Привличаме чужденците с добрите си цени и качествените лекари
НЗОК не плаща терапията за болни бъбреци и гинекология, казва д-р Татяна Ангелова
Докъде стигна развитието на блнеолечението и рехабилитацията у нас? Има ли проблеми в сектора и какви са те, попитахме д-р Татяна Ангелова. Тя е директор на Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация, която е правоприемник на Научния институт по курортология и физиотерапия и рехабилитация, основоположник на цялото направление по курортология, физиотерапия и рехабилитация в страната.
- Д-р Ангелова, има ли проблеми в рехабилитацията и балнеолечението у нас?
- Има проблеми и те се основават на начина, по който се осъществява приемът в специализираните болници за рехабилитация, в променените от началото на т.г. алгоритми на клиничните пътеки (КП) и от отпуснатите лимити за болнична помощ. Тази година се въведоха рестриктивни мерки в алгоритмите на пътеките 241 и 244, които са за заболявания на периферната нервна система и на опорно-двигателния апарат. Причината за промяната беше завишеният прием на пациенти през 2014 г. Погледнато от друга страна, разходите за рехабилитация, отнесени към целия бюджет на НЗОК, са много ниски. В Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация пристигнаха сигнали за неетични практики в някои специализирани болници, които набират пациенти в клубове за възрастни хора по селата. Затова беше организирана среща между ръководството на Асоциацията и органите на НЗОК. На тази среща ние изразихме категоричното си мнение, че не подкрепяме тези порочни практики и че касата е в правото си да санкционира съответните здравни заведения. Не мога да се съглася и с факта, че държавните болници за рехабилитация поемат тежките случаи, а финансирането им с частните е еднакво. Както и с факта, че клиничните пътеки покриват едва 7 дни рехабилитация, не може да се извърши ефективна, успешна и с траен ефект рехабилитация за това време на пациенти с множествена склероза, преживели мозъчно-съдов инцидент или мозъчно-съдова травма и т.н.
- Колко са болниците за рехабилитация у нас, достатъчни ли са?
- Допреди 4-5 г. бяха 25, предимно държавни, сега вече са към 45. Едно време имаше малко болници, но много санаториуми, профилирани курорти за балнео и климатолечение на определени заболявания. Тази профилировка е ликвидирана, методиките почти забравени, поради факта, че Здравната каса плаща рехабилитацията само на определени заболявания.
- Кои заболявания не са осигурени с рехабилитация?
- Много. В областта на рехабилитацията пътеките при деца са за ДЦП, а при възрастните за неврологични заболявания, травматологични, ревматологчини-възпалителни и дегенеративни ставни заболявания и др. Пътека за балнеолечение на бъбречни заболявания няма, нито за гастроенетрология, за жлъчно-чернодорбна патология, за гинекология и пулмология. А това са заболявания, за които балнеолечението, климатолечението и лечението с преформирани физикални фактори е изключително значение. Сандански едно време беше известен с това, че
там се изселваха цели семейства
докато се стабилизират децата им страдащи от бронхиална астма. Велинград беше известен с възстановяването след пневмония, ХОББ. Сега човек влиза в болница, когато заболяването се изяви, излиза от отделението и след това сам трябва да се справя. Преди имахме невероятни условия за рехабилитация на бъбречни и жлъчно-чернодробни заболявания. Бъбречните отделения в Хисар и Горна баня работеха в тясна колаборация с урологичните клиники на Медицинска академия - София и университета в Пловдив. Бяха създадени методики за балнеолечение и физиотерапия при пациенти, провели литотрипсия на бъбреците. Възможностите на калолечение в областта на гинекологията и стерилитета в Поморие и Кюстендил даваха много добри резултати. За съжаление, днес младите лекари не познават тези методики.
- Като представители на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация, искали ли сте от НЗОК да се осъществи финансирането на тези диагнози, за да се възвърнат и методите на лечение?
- Няма да стане, защото болните са прекалено много. Като дойде зимата, всички хроници се обострят и трябва да отидат на лечение. Освен това в България бъбречно-каменната болест се счита за ендемично състояние и има огромен брой болни. По тази причина, на този етап не считам, че някой ще финансира балнеолечението им. Не сме обсъждали въпроса с МЗ, но сме го повдигали в НЗОК. Преди няколко години руски гражданин ми каза, че никъде в Европа не е получил такова подобрение на заболяването си на черния дроб както в Хисар, а ние вече сме забравили, че този курорт беше известен за балнео и климатолечение на такива заболявания.
- Какво ще ни кажете за балнеотуризма в страната? Достатъчно ли е развит обаче?
- Най-общо казано, в страната има три направления, които използват природните ни дадености - климат, минерални води и лечебна кал. Едното включва специализираните болници за рехабилитация, където се извършва медицинска рехабилитация и балнео и климатолечение, представляващи част от рехабилитационната програма, базите на НОИ за превенция и профилактика и балнеолечебните /медикъл спа/ центрове към хотелите. Това, което прави силно впечатление, е, че частният сектор се ориентира много бързо в развиването на балнеотуризма - инвестира в съвременни хотески бази с много добре структурирани и модерни балнео /спа/ центрове. Те се интересуват активно от прилагането на Директивата на ЕС за развитието на трансграничното здравеопазване. В това направление подкрепата на държавата изостава.
- Как може да се засили потокът от чужди пациенти у нас?
- Това не е лесен процес, защото трябва да излезем пред европейските страни като Германия, Франция, Италия и Чехия. От години има утвърдена практика за изпращане на туристи от частни здравни фондове в Албена и Поморие. Ние предлагаме добри цени за добра медицинска услуга, което ни прави интересни за частните фондове. Имаме и друг проблем - здравната касата предлага клинична пътека за 330 лева за 7 дни, което означава 47 лева на ден! Как да предложим на един чужденец да го лекуваме, храним и осигурим нощувки срещу тази сума?! Той ще се чуди това стойността на закуската ли му е, обяда или масажа.
- Да, но публичният фонд не може да въвежда други цени за чужденци?
- Сигурно има някакво решение, защото сега не просто сме изгодни с цените си, а направо сме смешни.
Българинът има ниски изисквания, защото е беден
но на чужденеца ще му предложим по-богат избор. Това лесно може да стане, защото има разработени стандарти за хранене, за лечебни процедури и т.н.
- Може ли едно българско лечебно заведение да сключи договор с чужд фонд?
- Мисля, че можем да го правим директно с частните фондове. Много болници приемат чужденци от балканските страни, те плащат кеш и когато се върнат в чужбина, ги реимбурсират. В Чехия има курорти, които работят с немски и руски туристи по държавни договорености. Ние сме пропуснали да се включим в каталозите на германците миналата година, поради което сме неразпознаваема дестинация. В крайна сметка всичко е въпрос на маркетинг и на своевременна реакция. Някои от балнеохотелите имат невероятни възможности и клиенти от чужбина. Те работят с туроператори, които им водят условно здрави хора за профилактика. Но държавните болници нямат 4- или 5-звезден стандарт. Ние сме добре оборудвани като медицинска услуга, но не и като битова.
- Какво е решенито тогава?
- Ръководствата на болниците, които имат добри условия и достатъчно персонал, трябва да положат големи усилия за да наложат медицинската си услуга на международния пазар. Някои от големите хотели разполагат с невероятни аквапаркове и битови възможности, могат да приемат чужди туристи, но имат по-малко медицински персонал. Тези проблеми ще трябва да се решават във времето, но трябва да се знае, че конкуренцията е голяма. Друго, което държавата може да направи, е да реши дали ще загърбим посочените по-горе нозологии или не. Ще се остойностят ли адекватно клиничните пътеки в областта на рехабилитацията? Ще се реши ли въпросът с хронично болните, нуждаещи се системно и ежегодно балнеолечение и т.н. Трябва да знаем, че потребителят на нашата медицинска услуга е българският гражданин. Трансграничното здравеопазване е добър вариант, но докато "завъртим колелото" ще мине много време.
- Какво е разковничето?
- След приемането на новия Закон за туризма и на съответната наредба считам, че ще се сложи ред в терминологията, касаеща балнеолечебните /медикъл спа/, таласо, спа и уелнес центровете. Предстои да се направи нужното синхронизиране и с нормативната база в сферата на здравеопазването.
- Имаме ли достатъчно кадри?
- Да, все още имаме лекари, кинезетарапевти, ерготерапевти и рехабилитатори. Приблемът е, че много голяма част от хотелите не знаят как да ги намерят. Вероятно ще трябва да се създаде борса, на която да се срещнат интересите на кадрите с работодателите.
Накрая искам да завършим оптимистично: България разполага с невероятни природни дадености климат, разнообразни лечебни минерални води и лечебни калища. България разполага все още и с добри кадри. Нека да направим така, че да използваме правилно и целенасочено естествените лечебни фактори и да съумеем да съхраним кадрите си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
