават анкета, която ще покаже потенциалния път на развитие на всеки ученик. В основата си анкетата стъпва на петфакторния психологически модел (Big-5) за личностни черти и взима предвид рамката на Европейската комисия за ключовите компетентности на бъдещето. По този начин анкетата насочва децата към така наречените осемнадесет отрасъла в индустрията, които са заложени на глобално ниво от обединените нации (ООН).
Зад „Знам.бе“ стоят Ангел Георгиев, който има над дванадесет години опит в неформално и формално образование, Виктор Балабанов – организационен психолог с над 10 години опит с обучения, и Иван Йонков – с над 8 години опит в разрешаване на технически проблеми. Вече посетените градове са: Видин, Монтана, Враца, Перник, Кюстендил, Смолян, Асеновград, Димитровград, Хасково и Кърджали. Предстоят: Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Пазарджик, Габрово, Казанлък, Пловдив, София, Благоевград, Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Разград, Силистра, Русе, Велико Търново, Плевен и Ловеч. Представителите на организацията пътуват до градовете с кемпер.
Друг пример за актуално съвременно будителство свързано с творчеството и културата като другата дейност, която най-често се възприема като поле за изява на термина в днешно време, е писателят Георги Господинов. Той
спечели наградата „Ангелус“
този месец. Това е една от най-престижните европейски литературни награди, а призът му бе връчен за романа „Физика на тъгата“. Със спечелването на наградата Георги Господинов стана първият българин, удостоен с такъв приз. Международната литературна награда „Ангелус“ се присъжда за най-добрата прозаична книга, написана или преведена на полски език, на жив автор от Централна Европа. Наградата е учредена през 2006 година, като един от ключовите фактори за нейното спечелване е произведението да е свързано с теми, релевантни на настоящето, насърчаващи размисъла и познанието на света към различни култури.
“Физика на тъгата“, която може би е най-популярната творба на Георги Господинов сред читателската аудитория, е отличавана и на други признати конкурси. Книгата, която е издадена през 2011 година и вече има осем тиража в България, освен това има и друга голяма награда - швейцарската "Ян Михалски". Романът бе представен за най-добра книга и в други значими конкурси, сред които - за наградите на Американския ПЕН за преводна книга, „Premio Strega Europeo“ в Италия и „Haus der Kulturen der Welt Literaturpreis“.
„Физика на тъгата“ придоби голяма популярност и отвъд Океана, след като филмът на Тео Ушев, носещ същото име, също бе отличен с престижна награда.
Пример за съвременно будителство в интернет може да се даде и с дейността на група млади хора, които разработват платформата Uspelite.bg. Те искат да бъдат пример за позитивна журналистика, която популяризира успехите и инициативите на български граждани по света и у нас.
Тяхната цел е да вдъхновят
и мотивират читателите не само да повярват в едно възможно и реално съвременно българско будителство, но и да насърчават все повече такива инициативи, които ще могат да бъдат „чути и видяни“ с тяхна помощ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
