Варна. Какво е лятото без пикник, къмпинг или плаж? Купонът на открито обаче крие рискове. Най-големият - да ни налази кърлеж. Как да се опазим от гадинките и какво да направим, ако вече са ни ухапали? За "Стандарт" разясни д-р Симона Трендафилова, специалист по инфекциозни болести в МБАЛ "Св. Марина"-Варна.
--------------------------------------
Сезонът на кърлежите започва през април-май и се точи чак до септември. Пъплят навсякъде - от горските полянки до плажа, а в по-високите и нетретирани треви се срещат най-често. Затова д-р Симона Трендафилова препоръчва, отивате ли на пикник, да се мажете с репелент, който пази от насекоми. Друга "застраховка" са дългите панталони и блузите с ръкав, но пък този тоалет не върви за плажа или в жегата.
Важно е след разходка навън да си направите обстоен преглед вкъщи, обяснява д-р Трендафилова. Най-добре - по време на баня. Огледайте тялото си или това на малчугана внимателно - търсете не само забити гадинки, но и следи от ухапване - тъй като има и случаи, в които кърлежът захапва, но не се забива в кожата. Но и тези случаи не са за подценяване, обяснява д-р Трендафилова. Естествено, колкото по-бързо открием натрапника и го премахнем, толкова по-малък е шансът да ни зарази с някаква болест, отбелязва специалистът по инфекциозни болести.
Трябва да сме
особено нащрек, ако гледаме куче
Да го проверяваме след всяка разходка и през топлите месеци да му вземаме специални препарати за борба с гадинките. Проучвания доказват, че хората най-често прихващат кърлежи или от домашните си любимци, или от собствените си дворове и насаждения. Затова, ако имаме морава, е добре да я пръскаме в топлото време.
Какво да правим, ако все пак ни се забие кърлеж? Да не пробваме да го вадим по бабини рецепти у дома, категорична е д-р Трендафилова. Операцията, при която го атакуваме с олио, а после го теглим, може само да ни навреди. "Когато намажете насекомото с мазнина, на практика му отнемате възможността да диша и то връща обратно в тялото ви цялата кръв, която е поело до момента. Така рискът от зараза е доста по-висок", разяснява специалистът.
Често се случва и при изваждането на кърлежа у дома част от него - обикновено хоботчето, да остане забита в тялото и да предизвика по-сериозни проблеми, включително и да се наложи хирургическа намеса. Има и още една причина да идем на лекар при ухапване - ваксината срещу тетанус е задължителна. След инжекцията мястото на убождането трябва в следващите
20-25 дни да се наблюдава внимателно
за зачервяване, подуване, температура. Тревожно е и ако ухапаният се чувства отпаднал. При наличие на някой от тези симптоми, се назначават изследвания за лаймска болест - най-често пренасяното заболяване от кърлежите, обяснява д-р Трендафилова. Обикновено непосредствено след ухапването специалистът преценява има ли риск от зараза с нея - в зависимост от големината на насекомото и от това колко време е прекарало в тялото, преди да се извади. В някои случаи лекарят може да изпрати кърлежа за изследване, за да провери дали е носител на заболявания.
Ако има съмнения за лаймска болест, тестът се прави, след като премине критичният период от 20 дни. В случай че се направи по-рано, вероятността да сме заразени, но резултатът да е отрицателен, е много голяма, уточнява д-р Трендафилова. Лаймската болест протича в няколко фази. Първо се забелязва обрив и зачервяване по кожата. На по-късен етап се появява температура, болки в ставите, проблеми със сърцето и нервната система. При зараза от ухапване на мястото, където е бил кърлежът, се образува разширяващ се
червен кръг, който достига в радиус до 15 см
Друга зараза, която разнасят кърлежите, е марсилската треска. Тя се среща по-често, когато кърлежът само е ухапал, но не се е задържал на мястото. В такива случаи е и по-трудно да се забележи, защото следата прилича на пъпка от комар. Марсилската треска протича тежко, а инкубационният и период е между 3 дни и седмица. Началните симптоми са подобни като на лаймската болест - втрисане, висока температура, отпадналост, мускулни и ставни болки, но може да засегне и всяка една от системите в тялото. При възрастните протича по тежко, може да свърши със смърт. Но подобно на шарката, ако я прекарате веднъж, няма опасност да се заразите повторно, успокоява д-р Трендафилова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
