Художници се събират за изложба в херцогството след 40 години раздяла
Когато и да решиш да отидеш до Люксембург, все ще е късно, казват щастливците, които вече са били там. Какъв намек, че истински късметлии са само онези 502 000, които са се родили в сърцето на Европа. По-добре късно, отколкото... и т.н. пък ще отговорят тези, които тепърва стягат куфарите, за да видят за първи път една от най-малките (на 166-о място) държави в света. Светослав Емандиев не е от тях. Той вече е бил в малката Швейцария. Веселин Дамянов обаче тепърва ще я открива. А може би - тя него. Защото и двамата са художници. 1586 квадратни километра на Люксембург ще бъдат техни след броени седмици - по-точно на картините им. Странна работа. Списъкът на изложбите им могат да изпълнят два листа, платната им са пръснати по целия свят, а се вълнуват като абитуриенти. И рисуват като луди.
В срещата на двамата има нещо уредено "от горе" - Господ ги събира след четиридесет години. Бяха приятели, когато учиха в Академията. Веселин - графика, а Светослав - дърворезба. Тогава пак редяха нещата си заедно. И пак точно така се вълнуваха. После всеки тръгна по своя път, който непременно трябваше да го отведе до славата. Много лесен изглеждаше той в началото, но всичко е било илюзия. Вървиш, газиш блата, хлътваш в ями, до кръв те бодат тръни, а славата я няма. И краят на пътя се не вижда. Тогава не остава нищо друго, освен пак да грабнеш длетото или четката, да цедиш таланта си и се надяваш, че скоро Всевишният и теб ще потупа по рамото.
Общото между двамата художници е, че от деца са знаели какво ще правят. В Елхово до Веселин е блестящият педагог Тодор Яламов и баща му, който с познанията си в изкуството не отстъпва и на най-вещите критици от вестниците. Синът завършва художествена гимназия, на бегом влиза в Академията. В началото учи графика, а после илюстрация и оформление на книгата при професорите Петър Чуклев, Христо Нейков и Радослав Паскалев. Работи в издателства и редакции и най-вече в някогашното списание за авиация и космонавтика "Криле".
Подобен е пътя и на Светослав. Баща му, най-почитаният в махалата обущар, е майстор на акварела, свири на акордеон, рецитира стихове и напълно логично е обявен за заслужилия артист на родата. "Обичах да го гледам как рисува, но истински ме омагьоса една изложба на Константин Щъркелов", спомня си Светослав.
Хлапакът събира глина от близкия строеж и вае фигурки. Спира, когато на балкона не остава и сантиметър празно място. Не спира да рисува. Съседка лекарка го води при големия график Веселин Стойков. Тогава момчето вижда най-невероятната картина. Професорът е болен. Лежи неподвижен, но държи дълга бамбукова пръчка, с прикрепена в края й четка и рисува пъстрите скали над Мелник.
Два пъти младият Емандиев се спъва, докато влезе в Академията. Завършва, става дизайнер в завод, рисува, резбова, прави скулптури. В 18-та гимназия в София и до днес виси неговото гигантското (6Х2 м) дървено пано, на което са изобразени свети Кирил и Методий.
Всичко е безметежно и за двамата до 10 ноември 1989 година. Веднага след това списанието на Веско свива криле и се приземява завинаги. Предприятието на Светослав издишва за последно. За миг изчезват заплатата и сигурността, остава само изкуството. Ако можеш, превърни го в хляб. Трудна работа. Пазар няма. "Това време ми позволи да се захвана с изящната графика", връща се на границата между двете епохи Дамянов. Скоро след това стъпва и в живописта. Професор по технически науки от университета в Лисабон идва в ателието на елховлията и купува пет картини наведнъж. Вече има за хляб. И за пасти.
Демокрацията изкарва народа на площада, а Светослав избира градинката пред "Кристал". Картините му се продават добре. Германка пита: "Има ли още?"- "Има." - "Тогава тръгвай!". В Пютлиген българинът прави първата си изложба зад граница. Градската управа му предоставя ателие за шест месеца. Следват още няколко експозиции. За новия културен дом Емандиев подарява дипломната си работа: резбованото пано "Дървото на живота" (360Х200 см). Новото му ателие е в манастира "Химмерод". Поне сто туристи минават на ден през светата обител. Всеки иска да надникне при художника, да види, да даде мнение. Монасите стават в 4,30 и захващат молитвите си. Една година Светослав реставрира абатския престол, който неизвестен майстор е резбовал през 1752 година. Някакво семейство Фукс купува зимен пейзаж с лисица и го кани да направи изложба в Люксембург. Българинът е включен в програма, която учи децата да рисуват. Тогава малкият Херман Фукс е на шест години. Две лета по-късно в съчинението "Най добрият ми приятел" ще напише, че неговият е българинът Светослав.
От няколко години Веселин Дамянов е преподавател по изящни изкуства в Гимназията по полиграфия и фотография. Определя тази си работа като късно удоволствие. Стремежът му е да открие таланта в децата. Да им вдъхне кураж. "Те са притеснени за бъдещето си. Явно светът ги обезсърчава с всичките си кусури", казва той. Учениците са очаровани, когато влизат в студиото, което Дамянов създаде преди две години. Дивят се на картините му: Щом един учител може да направи всичко това, значи напълно възможно е да се случи и на нас, споделили те.
Неотдавна Светослав Емандиев е помолен от задграничните си приятели да доведе още някой свой колега. Заедно да продължат програмите за обучение на децата и да направят изложба в Люксембург. След четиридесет години състудентите отново се срещат. Да се отиде в Люксембург не само че никога не е късно, но винаги е добре.
Веселин Дамянов е роден в гр. Елхово. От малък се увлича по рисуването. Завършва художествена гимназия в София. Веднага е приет в Академията по изящни изкуства. Дипломира се графика и оформление на книгата. Името му е изписано като художник на много хитови заглавия от най-големите български издателства. Рисува живопис, графика, акварел. Негови картини има в колекции в Германия, Португалия, Австрия.
Преди две години Веселин Дамянов откри арт студио, което носи неговото име. Нарича го храм, в който художникът проявява своя дух, споделя с други "избрани" и помага на останалите да се приобщят.
Светослав Емандиев е роден в София. Учи в СПТУ "Художествени занаяти". Следва "Озеленяване" във Висшия лесотехнически институт и софийската Художествена академия. Негови картини са продадени в САЩ, Канада, Виетнам, Германия, Франция, Великобритания.
Картините му притежават изтънчена хармония и изразителност. Рядкост е в наше време даден творец да проявява такава голяма привързаност към родния край с неговите природни ресурси. Владее възможността на рисунката и живописта в цялата им сложност и богатство на израза, пише за Светослав Емандиев критикът Манол Манолов.
Фото Стефан Димитров
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
