София. Двама световноизвестни испански артисти ще се прегърнат през следващата седмица в София. Големият режисьор Карлос Саура идва в столицата ни, за да бъде провъзгласен на 14 юни за доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Тук ще го посрещне и един от любимите му актьори и сънародници - Антонио Бандерас, който снима "Аутоматика" в "Бояна". Холивудският ас скоро ще застане и пред камерите на великия маестро. Това лято двамата трябва да стартират обещаващата екранна авантюра, която се казва "33 дни" - в нея Антонио ще се превърне в Пикасо, който рисува Гуерника. Затова кинаджиите се шегуват, че Саура ще понагледа своята звезда - да не се разпусне и разглези в София, а да е на нокти и винаги готов за поредното арт приключение.Пак те подхвърлят, че всеки, който познава Саура, рядко се чуди на хрумките му. Той е първокласен ексцентрик - говори се, че няма мобилен телефон и мрази да говори по подвижните съоръжения.
Саура е от последните живи класици на седмото изкуство - притежава поне 50 награди. Създателят на 42 филма е смятан за една от най-влиятелни фигури в съвременното кино. Творенията му са уникални, защото и най-острополитическите послания в тях са формулирани с лекота, с финес, с танго, със загатната еротика. Неслучайно има "Сребърни мечки" от Берлин за "Ловът" и "Мента фрапе", специални награди на журито в Кан за "Братовчедката Анхелика" и "Да отгледаш гарвани", номинация за "Оскар" за "Мама е на сто години", "Гоя" за "Ах, Кармела". Притежава всички отличия за сценарий и режисура на испаноезичния свят от фестивалите в Мадрид, Сан Себастиян и Барселона. Член е на американската Академия, която решава на кого да връчи "Оскар". Никога обаче не използва правото си на глас. Самият той четири пъти е номиниран в раздела за неанглоезичен филм.
Единственият му съперник в Кан е Педро Алмодовар. Саура
винаги отказва да журира
Убеден е, че в изкуството никой няма право да се изказва от позицията на съвършенството и превъзходството. Той обаче продължава да прави своите мюзикъли за кино. Последният засега е "Саломе", чийто продуцент е синът му Антонио.
"Винаги се оставям да бъда воден от интуицията. Идеите ми се раждат от картина, снимка, музикален или литературен откъс. Киното е част от живота ми и затова улавям всичко, което ми харесва или вълнува", казва Саура пред френското списание "Image et Son". Още в началото на кариерата му критиците пишат за него: "Стилът му е комбинация между натурализъм и символизъм, между обективност и субективност, между епични платна и фрагменти". Режисьорът не крие, че е откровен апологет на италианския неореализъм и използва неговите похвати в първите си творби. Той е принуден още от самото начало да използва най-вече асоциации, метафори и езоповски език, за да покаже Испания в целия й блясък от средата на миналия век - фашизъм, радикален католицизъм, непоклатимо социално лицемерие, двоен стандарт в семейството и обществото. Но за Саура изкуството винаги е над политиката и това проличава във всяка от творбите му.
"Ловът", който излиза през 1965-а, е първият от филмите, за които светът започва да говори. Веднага става ясно, че оттук нататък притчата ще се превърне в любима техника на испанеца. Всичко започва с метафора - освирепели хрътки не могат да избягат от клетката си. В следващите си ленти много от героите на кинаджията ще се чувстват точно като тези кучета - ограничени във времето и пространството от кюретата, от франкизма, от снобизма, от комплексите си. В "Ментовка с лед" (1967), където във фокуса е раздвоението на личността,
съдбата чука на вратата
Саура се среща със сценариста Рафаел Аскона и с Джералдин Чаплин, жената на зрелия му живот.
През 1976 г. излиза "Да отгледаш гарвани" - един от най-култовите филми на маестрото. Заглавието идва от прочутата поговорка по онези земи - "Да отгледаш гарвани, за да ти изкълват очите". В тази крайно магнетична история животът е разказан през очите на осемгодишно момиченце. Следват "Елиза, живот мой" и "Със завързани очи", в които той продължава да анализира войната между мъжете и жените, да търси допирните точки между реалността и илюзиите. В "Мама е на 100 години" отново се връща към любимата си тема за фалша и духовния тероризъм в испанското семейство, което усеща църквата като същински Биг брадър.
Карлос Саура доказа, че е феноменален кинаджия с музикалните си филми. В трилогията "Кървава сватба" (1981), "Кармен" (1983) и "Любовна магия" (1986) се наслаждаваме на класики, чувствени танци и изтънчена драматургия. А дамите - и на невероятната грация и сила на фламенко изкусителя Антонио Гадес. Неумиращото дуенде е в "Танго" (1998) - невероятна магия и красота, визия и страст, желание за съвършена хармония между дяха и тялото. Във "Фадо" (2007) Саура отново разкрива, че не познава граници в тълкуването на изкуството и живота. В "Аз, Дон Жуан" (2009) също. В творенията на Саура, естествено, се оглежда битието му. Той е роден през 1932 г. в Уеска, провинция Арагон, в заможно испанско семейство на интелектуалци. Трагизмът на Гражданската война през 1936-1939 година завинаги оставя отпечатък в съзнанието му и неслучайно се явява във виденията на героите му. Фашистката диктатура на генерал Франко през следващите почти четири десетилетия присъства във всичките му филми. Карлос завършва католическо училище, а през 50-те години се отдава на първата си голяма страст - фотографията. Обикаля Испания, снима пейзажи, градове, фестивали. Така навлиза в дебрите на прецизния документализъм и естетската композиция.
Опитва се да бъде инженер и танцьор
Никога по-късно не повтаря грешката си.
През 1953 г. Карлос е приет в Мадридския институт за филмово изкуство. След като взима диплома, веднага го назначават за преподавател по сценична практика и режисура. (По-късно го освобождават заради бунтарските му идеи.) Една от първите му ленти е посветена на брат му Антонио, който става прочут художник. "Куенка" е увертюрата към игралното кино, забелязан е обаче с "Хулиганите" (1959) - киноразказ за депресиите и отнетите надежди на младите в Испания. В Кан успехът е голям, но в родината му, естествено, е цензуриран и забранен за три години. През 1962 г. заснема "Виновните" - за младежката престъпност в бедните квартали на Мадрид. Въпреки остротата на темата в нея не липсва лирика.
Личните любовни драми на Саура са не по-малко интересни от тези във филмите му. Той има 7 деца, 2 брака и 3 жени. Романът му с Джералдин Чаплин е от най-коментираните през втората половина на миналия век. Техният син Шейн е роден през 1974-а. Първо през 1957-а Карлос се жени за Адела Медрано, която го прави баща на Карлос (1958) и Антонио (1960). През 1982-ра той казва "да" на Мерседес Перес, от която има още три момчета - Мануел (1980), Адриан (1984) и Диего (1987). През 1994-а най-после на бял свят се появява мечтаната дъщеря Ана, родена от Еулалия Рамон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
