Трябва ли онколекарствата да се върнат под шапката на Министерството на здравеопазването? Може ли НЗОК да си извоюва по-големи отстъпки от фармацевтичните компании? И кой трябва да е приоритет номер 1 на новия й шеф д-р Румяна Тодорова? "Стандарт" попита д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация (НПП).
- Д-р Хасърджиев, трябва ли онколекарствата да се върнат от касата в МЗ?
- Пациентските организации са тези, които години наред настояваха търговете да се преустановят и лекарствата да се поемат от здравната каса. Сега това е факт и ние виждаме първите положителни резултати. Онкологичните центрове вече отчитат намаляване на смъртността. Това се дължи на факта, че пациентите имат навременен достъп до онкологични лекарства. Намаляват и сигналите за липсата им. Няма нито едно заведено дело срещу МЗ за липсващ медикамент през последната година и половина. Затова категорично смятаме, че лекарствата не трябва да се връщат. Факт е обаче, че в здравната каса също има проблеми. Процедурите за изписване на лекарства са не по-малко тежки - протоколи, чакане. Това утежнява пациентите и смятаме, че трябва да се работи в тази посока - да се облекчат процедурите и хората.
- Основният мотив за преместване на лекарствата е финансовият преразход на касата, той не беше ли очакван?
- Безспорно неведнъж предупреждавахме за този ръст. Той се дължи на това, че години наред не се осигуряваха достатъчно лекарства за пациентите, а за колкото има пари. Друга причина е, че се даде достъп до новите терапии и нашите пациенти, както и тези в западните страни, получават по-добър шанс за лечение и оцеляване.
- Възможно ли е касата да постигне по-ниски цени, на които да плаща тези иновативни терапии?
- Разбира се, че е възможно. Смятам, че не се използват всички механизми за намаляване на разходите за лекарства, както е в другите европейски страни. Тук не става дума за намаляване на броя на пациентите, които се лекуват. По света са въведени
механизми на преки договаряния на отстъпки
с фармацевтичната индустрия. Или за споделяне на разходите при въвеждане на нови терапии, също така за пакетни договорки.
- Каква е гаранцията, че тези форми ще проработят, защото сегашната възможност за договаряне не даде резултати?
- Различни са самите варианти. Например ново лекарство да влиза незабавно за реимбурсация, ако компанията предложи механизми за отстъпки на останалите си терапии. Това дава възможност за незабавен достъп на пациентите до най-новите терапии и в същото време щади бюджета на касата. Сега компаниите не могат да предложат подобен механизъм, защото той не е разрешен. Също така има опция да се осигуряват количества безплатни лекарства. В много държави има договаряния за обеми, при които компанията дава гарантирани отстъпки. Тези механизми у нас не се прилагат. Тук касата праща едно писмо, в което моли фирмата да се яви и даде отстъпка, но срещу това няма нищо друго. Компанията невинаги може да даде отстъпка тогава. За да се въведат горните схеми обаче, трябва да има пълна прозрачност, за
да няма съмнение, че се пълнят партийни касички
Трябва обществото и пациентските организации да са гарант при едно такова договаряне.
- Ако лекарствата трябва да останат в касата, то връщането на интензивните грижи, ин витро процедурите, ваксините към МЗ одобрява ли се от пациентските организации?
- Да, смятаме, че държавата трябва да финансира своите приоритети. Ако интензивните грижи и ин витро процедурите са такива, то тя трябва да отдели средства и да ги покрива. Разбира се, може да се запази механизмът на здравната каса, ако лекарите и пациентите смятат, че е удачен, но средствата трябва да идват от МЗ. Така както за нездравноосигурените родилки, за които касата получава пари ежемесечно.
- Какви други промени очаквате от новия управител на НЗОК?
- На първо място очакваме да не влошава сегашната ситуация, а да работи за подобряването й. Затова се надяваме, че няма да се говори за връщане на медикаменти в МЗ и за търгове. Очакваме много спешно да облекчи процедурите за отпускане на медикаменти за хората, които сега са свързани с много тичане, с писма, с чакане. Спешно трябва да се въведе електронният протокол, който лекарят праща към НЗОК и пациентът отива да си получи лекарството от аптеката. Освен това очакваме новият управител да убеди депутатите, че за здравеопазване трябват много пари и бюджетът за следващата година да бъде увеличен. Само така ще има профилактика, достъп до доболнична и болнична помощ.
- Удачна ли е идеята на здравния министър за аптеки в малките населени места?
- Категорично да. Трябва да се помисли как хората в по-отдалечените и малки населени места да си получават лекарствата
Разкриването на аптеки е най-скъпият вариант
Сега съществуват и други практики - например доставка на лекарства. С тях хората също няма да бъдат ощетени.
- Подкрепяте ли идеята за създаване на нова здравна карта, на базата на която да се регулира появата на нови болници?
- Здравна карта трябва да има и не трябва да е просто снимка на сегашната ситуация. А да показва какви са реалните потребности от лечебни заведения според заболеваемостта на населението. Според пазарните принципи обаче лечебни заведения трябва да могат да се откриват в цялата страна, стига да отговарят на законовите изисквания. Но кои лечебни заведения ще ползват обществен ресурс е въпрос, на който трябва да се търси отговор в здравната карта. Това трябва да са болниците с най-добро качество на услугата за всеки регион. Трябва да има конкурсни начала при сключване на договорите с касата, а не всички да работят с нея.
- Има ли неща в здравеопазването, което трябва да се запазят?
- Да, прехвърлянето на лекарствата към здравната каса, реализирането на първата профилактична програма за рак на маточната шийка, въвеждането на пълната забрана за тютюнопушене, която води до намаляване на заболеваемостта. Надявам се доброто да се запази, а не да се върне тютюнопушенето в заведенията и търговете в министерството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
