- Политиците да се поучат от св. цар Борис
- С кампанията "Чудесата на България" госпожа Славка Бозукова разви интереса към археологията, казва проф. Казимир Попконстантинов
Проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов е преподавател във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", световноизвестен археолог, медиевист и епиграф.
- Проф. Попконстанинов, на 1 ноември, когато България отбелязва Деня на народните будители, заедно с други интелектуалци вие получихте наградата "Златен век - огърлие". Как приемате тази награда?
- Наградата я приемам с раздвоение. Не заради друго, а заради това, че Министерството на културата оценява не само моя труд, а труда на колегите, които са в екипа ми, с които проучваме няколко манастира под дарителството и ктиторството на св. цар Борис. Защо казвам раздвоение? Защото това е признание от една страна към личността Казимир Попконстантинов, а от друга - признание и почитане на Великотърновския университет и катедра "Археология". Трябва дебело да подчертая, че например при 25-годишното проучване на манастира, посветен на Св. Богородица, която е покровителка на рода на цар Борис и градозащитница на столицата Велики Преслав, успяхме благодарение на студентите да изтръгнем от земята, прехвърляйки стотици хиляди кубици пръст и стотици кубици камъни, да открием, или по-точно да проучим този великолепен манастир, в който са работили много монаси, книжовници. Там открихме най-големия скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, изключително необходими за новопокръстена България.
Това е доказателство за закрижеността на св. цар Борис
който освен чрез приемането на християнството, обединява българския народ и от него трябва да се поучат и днешните политици. Освен обединител, той е строител на безброй християнски храмове и манастири, които са книжовни и просветни средища. Паралерно с това са и училища, което още веднъж е доказателство, че се грижи за своите поданици и чрез словото и буквите. Това е поредният етап от стремежа му да бъдат обединени прабългари, славяни и т.н. В този смисъл използвам термина раздвоение, не като противопоставяне едно срещу друго, а като удовлетворение, че този акт от страна на министерството на културата е многопосочен чрез тази награда, която получавам. Защото зад нея стоят екипи, катедра "Археология" и студенти от специалността във Велитокърновския университет.
- Вие наскоро получихте и награда от Варненска и Великопреславска митрополия за особени заслуги към Църквата. Към днешна дата кои са откритията, които са близки не само до българската история, но и са част от нашата църковна история?
- Благодаря Ви за този въпрос, който не ми е задаван точно така формулиран от журналисти. Моята дейност и на екипа, който е заедно с мен, проучващ манастирите, свързани със св. цар Борис и тази награда, която получих от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, е тясно свързана с двете страни на Вашия въпрос. От едната страна е българската история, а от другата е църковната история.
Успяхме да проучим манастира в няколко посоки. Веднъж като архитектура, второ - като огромен скрипторий с огромна издателска продукция. По отношение на важността на този манастир и на другия манастир при село Равна, Провадийско, ще добавя, че тези два манастира плюс Плиска и Преслав са в административните граници на Варненската митрополия.
Проучването им има огромен принос за църковната история
защото единият манастир във Варна, който е в местността Пчелина, също е посветен на Св. Богородица, както и този при с. Равна. Те са отражение на загрижеността на св. цар Борис. Тези два манастирата са били и епископски центрове през Х в., според доц. Росина Костова, член на екипа. Одесос е бил административен център от църковна гледна точка. Тези два манастира се открояват по своята планова схема от столичните манастири. Манастирът при село Равна, Провадийско, бе проучван от мен, колегата доц. д-р Павел Георгиев и покойния проф. Александър Кузев от Варненския музей. Този манастир е посветен на Св. Богородица, видно от един надпис на гръцки език, но изписан с латинско писмо.
Манастирът е бил построен на около 22 километра от Плиска. Предназначен е бил за сина на св. цар Борис - Симеон преди да стане цар, постриган в монашество. Идеята на неговия баща е била той да бъде подготвен, за да оглави Българската църква. Знаем от писмените извори, че св. цар Борис се оттегля от царския престол и негов наследник е Владимир Расате, когото някои от историците наричат Юлиян отстъпник. Той иска да се върне към т.нар. езически период. Св. цар Борис не е очаквал такъв развой на събитията. Той решава Симеон, за когото се предполага, че е бил с монашеско име Георги, да се върне от Константинопол. Нататък няма смисъл да преразказвам събитията, защото са ясни и на най-възрастните, и на най-младите.
Манастирът в с. Равна развива своята дейност както със своето училище, така и със своя скрипторий. Тук в продължение на 10 години - от 1989 до 1999 г., ние разкрихме надписи в храма и в манастирското училище, в които е
използвано руническото писмо, чийто носител са прабългарите
Това е видно от трите надписа с руническо писмо, единият врязан в керемида и разчетен от покойния проф. Моско Москов - великолепен езиковед и добре запознат с руническото писмо и със съпоставката с паметниците от Орхоно - енисейските надписи от далечна Монголия. Той превежда надписа като: "Слава тебе, Мъдри". Другите два надписа върху камъни на манастирските сгради не са разчетени, те са на гръцки. Открихме надписи с кирилско и глаголическо писмо. Откритите от нас 30 алфавити на гръцки показват усилено изучаване на този език, крайно необходима е преводаческата дейност, която се провежда и в този манастир. Другата графична система е латинското писмо.
Тези два манастира са достатъчно убедителни - не само за това, че са дело на св. цар Борис, но са свързани и с църковната институция.
- На 11 ноември "Стандарт" ще проведе втория международен форум "Бранд "България". Докосни Чудесата, в рамките на своята национална кампания "Чудесата на България". Ваше откритие е в основата на тази кампания - реликвария с мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол.
- Това, което казахте, е абсолютно точно и коректно. Главният редактор на "Стандарт" госпожа Славка Бозукова успя да продължи това откритие, защото си беше чудо, бе ясно.
Тя успя да раздвижи пластовете в журналистиката
и обяви националната кампания "Чудесата на България". В първия, да го наречем "конкурс", островът св. Иван и нашето откритие бяха наградени. Това откритие наистина си заслужи първото място, заедно с манастира. Тя успя да развие интереса към археологията и към днешния момент се работи в цяла България, независимо дали откритията са от праисторията или са от късновизантийската епоха.
- Вие подкрепяте група историци, които предложиха празникът 24 май да стане национален. Защо решихте, че 24 май е датата, която трябва да бъде национален празник? Смятате ли, че ще има обединение сред българските граждани за обявяването на празника за национален?
- Ние сме единствената нация, която отбелязва и чества както словото, така и буквите, които ползваме от 885 г. до ден днешен. Нека политиците да бъдат така добри да се вслушат в това, което историците, а и не само, говорят. Всички казваме, че на 1 ноември се отбелязва Денят на будителите. Това също е един самобитен празник, който е вече столетник. Първият будител е св. цар Борис. Той обединява чрез приемането на християнството и чрез словото и буквите. Словото и буквите са това, което обединява. Да оставим политическите нюанси. Трети март трябва да бъде официален празник, да бъде честван, но трябва да се отбелязва, както и досега, че не само руска войска, но и поляци, румънци и др. са дали живота си за свободата ни. Тук вероятно ще ме обвинят в русофобство или русофилство. Не.
Трети март не е нашата национална идентичност
Излизат нови документи за т.нар. Санстефанска мечта... Това действа и на нашето самочуствие, защото все някой отвън трябва да се погрижи за нас и все да търсим спасител. Тази идея трябва по-спокойно да я приемем, защото 24 май е еднственият празник, на който и преди 1989 г., и сега всички отивахме с радост и много цветя в училище. Би трябвало без изслишни емоции по отношение на съхраняването на 3 март да се погледне към този празник. Вероятно ще реагират на това, което ще кажа. Ръфат ни от югозапад, съседката ни Северна Македония. Ако имаше по-особено отношение в онзи ранен период, св. цар Борис нямаше да изпрати там нито св. Климент, нито св. Наум и нямаше да построи толкова храмове. От североизток - Русия ни казва, че кирилицата е тяхна, а християнството са приели от Византия. Добре, ако са приели от Византия, как така веднага започнаха преводаческа дейност и как така толкова бързо адаптираха гръцката азбука? И азбуката, която до днес ползват, е кирилицата. Възникват още много въпроси.
Затова нека се погледне още веднъж, по-трезво и да се ориентираме към този празник - 24 май. В това няма нищо антируско. Дебело искам да го подчертая. Със стария и новия стил имаме проблем и този проблем ни съпровожда нас, историците. Празничният календар не е така добре синхронизиран. Това важи и за 24 май, който е най-дълго време честваният празник. Ние сме се сраснали с този празник. Той много персонално се подчертава от хората. Той е свързан със светите братя Кирил и Методий. Но като става въпрос за национален празник, има нещо, още по-българско, което е тясно свързано - това е нашата кирилица, която е старобългарска азбука. 24 май за национален празник ще бъде политическо събитие, но ще бъде с най-малко политическа агресия.
Търсете на пазара:
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
