- За разликата между справката от Централния кредитен регистър и свидетелството за съдимост
Адвокат Станимир Стоев,
Адвокатско дружество "Стоев, Раев и Гуцина"
https://www.bglegaloffice.com
Ще развия настоящата тема за по-голяма прегледност - единствено и само в два напълно реални примера:
- Лицето Х извършва кражба на велосипед през 2008 г. Х бързо е разкрит от съответните органи на МВР, признава вината си пред тях, прокуратурата и съда. Това за него е първо престъпление. През 2009 г., с влязла в сила присъда, е осъден условно с изпитателен срок от три години и в този срок не извършва друго престъпление. През 2013 г. кандидатства за работа като шофьор и тъй като е реабилитиран по право, в издаденото му свидетелство за съдимост не се вписват нито думата "осъждан", нито думата "реабилитиран", а се вписва "неосъждан".
- Лицето Y тегли потребителски кредит от 1000 лева през същата 2008 г. Поради настъпилата криза след три месеца го уволняват. Погасил е 200 лева. За дължимите 800 лева през 2009 г. банката иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от съответния районен съд, получава ги и образува изпълнителното дело. Към момента на образуване на изпълнителното дело в дължимата сума са включени и начислената лихва за забава, държавна такса и такса към ЧСИ, както и заплатеното юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. През 2010 г. ЧСИ, по искане на банката, налага запор на сметки на длъжника /изпълнително действие/, а в края на годината банката прехвърля вземането си на колекторска фирма, като последната не предприема никакви изпълнителни действия по отношение на длъжника до 2022 г. ЧСИ, по молба на длъжника, прекратява делото. Всъщност, макар и без нарочен акт, делото следва да се счита за прекратено по право /по закон/ след изтичане на две години от последното, поискано или предприето, валидно изпълнително действие. Изтекла е обаче и петгодишната погасителна давност върху вземането, доколкото последното изпълнително действие е извършено през 2010 г. и ново не е искано или предприемано. Длъжникът иска от колекторската фирма да отпише задължението му и да подаде информация към Централния кредитен регистър при БНБ за заличаване на задължението му. Аргументира се с изтеклата в негова полза погасителна давност. Колекторската фирма отказва, мотивирайки се, че давността не се прилага служебно и правото на вземане се е трансформирало в т. нар. "естествено право", а БНБ, съгласно нейната Наредба 22 за Централния кредитен регистър, не може сама служебно да заличи записването за лицето Y. За удобство на кредиторите през 2015 г. е отменен и текстът на чл. 24, ал. 4 от Наредбата, който гласи:
"Ако клиент на институция по чл. 4 оспори по съдебен ред данни, които се съдържат за него в Цeнтралния кредитен регистър, това обстоятелство се отразява в информационната система на регистъра. Информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора се подава от институциите по чл. 4 в срока и пореда на чл. 10, ал. 2."
Единственият вариант на лицето Y да постигне "отписване" от ЦКР остава да си потърси адвокат, да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, да изчака три години и две съдебни инстанции и през 2025 г. да поиска заличаване на данните в ЦКР.
Интересното, апропо, е, че според константната практика на Върховния касационен съд, дори и след решението на съда, с което е уважен искът на длъжника и отречено правото на кредитора да събере принудително вземането си, т. нар. естествено право на кредитора продължава да съществува и ако длъжникът плати доброволно, плащането няма да е недължимо, независимо от изтеклата давност. Което е ясно и преди да бъде заведено такова дело. И което оприличава текстовете за "отписване" на длъжници в цитираната Наредба 22 на БНБ на голяма част от описаните ситуации в "Параграф 22" на Дж. Хелър.
Изводът оставям на читателите, на депутатите в някое от бъдещите народни събрания и на Управителния съвет на БНБ.....
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
